Воден арум, Кала

Воден арум, Кала, Кала палустрис, Блатна кала, Белокрил блатник (Calla palustris, Water arum, Water dragon, Wild calla) представлява цъфтящо растение от семейство Змиярникови (Araceae). Растението се добива от дивата природа за местна употреба като храна и лекарство. Често се отглежда като декоративно в градини.

Устройство на воден арум

Изображение: Superior National Forest, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Калата е тревисто многогодишно растение, прорастващо от коренище, което се развива в блата и езера. Листата са закръглени до сърцевидни, дълги 6-12 см и 4-12 см широки, восъчно гладки. Дръжката им е дебела, от 10 до 40 см дълга, обикновено по-висока от цветовете.

Зелено-жълтото съцветие, наречено спадикс, се развива върху дебела дръжка, има дължина около 4-6 см и е затворено в бял до кремаво-бял лист. Листът е широко овален до елипсовиден, дълъг от 2,5 до 7,5 см и широк около 2,5 см. Спадиксът е дълъг до 2,5 см и е обсипан с цветове без венчелистчета, кремаво бели тичинки, обграждащи коничен зелен плодник. Цветното стъбло се издига на височина до 30 см. Плодът е сбор от червени плодове, като всяко зрънце съдържа няколко семена. Зрънцата са с крушовидна форма, с дължина до 1,25 см, като узряват до яркочервен цвят. Цъфти през пролетта и лятото, а семената му узряват от август до септември месец.

Разпространение на воден арум

Билката води произходът си от хладните умерени райони на Северното полукълбо - Централна, Източна и Северна Европа, Северна Азия и северните области на Северна Америка. Много е ефектна, когато цъфти, а по-късно и когато дава плодове. Не може да расте на сянка. Развива се покрай блата, мочурища, езера, реки. Този вид е широко разпространен и изобилен в целия си известен ареал, а популациите му са като цяло стабилни, въпреки че има данни за намаляване в Швейцария, Хърватия и Франция. Растението е класифицирано като „най-малко застрашено“ в Червения списък на застрашените видове на IUCN (2013 г.)

Използваема част на воден арум

Изображение: Florian Grossir, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Растението е много отровно, поради високото си съдържание на оксалова киселина. Годно за консумация е коренището му, но след сушене, смилане, накисване, измиване и варене.

Химичен състав на воден арум

Калата съдържа кристали калциев оксилат. Те причиняват изключително неприятно усещане, подобно на игли, забити в устата и езика, но лесно се неутрализират чрез обилно изсушаване или готвене на растението или чрез накисване във вода.

Лечебни свойства и приложение на воден арум

Водният арум е антиревматично средство. Използва се за лечение на настинки и грип. Чай, приготвен от изсушен корен, се използва за лечение на грип, задух, кървене и се прилага като лапа при отоци, ревматизъм и ухапвания от змии. Надземните стъбла са използвани за лечение на болки в краката.

Кулинарна употреба на воден арум

Изображение: Laval University , CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

От семената на билката може да се направи брашно.

Корен обикновено се приготвя чрез изсушаване на корена, смилане на прах и след това старателно сваряване, за да се гарантира, че всеки вредител е напълно унищожен. Полученият прах е богат на нишесте и може да се използва като брашно за приготвяне на хляб и др., особено в комбинация със зърнени брашна. Твърди се, че е много вкусен. Плод трябва да се изсуши и след това да се сготви добре. Сушените плодове и кореновото стъбло могат да се смилат на неприятен, но хранителен прах. Семето се суши, сварява и се смила на прах.

Водният арум е с изключителна декоративна стойност във водни градини.

Внимание!

Растението е изключително отровно!