Автономни нерви

Автономните нерви представляват частта от автономната (вегетативна) нервна система, която осъществява връзката на централната нервна система (главен и гръбначен мозък) с вътрешните органи, жлезите, сърцето и съдовете на кръвоносната система. Нервите, повлияващи функциите на дадени органи, се наричат функционални - висцеромоторни и секреторни. Тези, които повлияват гладкомускулните елементи в стените на кръвоносните съдове и променят диаметъра на техния просвет, се наричат вазомоторни. Вегетативните нерви се делят на симпатикови и парасимпатикови, които по отношение на своите въздействия се определят като антагонисти. Благодарение на фино регулираното взаимодействие между тях се реализира нормалното функциониране на органите и системите в човешкото тяло.

Автономните нерви водят началото си от различни отдели на централната нервна система. Според това системата от автономни нерви се дели на три части:

• pars cephalica - главова част;
• pars thoracolumbalis - торако-лумбална или гръдно-поясна част;
• pars sacralis - сакрална или кръстцова част.

Главовата част включва единствено парасимпатикови нервни влакна, изхождащи от парасимпатиковите ядра на мозъчния ствол и влизащи в състава на очедвигателния (III), лицевия (VII), езиково-гълтачния (IX) и блуждаещия (X) черепномозъчни нерви. Първите три нерва реализират парасимпатиковата инервация на структури в областта на главата, а блуждаещия нерв - в областта на шията, гръдна и коремна кухина до входа на малкия таз.

Гръдно-поясната част е съставена от симпатикови нерви, изхождащи от 15 сегмента на гръбначния мозък - от осми шиен до втори поясен (C₈-L₂). Те осъществяват симпатиковата инервация на органи и съдове в областта на главата, шията, гръдна, коремната и тазова кухини, а по хода на кръвоносните съдове достигат и до крайниците.

Кръстцовата част е изградена от парасимпатикови нерви, които водят началото си от S₂, S₃ и S₄ гръбначномозъчни сегменти. Те осъществяват парасимпатиковата инервация на сигмовидното и правото черво, органите на пикочно-половата система в малкия таз, както и на външните гениталии.

Характерна особеност на автономните нерви е, че те се изграждат от два еферентни неврона. Сомата (клетъчно тяло) на първия еферентен неврон е разположено в централната нервна система - вегетативни ядра на мозъчния ствол и латерални колонки от сиво вещество на гръбначния мозък. Излизащите от тях клетъчни израстъци представляват миелинизирани аксони, които влизат в състава на съответните черепномозъчни нерви или напускат гръбначния мозък чрез вентралните коренчета на гръбначномозъчните нерви. Тези влакна се нарича предвъзлови или предганглионарни. Те продължават своя ход напускайки соматичните нерви като достигат до периферните вегетативни ганглии, в които лежат клетъчните тела на вторите еферентни неврони на автономните нерви. От сомата на тези неврони изхождат следвъзлови безмиелинови аксони, които завършват в инервинарните от тях обекти. Периферните автономни ганглии за обвити от съединително тъканна капсула.

Периферните ганглии на симпатиковата част на автономната нервна система се делят на паравертебрални и превертебрални. Паравертебралните са разположени около телата на гръбначните прешлени и са организирани в два симпатикови ствола - ляв и десен. Превертебралните симпатикови ганглии се намират пред гръбначния стълб и по-точно по предната повърхност на коремната аорта или някои от нейните преки разклонения. Периферните ганглиите на парасимпатиковите нерви са околоорганни (разполагат се в съседство с органа) и вътреорганни (в стените на кухите вътрешни органи). От разположените на ганглиите на двата вегетативни ганглия следва, че предвъзловите влакна на симпатиковите нерви са по-къси от тези на следвъзловите, докато при парасимпатиковите нерви важи обратното - предвъзловите за по-дълги от следвъзловите.

Предвъзловите неврони на симпатикуса и парасимпатикуса са холинергични - в синапсите на автономните ганглии те отделят невротрансмитера ацетилхолин. Парасимпатиковите следвъзлови (постгангионарни) неврони също са холинергични, докато следвъзловите неврон на симпатикуса са норадренергични - освобождават невромедиатора норадренали и в малко количество адреналин. Това означава, че върху подлежащите на инервация обекти парасимпатиковите нерви въздействат чрез ацетилхолин, а симпатиковите - чрез норадреналин. От това правило съществуват и изключения. Някои следвъзлови симпатикови неврони отделят ацетилхолин, като например симпатиковите невроните, инервиращи потните жлези. Съществуват и следвъзлови неврони, които освобождават други невротрансмитери - хистамин, серотонин, невропептиди.

Реакцията на органите и кръвоносните съдове спрямо въздействията на автономните нерви, които се осъществяват чрез съответния невромедиатор, се опосредстват от специфични за медиатора мембранни клетъчни рецептори на гладкомускулни клетки, жлезни клетки и др. Диференцирани са два вида рецептори за катехоламини (адреналин, норадреналин) - алфа- и бета-адренорецептори, всеки от които има подкласове. Рецепторите за ацетилхолин във вегетативните ганглии са N-холино рецептори (никотинови), докато тези в ефекторните органи, повлиявани от парасимпатикуса, са M-холинорецептори или мускаринови. Тези рецептори са класифицирани въз основа на фармакологични критерии.