Епазоте, Хеноподий, Мексикански чай

Епазоте, Хеноподий, Мексикански чай (Dysphania ambrosioides, Chenopodium ambrosioides, Epazote, Mexican-tea) представлява едногодишно или многогодишно растение, принадлежащо към семейство Щирови (Amaranthaceae). Имена на латиница на растението са: american wormseed, apazote, ipazote, paico, wurmsaamen gansefuss, Lanserine vermifuge, herba de Santa Maria, Jesuits tea. В миналото често се е използвало като антихелминтно средство, но сега е заменено със синтетични подобни медикаменти.

Устройство на епазоте

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0 US, via Wikimedia Commons

Мексиканският чай израства на височина до 1,2 метра. Развива се в неправилна, разклонена, храстовидна форма. Стъблата на хеноподий са тънки, оцветени в червеникаво-зелено. По-младите им части са изцяло зелени. Повърхността им е ръбеста, покрита с твърди, белезникави власинки. Листата са продълговати, копиевидни, с назъбени листни ръбове, дълги до 12 см. Имат изразена средна листна вена и са оцветени в различни нюанси на зеленото, разположени последователно на стъблата. Облистено е цялото растение. Цветовете са малки, оцветени в зелено, събрани в съцветие метлица на върха на стъблата. Разполагат с големи бледо жълти тичинки. Хеноподиумът цъфти от юли до октомври месец. Семената също са малки, оцветени в зелено, когато са незрели. Придобиват черен цвят и суха консистенция в узряло състояние. Зреят от август до октомври месец.

Разпространение на епазоте

Родното място на разпространение на билката се намира в Централна Америка, Южна Америка и южната част на Мексико. Отглежда се в топлите умерени до субтропични райони на Европа и Съединените щати. Понякога се развива като инвазивна плевел.

Използваема част на епазоте

Употребяват се листата, цветове, семената и стъблата на растрението.

Химичен състав на епазоте

Етеричното масло на мексиканския чай съдържа аскаридол, изоаскаридол, лимонен, р-цимен, х-терпинен, по-малки количества от много други монотерпени и монотерпенови производни (α-пинен, мирцен, терпинен, тимол, камфор и транс-изокарвеол). В растението се откриват още сапонини, оксалова киселина.

При готвене съдържанието на оксалова киселина в зеленчука се намаля. Хора със склонност към ревматизъм, артрит, подагра, камъни в бъбреците или хиперацидитет трябва да го консумират с особена предпазливост, тъй като тя може да влоши състоянието им.

Лечебни свойства и приложение на епазоте

Епазоте притежава следните свойства

• газогонно;
• цитотоксично за някои ракови клетъчни линии (доказано само в лабораторни условия);
• противоглистно;
• обезболяващо;
• антиастматично;
• противогъбично.

Заболявания и състояния, при които се използва

• аменорея;
• дисменорея;
• малария;
• хорея;
• истерия;
• хрема;
• астма;
• вътрешни паразити (аскаридоза, анкилостомоза);
• главова въшка;
• колики;
• стомашни болки;
• кашлица;
• като тонично средство;
• главоболие (под формата на лапа);
• локално при хемороиди;
• екзема;
• пруритус;
• локално или под формата а отвара при ухапвания от отровни змии и паяци, ужилвания от отровни насекоми, при микози;
• рани.

Масло от хеноподий

При паразитни инвази се използва масло от мексикански чай, което е безцветно или бледожълто, силно токсично, с неприятна миризма и вкус. В началото на 1900 година е било едно от най-големите антихелминтици използвани за лечение на аскариди и анкилостоми при хора, котки, кучета, коне и прасета. Епазоте се заменя с други, по-ефективни и по-малко токсични противопаразитни средства през 1940-те. Прекомерният прием на етерично масло може да предизвика виене на свят, повръщане, гърчове и дори смърт.

Изображение: Kevin Thiele from Perth, Australia, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Паста от прясно растение също се използва за лечение на вътрешни паразити в човешкия организъм. Смес от сухи листа, стъбла и семена от епазоте, смесени със захар и ориз на прах и добавени към тях чесън и обикновена тученица, се използва също при паразитози, като се приема по 3 грама, два пъти на ден.

При манипулации със самото растение може да развиете дерматит или друга алергична реакция.

Епазоте в кулинарията

В кулинарията листната маса на хеноподий се използва като зеленчук и за направата на билков чай. Има пикантен аромат. Мирисът й е смолист, с лекарствена острота, подобен на анасон, копър и дори на естрагон. Трудно е да се опише, поради това се приема като аналог на терпентин или креозит. Понякога мирисът на епазоте се сравнява с цитрусов, на чубрица или мента. Въпреки, че това растение е с утвърдено място в кулинарни рецепти и във фолклора, като цяло, добре е да се използват само листата му за готвене и то много пестеливо. Използва се сушена или прясна билка, като и двете са достатъчно ароматни.

Традиционно се употребява за ароматизиране на черен боб, мексикански ястия, супи, местни ястия, такива със сирене и чушки, яйца и картофи, бял пържен ориз, зелена салата и други.

Растението се използва за опушване против комари и се добавя към торове за инхибиране развитието на ларви на насекоми. От него може да бъде получена златисто-зелена боя.

Внимание!

Предозирането на етеричното масло от епазоте може да доведе до смъртни случаи. Признаците, които се наблюдават при прекален прием на масло са: тежък гастроентерит с болки, повръщане и диария, спазми, неврологични разстройства, парализа и смърт.

Съдържанието на аскаридол в растението подтиска развитието на други растителни видове, растящи в съседство на билката. Поради това трябва да се съди на разстояние от други билки и растителност.

В друго отношение пък епазоте, притежавайки остра, специфична миризма, предпазва от насекоми растящите около него видове, привличайки ги към своите цветчета.

Епазоте е растение с изявена токсичност, поради което употребата му е забранена при неврастения, пептична язва, бременност, сърдечни заболявания. Приемът му трябва да бъде строго контролиран от медицински специалист или такъв, занимаващ се с билколечение.

Заглавно изображение: ??, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons