Хистоплазмоза, неуточнена МКБ B39.9

При хистоплазмоза, неуточнена, е налице развитие на инфекция с Histoplasma capsulatum, като локализацията на процеса не е идентифицирана.

Етиологичният агент представлява диморфна гъбичка от род Histoplasma, която съществува в почвата под формата на сапрофит, а при попадане в човешкия организъм съществува като паразит.

Заболяването е повсеместно разпространено, като са описани редица ендемични райони в много области на Европа, Азия, Африка, Америка, главно в страните с умерен климат.

Причинителите се нуждаят за развитието си от влажна почва, богата на органични съединения, като особено подходящи са районите, разположени в близост до речни корита, пещери, строителни обекти.

Боледуват в еднаква степен представителите на различните етнически групи, без съществени различия в честотата на засягане между мъжкия и женския пол.

Изложени на по-висок риск са крайните възрастови групи, към които спадат ранната детска възраст и старческата възраст. Това се дължи на непълноценност на имунната защита, клетъчния и хуморалния имунитет.

Значително по-често боледуват лица с намалена активност на имунната система, в резултат от продължителна терапия с имуносупресивни медикаменти, след органна трансплантация, както и при вроден или придобит имунен дефицит.

Заразяването се осъществява предимно по въздушно-капков и алиментарен път, като човек се заразява след консумация на контаминирани с почва хранителни продукти или вода или след инхалиране на спори на гъбичките, пренасяни с въздушните течения в ендемичните райони.

Важна особеност е, че приблизително 90 % от заразените лица са напълно безсимптомни. При повторно инфектиране рискът от клинично проявено заболяване и тежко протичане нараства значително.

Инкубационният период варира при отделните пациенти в зависимост от степента на инвазивност и общото им здравословно състояние. При повечето заразени лица първите клинични симптоми са налице до две седмици след експозицията.

Заболяването най-често протича с неспецифични и общи симптоми, като обикновено се наблюдават някои от следните:

• фебрилитет
• слабост и уморяемост
• общо неразположение
• кашлица и диспнея
• наличие на кръв в храчките
• болка и дискомфорт в гърдите и коремната област
• кожни промени
• увеличение на регионалните лимфни възли
• спленомегалия
• хепатомегалия
• миалгия и артралгия
• редукция на теглото

Тежестта на симптоматиката зависи от много фактори и трудно може да се прогнозира.

Необходимо е разграничаване на заболяването главно от туберкулоза, саркоидоза, различни неопластични заболявания, аспергилоза, кокцидиоидомикоза и някои други, идентично протичащи състояния.

Диагнозата се основава на данните от разпита и прегледа на болния, проведените параклинични, микробиологични и образни изследвания.

Епидемиологичната анамнеза за посещение или престой на ендемичен район е от съществено значение при поставянето на диагнозата. Физикалните находки са оскъдни и много често са неспецифични.

Лабораторно при относително голяма част от болните се установява анемичен синдром, тромбоцитопения и повишение на определени ензими, най-често алкална фосфатаза и лактат дехидрогеназа.

Образната диагностика включва извършване на рентгенография, ехокардиография и компютърна томография.

За потвърждаване на диагнозата е необходимо изолиране на етиологичните агенти, като обикновено се използва материал от кръв, храчка и други телесни течности.

Терапията при пациенти с хистоплазмоза, неуточнена, включва приложение на системни антимикотични средства, главно амфотерицин В и представители от групата на азолите, както и симптоматични агенти.

Лечението продължава няколко месеца, като е необходимо продължително проследяване на състоянието на болните, поради повишен риск от развитие на рецидив.

Прогнозата обикновено е благоприятна и рядко се наблюдава развитие на тежки последици в дългосрочен план.