Див кестен, Бял конски кестен, Конски кестен, Индийски кестен

Див кестен, Бял конски кестен (Aesculus hippocastanum, White chestnut) е голямо широколистно дърво, принадлежащо към семейството на Сапуненото дърво, Сапиндови (Sapindaceae). Известен e като конски кестен, яровка и индийски кестен. Дървото е медоносно. Кестените често са употребявани от децата като играчки.

Името „конски кестен” идва от погрешното убеждение, че консумацията на плодовете на кестена от коне, лекува техни заболявания в областта на гръдния кош. В действителност дивият кестен е отровен за конете.

От пъпките и цветовете на индийския кестен се приготвят цветни еликсири на д-р Бах.

Изображение: Alvesgaspar, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; Fernando Losada Rodríguez, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Устройство на див кестен

Дървото достига на височина до 30-36 метра. Формата на короната му е куполообразна с много здрави клони. Външните клони по старите дървета са често увиснали, завършващи с навити нагоре върхове.

Листата са противоположно разположени на клончетата, с длановидна форма, слабо назъбени по ръбовете, състоящи се от 5 до 7 листчета (приседнали дяла). Всяко едно от листчетата е с дължина от 13 до 30 см, при което целият лист може да достигне големина от 60 см в диаметър. Дължината на листните дръжки е от 7-20 см. Белезите, които остават по клоните след опадане на листата, приличат на подкова пълна със седем клинци (пирони за подковаване на определени животински видове).

Цветовете на кестена са изключително красиви. Те са бели на цвят, с малко червено или жълто на цвят петънце в центъра. Събрани са в изправено конусовидно, гроздовидно съцветие (тип метлица), с височина от 10 до 30 см, състоящо се от 20 до 50 цветчета. Цъфтежът на кестена е през пролетта.

Обикновено само от 1 до 5 плода се развиват върху всяка метлица. Състоят се от зелена кутийка с остри шипчета (бодли), под нея е разположена здрава капсула, в която се открива един плод (рядко два или три), наречен кестен.

Всеки кестен е с големина от 2 до 4 см в диаметър, с лъскава кафява повърхност и белезникав на цвят белег в основата. Плодовете узряват през месеците септември - октомври.

Разпространение на дивия кестен

Изображение: Sannse, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Родното място на дървото е малък район в планината Пинд, в смесени гори, както и в подобни гори на Балканския полуостров и цяла Югоизточна Европа. Той често се отглежда по затревените участъци на тротоари и паркове, в широк диапазон от умерените ширини на Земята, Азия, Северна Америка. Разпространени са и далеч на север по места като Едмънтън, Алберта, Канада, Фарьорските острови, Рейкявик, Исландия, Харстад, Норвегия, Северна Великобритания, Ирландия.

В ареала на разпространение на дивия кестен, климатът не трябва да е прекалено горещ.
В България се среща из цялата страна, като диворастящо и декоративно растение.

Използваема част на дивия кестен

Използват се кората на стъблото и по-младите клонки, семената (плодовете), също така свежите листа и цветовете. Семената се събират през есента при разпукването на зелената обвивка. Кората се събира през ранна пролет, преди започване движението на растителните сокове и разлистването на дървото.

Изсушаването на кестеновата кора се извършва на сянка или при температура от 50 градуса в сушилня. Допустима влажност 11%. Опаковат се и се съхраняват под формата на бали.

Плодовете на кестена отново се изсушават на сянка или в сушилня, но при температура до 60 градуса. Вече сухите кестени са червеникави на цвят, с горчив вкус, без миризма. Допустима влажност 12%. Опаковат се в торби и се съхраняват в проветриво помещение.

Химичен състав на дивия кестен

В кората се съдържат: кумаринови гликозиди, англикон фраксетин, оксикумаринови гликозиди, дъбилни вещества, ескулин, фраксин, ескулетин, тритерпенов сапонин есцин, мазнини, алантонин, смолисти вещества.

Листата и цветовете съдържат: флавоноиди (изокверцитрин, рутин, астрагалин, спиреозид, кверцитрин, кверцетрин), каротеноида лутеин, виолаксантин, пектини, танин, холин, пурини.

В семената (плодовете) активните вещества са в най-висока концентрация. Съдържат белтъци, флавоноиди - спиреозид, кверцетин и кемпферол, дъбилни вещества, сапонина есцин, кумарин, танин, аминокиселини, халин, фитостероли, алкалоиди, ескулетин, смола, алантонин, гликозида фраксиндо 3% ескулин, масла, въглехидрати, скорбяла, витамини В1, С и К, калий, натрий, магнезий, фосфор.

Левкоцианидин, левкоделфинидин и процианидин A2, пуринови деривати (аденозин, аденин), нишесте са други вещества, които се откриват в конския кестен.

Изображение: JJ Harrison (https://www.jjharrison.com.au/), CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на дивия кестен

Установеният ескулин в дивия кестен, притежава свойствата да повишава устойчивостта на капилярите и еритроцитите и да въздейства върху колоидните съставки на граничните повърхности на клетката, особено засягащи тези на венозната система. Екстрактът от див кестен укрепва венозната стена, прави я по-еластична и здрава, също така понижава пропускливостта й. Есцинът в конския кестен понижава вискозитета на кръвта, т.е. контролира образуването на тромби (съсиреци) и притежава укрепващо капилярите действие. Тези две вещества налагат включването на екстракт от кестени в лечебни средства за разширени вени. Освен в тях се влага и в кремове срещу слънчево изгаряне.

Като кратко действие кестенът ефективно и бързо облекчава чувството за тежест в долните крайници, намалява отоците и успокоява болките. А като дълготрайно действие заздравява стените на вените, повишава тонусът им и подобрява кръвообращението. Той е изпитано старо средство за лечение на хемороиди и разширени вени.

Свойства на дивия кестен

• капиляроукрепващо
• венотонично
• аналгетично
• понижава съсирваемостта на кръвта
• болкоуспокояващо
• охлаждащо
• спазмолитично
• противовъзпалително
• съдосвиващо
• венозащитно
• тонизиращо

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons; Solipsist, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons

Конският кестен се употребява при

• възпалителни заболявания на храносмилателната система
• тромбози
• катарално възпаление на горните дихателни пътища
• кашлица
• възпаление на гърлото
• главоболие
• флебити
• преумора на краката
• безсъние
• ревматоидни страдания
• заболявания на ишиадикуса
• невралгии
• подагра
• травми - навяхване, изкълчване, разтягане
• синини и отоци, резултат от разширени вени и затруднено кръвообращение
• болки в мускулите
• нощни спазми
• хемороиди
• анемия

Плодовете на кестена се прилагат при бронхит, магарешка кашлица, диария, туберкулоза, дизентерия, болестта на Бюргер, рак, тромбофлебит, болки в корема, маточни кръвоизливи.

Доказано е, че екстракт от див кестен понижава холестерола в кръвта и по този начин влияе благоприятно при състояние на атеросклероза. Екстрактът се прилага външно като бани при невралгии, мускулни болки и др. Добри резултати се съобщават при употребата му при варикоцеле и хипертрофия на простатата. Клинично е доказан благоприятният ефект на гъстият екстракт от кестен при синузити.

Множество лекарства с противохемороидно и противоварикозно действие, съдържат екстракт от див кестен. Той влиза в състава и на козметични продукти предназначени за масаж на тялото. Вкусът му е горчив, парлив и неприятен, затова не е годен за пряка консумация.

Белият конски кестен като цветен еликсир на д-р Бах

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

Еликсирът, който се получава от цветовете на растението е предназначен за прием от хора, страдащи от обръщане на прекалено внимание на устойчиви натрапчиви мисли, които внасят значително безпокойство у индивида. Те се появяват в резултат на психическа преумора, прекалено "развинтена" фантазия, невярване в собствената интуиция, невладеене на собствените мисли и бързината на ума. Състоянието се демонстрира с безсъние, скърцане със зъби по време на сън, тикове, главоболие, дискомфорт в областта на главата, редица други невротични признаци. Цветното средство за защита може да се съчетае с подобните такива гарвански лук и "рескю", при наличието на сериозна психична травма.

