Водна лилия, Бяла водна лилия, Водна роза, Русалка

Водна лилия (Nymphaea alba, Lotus) представлява многогодишно тревисто водно растение. Може да бъде срещнато с имената: Бяла водна лилия, Водна роза и Русалка. Принадлежи към семейство Водни лилии (Nymphaeaceae). В зависимост от сорта, ширината на израстване варира от 30 до 80 см. По-старо растение може да покрие до 1 метър и повече от повърхността на басейна с листната си маса. Декоративни са най-вече цветовете на лилията, който са едри - до 10 см в диаметър, с красиви оранжево-жълти тичинки. Има сортове със зелени или изпъстрени с кафяви петна „мраморни“ листа. За първи път е публикуван и описан от Карл Линей в неговата книга „Species Plantarum“.

Червеният сорт водна лилия (Nymphaea alba f. Rosea) се култивира от езерото Fagertärn в гората Тиведен, Швеция, където са открити в началото на 19 век. Откритието довежда до мащабна експлоатация, която почти довежда до изчезването й в дивата природа, преди да бъде защитена. Червеноцветният сорт водна лилия е защитен във Финландия, с изключение на Аландските острови.

Устройство на водна лилия

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Коренището е дебело, пълзящо. Водната лилия има месесто, дебело 10 см. и дълго до 3 метра стебло. Расте във вода с дълбочина 30-150 см и харесва големи езера и езера. Листата могат да бъдат до 30 см в диаметър и да заемат 150 см на растение. То се разполага на повърхността на дънната почва или леко потънало в нея. Листата са два вида - подводни и надводни. Достигат до 30 см в диаметър и могат да се разпрострат в радиус от 75 см. по повърхността на водата. Подводните лилии са ципести, полупрозрачни. Те закриват и предпазват младите цветни пъпки от надводните листа в началото на тяхното развитие. Плаващите по водната повърхност листа са закръглени, с диаметър 10-30 см., с почти кожеста консистенция и восъчен налеп. Младите листа са с червеникав оттенък, а впоследствие стават зелени. Цветовете са разположени на дълги безлистни цветоносни стебла. Когато са разтворени, диаметърът им достига 10-20 см., имат и лек аромат. Цветовете са отворени през деня, а нощeм се затварят. Цъфти от юни до октомври, като може да продължи и през есента, ако е топло и без слани. Цветята са бели и в тях има много малки тичинки. Водната лилия е многогодишна билка, силно вкоренено водно растение с плаващи листа. Достига височина до 2 метра. Цветът има форма на купа и е с големина от 5 до 20 см диаметър. Притежава около 20 бели или по-рядко червени венчелистчета и 4 чашелистчета. Прашниците са наситено жълти. Видът е хермафродит (има както мъжки, така и женски органи) и се опрашва от мухи, бръмбари. Растението е самоплодно.

Разпространение на водна лилия

Изображение: LG Nyqvist, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Родом е от Северна Африка, умерена Азия, Европа и тропическа Азия. Разпространена е в Европа и части от Северна Америка и Близкия Изток. Бялата водна лилия се среща в пресните води на цяла Европа и части на Северна Африка и Близкия изток. В Африка вида е разпространен в Алжир, Мароко и Тунис, а в Азия - в Армения, Азербайджан, Сибир, Иран, Ирак, Израел, Турция, Джаму и Кашмир. В Европа се среща в Беларус, Естония, Латвия, Литва, Молдова, Руската федерация, Украйна, Австрия, Белгия, Чехия, Германия, Унгария, Холандия, Полша, Швеция, Великобритания, Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Гърция, Италия, Македония, Черна гора, Румъния, Сърбия, Словения, Франция, Португалия и Испания. Расте в меките дъна на езера и бавно течащи реки. Не може да расте на сянка.

Използваема част на водна лилия

• цветове;
• корени.

Химичен състав на водна лилия

Скорбяла и дъбилни вещества, съдържа гликозид със сърдечно действие и алкалоид, действащ върху централната нервна система. Съдържа активните алкалоиди нуфарин и нимфеин и е успокоително и афродизиак / анафродизиак в зависимост от източниците. Цветовете, корените и стъблата се използват в традиционната билкова медицина. Цветът е най-мощен по свойства. Алкохолът може да се използва за извличане на активните алкалоиди и също така усилва седативните ефекти на билката.

Лечебни свойства и приложение на водна лилия

Изображение: Аимаина хикари, CC0, via Wikimedia Commons

Коренът на растението е използван от монаси и монахини в продължение на стотици години като анафродизиак, смачкан и смесен с вино. В най-ранните печатни медицински учебници авторите поддържат тази употреба, макар и да предупреждават да не се консумират големи и чести дози.

Свойства на водна лилия

• успокоително действие;
• антискрофулатично;
• стягащо;
• кардиотонично;
• като афродизиак или анафродизиак.

Билката намира приложение в

• медицината и козметиката;
• като декоративно растение;

Водните лилии са сред най-примитивните двусемеделни. Характеристики като спирално разположение и голям брой цветни листа се считат за признаци за това. От друга страна, плаващите листа представляват високо ниво на специализация. Плодовете им се развиват под вода, като в последствие семената изплуват на повърхността. След време те пак потъват и покълват в тинята.

Изображение: AnRo0002, CC0, via Wikimedia Commons

Във Финландия има два вида лилии, бяла водна лилия (N. alba) и по-малка, финландска водна лилия (N. tetragona). Бялата водна лилия е разделена на два подвида (ssp. Alba и ssp. Candida).

Коренът може да се яде варен, веднъж на няколко години. Съдържа до 40% нишесте, 6% протеин. Печеното семе е заместител на кафето, като също може да се консумира варено. Съдържа около 47% нишесте.

Отварата от корена се използва при лечение на дизентерия или диария, причинена от синдром на раздразнените черва. Използва се също за лечение на бронхиален катар и болки в бъбреците и може да се приема като гаргара при болки в гърлото. Външно може да се използва за душ за лечение на вагинална болезненост или отделяне. В комбинация с хлъзгав бряст (Ulmus rubra) или лен (Linum usitatissimum) се използва като лапа за лечение на циреи и абсцеси. Коренището се събира през есента и може да се изсуши за по-късна употреба. Цветовете са анафродизиачни и успокоителни. Те обикновено имат успокояващ ефект върху нервната система, като редуцират половото влечение и ги правят полезни при лечението на безсъние, тревожност и подобни разстройства. Записано е пълно излекуване от рак на матката чрез отвара и аплицирането й в матката. Според един доклад растението не се използва в съвременната билкова практика, въпреки че е цитирано като лек за дизентерия.

Заглавно изображение: Fernando Losada Rodríguez, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons