Въздействие с мокса (Су-джок терапия)

Човешкия организъм е сложен механизъм, в който всички части работят в тясна и постоянна взаимовръзка. За да могат да функционират правилно, те непрекъснато обменят информация помежду си. Във всяка част от тялото непрекъснато постъпва информация за състоянието на всички останали и същевременно, се излъчва информация за собственото състояние. Този информационен обмен, както и съхраняването на получената информация, се извършва от т.нар. системи на съответствие. Те са информационно-енергетични проекции на организма, разположени върху всички обособени части на тялото. Те се оприличават на умалени копия на човешкото тяло, деформирани така, че да се вградят във формата на съответната част на тялото. Те се намират в главата, стъпалата, ръцете, гърба, вътрешни органи, дори във всяка клетка. Тези зони,  които съответстват на отделни органи на тялото се наричат зони на съответствие и съдържат пълна информация за текущото състояние на организма. Освен, че носят информация, те активно повлияват здравословното състояние. Механизмът на това въздействие е следният:

Когато някой орган заболее, във всяка система на съответствие постъпва сигнал за това. Системите на съответствие реагират като в тъканта на болния орган се формират едно или няколко миниатюрни сферични образувания. При натиск те са болезнени и субективно се усещат като болезнени точки.
В ежедневния живот човек въздейства случайно, непрекъснато и хаотично върху една или друга система на съответствие и върху болезнените точки, които са се появили там в резултат на заболяването. Примерно, когато върви, масажира зоните на съответствие разположени върху стъпалата, когато работи – на тези върху ръцете. Там в болезнените точки се генерират лечебни импулси насочени към болния орган. Те активират сложни регулаторни механизми, които влизат в противоборство с болестта. Но тези импулси могат да липсват при застоял начин на живот или да са недостатъчни при сериозно заболяване. Тогава болестта се задълбочава. Следователно, за да се излекуваме е необходимо въздействие с по-мощни лечебни импулси чрез съзнателно и насочено въздействие върху болезнените точки. Такъв мощен метод на лечение е въздействието с мокса.

Какво представлява терапията с мокса?

Тази форма на терапия е известна още като обгаряне с билки. Представлява форма на топлинна терапия, при която изсушени растителни продукти, наречени „мокса“, се изгарят много близо до повърхността на кожата. Целта е да се затопли и да се подобри потока на енергията "Чи" в тялото, посредством което да се разсеят натрупани патогенни влияния.

Думата мокса е с японски произход. Така се нарича японската билка – еквивалент на дивия пелин и постепенно думата "мокса" се е наложила и днес с понятието мокса се обозначава, както суровината от див пелин, така и самият метод на въздействие.

Отглеждане на див пелин за мокса

Дивият пелин е билка, която расте бързо, в действителност като плевел. Може да се получат две реколти за едно лято.

След прибиране на реколтата дивият пелин се събира и изсушава на Слънце или (при променлив климат) на сухо и проветриво място, завързан на малки снопове, които се закачат да висят. През зимата се покриват с хартиени торби. Когато изсушения пелин отлежи три години е готов за употреба.

След пълно изсушаване, се сортират поотделно листата, семената и пръчките.

Следващият етап е смилане, което всъщност не е толкова лесно, колкото изглежда, тъй като листата са твърде влакнести и трудно се смилат на ръка. Най-добре е това да става с помощта на кухненски робот или блендер. След това е необходимо второ смилане, този път в по-фина мелничка или кафемелачка. След няколко цикъла на пресяване и смилане, листата се превръщат в пелинова къделя – маса, подобна на напредена вълна (бледи на цвят пухкави топки). Може да се съхранява в стъклени буркани.

Същност на въздействие с мокса

Мокса рядко се използва в чист вид. Обикновено се смесва с други билки за постигане на по-висок терапевтичен ефект – иланг-иланг, бор, кедър, колофон, бял оман, сандалово дърво, дъб, джинджифил, пачули и тамян. От мокса се изготвят различни видове изделия, като основните са цигари (пури) и конуси от мокса. Практиката се извършва като терапевтът държи конусите и пурите горящи или тлеещи близо (но без да се допира) до кожата. С топлината, при това тлеене се въздейства върху акупунктурните (су-джок) точки и се цели лечебен ефект. Тлеещият мокса стик се придвижва върху специфични области, често, но невинаги, съответстващи на акупресурните точки по тялото.

Често въздействието с мокса се комбинира с акупунктура, тъй като специалисти в областта смятат, че двете терапии взаимно усилват ефекта си. Още преди повече от 3000 години в Китай, наред с иглоубождането (акупунктура), се е използвало и нагряване на акупунктурните точки. Тъй като убождането (чжен) се е използвало успоредно с нагряване (цзю), оригиналния китайски метод бил наречен чжен-цзю терапия. Нагряването се е извършвало по различни начини, но практиката е доказала, че най-ефективно е нагряването с топлината на тлеещ от китайски див пелин (Artemesia argyi, A.vulgaris) – пелиново цзю, което носи наименованието мокса.

За разлика от акупунктурата, която винаги се провежда от обучен терапевт в клинични условия, мокса терапията може да се прилага и у дома. За целта, често терапевтите обучават своите пациенти как да използват мокса самостоятелно у дома, успоредно със сеансите провеждани в клинични условия. Това ускорява и повишава ефективността.

Друг метод на използване на мокса е със сол и джинджифил. Конус от мокса се поставя не пъпа през тънък слой от сол. След това мокса тлее бавно и равномерно отделя топлина, с което предотвратява изгаряне на кожата. Терапията с мокса обикновено отнема около 10 до 30 минути, в зависимост броя мокса конуси използвани в сесия. Обикновено усещането е много приятно и спокойно.

Какво може да се усети по време на сеанса?

Практикуващият запалва единият край на мокса стика и го движи бавно върху площта, която трябва да се лекува. Някои пациентите подлагали се на въздействие с мокса съобщават за внезапен прилив на топлина, която бързо се разпространява по специфичен път (обикновено кореспондиращ с jing luo канал, смятан за лечебен) далеч от мястото на прилагане. Това е добър знак, тъй като е сигнал за освобождаване и движение на Чи.

Предимства на въздействие с мокса

• Въздействие с мокса е най-физиологичния, удобен, приятен, проверен във времето, мощен и поносим от болните метод за активиране на акупунктурните точки. Той е по-ефективен от всички останали методи, включително и от иглоубождането, особено при лечение на хронични болести, на отслабени болни, възрастни и деца;
• Предполага се, че лечебната сила на въздействието с мокса се дължи на качеството на топлината, което се излъчва от нейното тлеене;
• Елиминира се възможността от пренасяне на зараза (СПИН, хепатит), съществуваща при иглите.

Показания за приложение на въздействие с мокса

• болка в резултат на нараняване или артрит, особено в „студени модели“ при които облекчение настъпва при прилагане на топлина;
• храносмилателни проблеми и неравномерно „елиминиране“;
• акушерски и гинекологични състояния, включително седалищно представяне на плода в края на бременността;
• превенция на простуда и грип и други.

Нежелани ефекти при въздействие с мокса

Практически няма никакви противопоказания за ползване на мокса. Едно малко неудобство на въздействието с мокса е димът и миризмата. Въпреки че, има т.нар. „бездимни“ разновидности на мокса, предпочитаната истинска мокса (направена от див пелин), отделя лек дим докато изгаря. Повечето съвременни клиники по ТКМ са оборудвани с добра вентилация и система за пречистване на въздуха, така че това не е голям проблем. Миризмата която се отделя се описва като подобна на марихуана.