Еликсирът, който се прави от кестеновите пъпки се препоръчва за прием от пациенти, които бавно се поучават от грешките си и са склонни да ги повтарят. Подходящ е за употреба от хора, страхуващи се от нови начинания, както и от такива, имащи проблеми с нови задачи и занятия на работата или в училище. Състоянието от страна на физиката на човека се демонстрира с циркулаторни смущения - понижаване на кръвното налягане, поява на разширени вени, поява на хемороиди. Средството за защита дава възможност за по-плавно преминаване през различни трудни състояния на съзнанието. За тази цел може да се използва в съчетание с цветното средство за защита на д-р Бах направено от орех.

Начин на употреба и прием

• запарка от семена - 1 чаена лъжичка семена се заливат с 400 мл вряща вода. Така престояват около 1 час. Получената запарка се прецежда и се пие в доза по 1 кафена чашка три пъти на ден.
• запарка от семена - ситно нарязани семена в количество една кафена лъжичка се заливат с половин литър вряла вода. Оставят се да киснат 2 часа. От получената запарка се пие по една винена чаша, 4 пъти на ден преди хранене.
• отвара от кора - 1 кафена лъжичка кестенова кора се добавя към 500 мл вряла вода. Вари се 10 минути. Пие се по същия начин.
• запарка от листа - 1 супена лъжичка кестенови листа се запарва в същото количество вода, а приемът е като по-горе описаният.
• запарка от семена - от ситно нарязани семената се приготвя запарка по следният начин: 1 кафена лъжичка семена се сипват в 300 мл вряща вода. Киснат се 2 часа и след това получената течност се прецежда. Приема се по 1 винена чаша, 3 пъти на ден.

Спиртно-воден извлек от див кестен:

• 50 г цветове или плодове се киснат в половин литър спирт. Консумира се под формата на капки в доза от 20 до 30 капки, от 2 до 3 пъти на ден.

От листата и корите се приготвя отвара - 1 супена лъжица листа или 1 чаена лъжица кори се варят 10 минути в 300 мл вода. Пие се по същият начин - 1 винена чаша, 3 пъти дневно.

Други рецепти за употребата на дивият кестен

• тинктура от див кестен - 100 грама плодове се настъргват и се изсипват в бутилка. Ако са сухи, предварително се накисват във вода, за да набъбнат, а после се подсушават. В бутилката се заливат с половин литър водка, последвано от добро затваряне. Оставят се 10 дни на тъмно място, при стайна температура и често се разклаща. Получената течност се прецежда и престоява още 2-3 дни. След този период следва повторно филтриране и тинктурата е готова за пиене в доза по 1 чаена лъжичка, 3 пъти на ден, преди хранене.
• отвара - 3 кестена се нарязват на ситно и се варят в 250 мл вода. Сместа се вари докато количеството й се намали на половина. От нея се пият по 4 супени лъжици, 3 пъти на ден, 15 минути преди хранене. Препоръчва се при гастрит.
• чай - един ситно нарязан кестен се залива с 200 мл вода. Така престояват 5-6 часа, последвано от 15 минутно варене. Получената отвара се прецежда, и се пие на 3-4 пъти през деня.
• мехлем - 5 - 6 диви кестена се настъргват и счукват на каша. Получената смес се залива с камфоров спирт, до получаване на мехлемообразна каша. Използва се при ошипяване по следния начин - намазва се поразеното място, след това се покрива с лист от прясно зеле и вълнен плат, бинтова се. Превръзката се прави преди нощния сън и се преспива с нея.
• компрес - 1 - 2 филии ръжен хляб, предварително накиснати в оцет и отцедени се смесва с 3 - 4 конски кестена настъргват на ситно ренде. Сместа се налага на болното място, превръзва се и престоява цяла нощ. Препоръчва се при събиране на течност в колянната става.

Бани с отвара от див кестен, която съдържа 50 грама кора от див кестен, 50 грама листа от орехи и 50 грама кора от дъб, помагат при хемороиди.

Отвара от див кестен:

• първи вариант - 100 грама ситно нарязан сух див кестен, 80 грама стръкове от пипериче, 80 грама клонки от бял имел, 50 грама стръкове от бял равнец, 30 грама листа от мента. 2 супени лъжици от сместа се добавят към 700 мл. кипяща вода и се варят 5 минути. Оставя се да кисне 1 час и се прецежда. Отварата се приема три пъти на ден по 200 мл. преди хранене.
• втори вариант - 100 грама сухи кори от див кестен, 80 грама кори от върба, 80 грама плод от трънки, 50 грама корени от кисел трън, 30 грама кори от дъб. Приготвянето на отварата е по същия начин както по-горе описаната.

Изображение: H. Zell, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Кестенова настойка за масаж при хемороиди, флебити и ревматизъм: десет на брой ситно нарязани конски кестена се заливат с един литър силна ракия. Така киснат 15 дни. Към тях може да се добави ситно натрошен пчелен клей в количество 30 грама - ефектът от лечението се засилва.

При разширени вени се прилагат лапи от пресни счукани листа, които се държат около 2 часа на поразеното място.

Отвара от кората на кестена се използва при блатна треска и хемороиди.

Добре узрелите диви кестени приличат на малки слънчеви батерии, които събират своята енергия през цялото лято и я отдават през зимата на тези, които ги държат близо до тялото си. Някои лечители отдават особено внимание на енергията, която излъчват плодовете на кестена. Поради това препоръчват да се носят в джобовете по 2-3, да се спи на тях, отново в количество около 3, но не повече от 10, защото излъчващата се енергия може да доведе до главоболие. Носени в дрехите, кестените помагат при заболявания на ставите, кръвоносните съдове и общо тонизират организма. Съчетани с множество други билки се слагат в така наречените „войнишки възглавнички”, които помагат при безсъние.

Младите плодове са в определена степен отровни, заради съдържащите се в тях алкалоиди и сапонини. При консумация от коне те причиняват треперене и липса на координация. Някои бозайници, по-специално елените, са в състояние да разградят токсините и да ги консумират безопасно.

Малко са доказателствата относно твърдението, че плодовете на кестена отблъскват паяци. Сапонините в тях може да предпазват от други насекоми, но дали са ефективни към паяците, все още не е достатъчно ясно.

Интересно за кестена

Конският кестен е любимо дърво за направа и отглеждане на бонзаи.

По време на Първата световна война в Британия е имало кампания за събиране на кестени и предоставяне на правителството. Плодовете на кестените са били използвани като източник на нишесте. То е използвано по метода на Clostridium acetobutylicum разработен от Хайм Вайцман за производството на ацетон. Целта е била да се създаде ацетон, който да се използва като разтворител, с чиято помощ да се произвежда барут за нуждите на военните.

Известно дърво кестен например е описаното от Ане Франк в дневникът й. То е расло в центъра на Амстердам, оцеляло до август месец 2010 година, когато силен вятър го събаря. Единадесет млади екземпляра са поникнали от плодовете на падналото дърво. Те са транспортирани до САЩ. След дълга карантина в Индианаполис, всяко дърво е засадено на определено място в Съединените щати - нов дом, музей, институция, като например Мемориал парк, Central H.S. in Little Rock, два центъра Холокоста. Едно от тях е засадено през март 2013 година пред Детския музей в Индианаполис.

Кестенът е символ на град Киев, столица на Украйна.

Внимание!

Плодовете на кестена не трябва да се използват за пряка консумация, а само включени в рецепти по предписание на квалифициран лекар, занимаващ се с билколечение.

Прием на див кестен, под каквато и да е форма, по време на бременност и кърмене не се препоръчва.

Да не се прилага върху ожулена кожа.

Изображение: Karelj, Public domain, via Wikimedia Commons