Българско омайниче, Български омайник

Българско омайниче, Български омайник (Geum bulgaricum) представлява многогодишно, тревисто растение, класифициращо се към семейство Розоцветни (Rosaceae). Балкански ендемит. Омайникът е защитен от Закона за биологичното разнообразие.

Устройство на българско омайниче

Изображение: Agnieszka Kwiecie?, Nova, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Стъблото на българския омайник достига височина до 60 см, като по цялата си дължина е покрито от ланцентовидни листа, дълги до 10 см. Листната маса в основата на растението е переста. Страничните листенца са множесто и са по-дребни, а разположеното на върха на петурата е много по-голямо и има форма подобна на сърце или бъбрек. В горната си част стъблото е разклонено. Всяко разклонение завършва с от 3 до 7 броя дребни, камбановидни, жълти цветове. Цъфтят през месеците юли и август, последвани от образуването на семената.

Разпространение на българско омайниче

Видът е разпространен в Рила. Вирее по скални сипеи и поляни,  на влажни места из храсталаци, по стръмни скалисти склонове на до 2800 метра надморска височина. Обичайно расте в алпийски и субалпийски растителни пояси (1800-2600 метра надморска височина) - на 1200 метра н. в. в планината Проклетия; до 2700 м. н. в. в Рила. Извън нашата страна българското омайниче вирее в планините на Босна и Херцеговина, Албания, Черна гора, Косово и Сърбия.

Интересно за българското омайниче

Българското омайниче е определено като декоративен вид, заради формата на листата му. Така е описано в книгата "Високопланинските растения в България". През 1883 г. Йосиф Панчич - сръбския ботаник, описва българското омайниче като нов растителен вид. Вписан е в Червената книга на Албания и е включен в червения списък на Босна и Херцеговина. Има защитен статут в България, Черна гора и Сърбия.

Заглавно изображение: Salicyna, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons