Противосъсирващи средства

Процесът кръвосъсирване е прецизно регулиран чрез механизмите, които предотвратяват неконтролираното му активиране. Това се осъществява от естествените антикоагулати чрез разграждането на фибрина и на активираните фактори на кръвосъсирването.

Естествени антикоагуланти

Част от естествените антикоагуланти, които се намират в кръвта са антитромбин, хепарин, хепаринов кофактор II, тромбомодулин, протеин С, протеин S, алфа1-антитрипсин, алфа2-макроглобулин и фибрин-дегерационни продукти. Основен фактор за предотвратяването на кръвосъсирването е наличието на интактна (неувредена) ендотелна повърхност, която да отблъсква факторите на хемокоагулацията и тромбоцитите.

Антитромбинът е най-мощният инхибитор на коагулацията. Той се образува в черния дроб и представлява плазмен алфа-глобулин. Неговото действие е свързано с инактивиране на тромбина и на някои протеази. Ефектът на антиромбина се засилва при наличие на хепарин и хепаринов кофактор. Антиромбинът образува с тромбина комплекс. Тази реакция на свързване се ускорява под действието на хепарина. Друг ефект на антромбинът е инхибирането на комплекса фактор VIIa/тъканен фактор. Доказателството за важната роля на антитромбина се демонстрира чрез взаимовръзката между антитромбиновите дефицити и развиващите се тромбози и емболии.

Хепаринът е друг важен естествен антикоагулант, който се произвежда и секретира от мастоцитите. Друг подобен на хепарина глюкозамингликан е хепаран сулфатът. Той се открива по повърхността на еукариотните клетки и екстрацелуларния матрикс. Хепаран сулфатът също може да повлияе активността на антитромбинът.

Друг естествен антикоагулант е инхибиторът на тъканния фактор, който регулира външният път на хемокоагулацията. Освен това ендотелните клетки, покриващи отвътре съдовата стена, произвеждат тромбомодулин. Тромбомодулинът е белтък, който играе ролята на рецептор за тромбин.

В медицинската практика често се налага използването на антикоагуланти – вещества потискащи кръвосъсирването. Това най-често се случва при пациенти застрашени или страдащи от тромбоемболитични усложнения. Като противосъсирващи средства се използват хепаринът и дикумаролът. Хепаринът потиска някои от етапите на кръвосъсирването. В медицинската практика се използва и за предпазване на взета кръв от съсирване. Дикумаролът и другите кумаринови производни блокират действието на витамин К в черния дроб и потискат синтезата на плазмените фактори на хемокоагулацията. Освен тях може да се използват и вещества, свързващи калциевите катиони в плазмата, чието действие се основава в блокиране по различни механизми на хемокоагулацията.

С цел консервиране на кръв за кръвопреливане се използва натриев цитрат, който не е токсичен и бързо се разгражда в организма на реципиента (приемателя). В клиничната лаборатория се използват също етилен диаминтетраамониум (ЕДТА) и натриев оксалат.