Цариградско грозде, Eвропейско цариградско грозде

Цариградското грозде, Eвропейско цариградско грозде (Grossularia reclinata, Ribes uva-crispa) представлява цъфтящ храст от семейство (Касисови) Grossulariaceae. Храстите от цариградско грозде дават годни за консумация плодове и се отглеждат както за търговска, така и за домашна употреба. Цариградското грозде често се култивира заради киселите си, но ароматни плодове, главно в хладните умерени региони на Европа и света. Освен това има редица медицински приложения и може да се отглежда като жив плет.

Устройство на цариградско грозде

Изображение: Wilhelm Zimmerling PAR, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Билката достига височина до 1,7 м. По клоните на храста има остри шипове стоящи поединично или в различаващи се снопчета от два или повече шипа. Цветовете са ароматни, с форма на камбанка, разположени поединично или на малко снопче в пазвите на листата, включващо до 5 цвята. Има длановидни листа, триделни или петделни, дълбоко назъбени, с добре изразени жилки. Плодовете на цариградско грозде са по-големи от плодовете на френското грозде, зеленикаво-жълти или розови на цвят. Обикновено цвета на плода е зелен, но се случва де се появят бели, червени и тъмно лилави плодове. Вкусът на плодовете е сладко-кисел. Размерът на плодчетата на дивите видове е под 10 мм, а на култивираните сортове значително по-големи плодове - до 30 мм.

Разпространение на цариградско грозде

Изображение: Darkone, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Билката е родена в Европа, Кавказ и Северна Африка. По света виреят около 50 вида цариградско грозде. Разпространени са в Западна, Южна и Югоизточна Азия, Европа и Северна Америка. У нас се срещат сред храсти и скалисти места по планините, също така се отглежда и в домашни условия, но по рядко. На някои места по света се смята за въведен вид, а на други за местно растение.

Расте спонтанно в алпийски райони и залесени скалисти райони. Във Великобритания често се среща в горички или оформя живи плетове, но се култивира толкова дълго, че е трудно да се разграничат диви от култивирани видове или дали може да се счита за местна флора на острова. Също така е често срещан по долните склонове на Пиемонтските и Савойските Алпи.

Продължителността на живота му е средно 15 години, като започва да ражда след втората година и дава пълна плодовитост между 5-8-та година. Цариградското грозде е устойчиво на ниски температури и издържа до -25 °C, но не толерира високи летни температури, при които могат да настъпят повреди по листата му.

Използваема част на цариградско грозде

От билката се използват плодовете й и то само напълно узрели. В България, освен плода се използват и корените на растението.

Химичен състав на цариградско грозде

В 100 гр. плодове се съдържат

• енергия 184 кдж;
• въглехидрати 10,18 гр;
• диетични фибри 4,3 гр;
• мазнини 0,58 гр;
• протеин 0,88 гр;
• витамини: ретинол (Вит. А) 15 мкг; тиамин (В1) 0.04 мг; рибофлавин (В2) 0,03 мг; ниацин (В3) 0,3 мг; пантотенова киселина (В5) 0,286 мг; пиридоксин (В6) 0,08 мг; фолиева киселина (B9) 6 мкг; аскорбинова киселина (Вит. С) 27,7 мг; токоферол (Вит. Е) 0,37 мг;
• минерали: калций 25 мг, магнезий 10 мг, манган 0,144 мг, желязо 0,31 мг, фосфор 27 мг, калий 198 мг, натрий 1 мг, цинк 0,12 мг.
• вода 87,87 мг.

Изображение: Krzysztof Ziarnek, Kenraiz, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Съдържа още манган и силиций. Пресните листа на билката съдържат токсина циановодород, въпреки че подробности за количествата не са дадени. Това вещество се намира в няколко храни, включително бадеми. Доказано е, че в малки количества циановодородът стимулира дишането и подобрява храносмилането, също така се твърди, че е от полза при лечението на рак. В излишък обаче може да причини дихателна недостатъчност и дори смърт.

Лечебни свойства и приложение на цариградско грозде

Свойства на цариградско грозде

• слабително;
• жлъчегонно;
• кръвоспиращо;
• подобряват обмяната на веществата;
• използва се в козметиката.

Изображение: Tiia Monto, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Тоник от неузрелия плод се приема като почистващо организма средство. Листата на растението съдържат танин и са били използвани като стягащо средство за лечение на дизентерия и рани. Корените му действат пикочогонно и помагат при воднянка и подагра.

Начин на употреба на цариградско грозде

• консумират се узрелите плодчета - сурови или варени. Плодовете често се берат, когато са недостатъчно узрели и много твърди, те имат много тръпчив вкус по това време и се използват главно за приготвяне на пайове, конфитюри и др. Въпреки това, ако плодовете се оставят на растението, докато узреят напълно, плътта им става мека, доста сладка и е вкусна за сурова консумация.
• в козметиката: за суха кожа - смачкани на каша плодчета се нанасят върху лицето за 15-20 мин; За избелване на суха кожа - сок от плодове на цариградско грозде се смесва с мляко и с помощта на тампон се нанася върху лицето. Престоява около 20 мин.

Други употреби на цариградско грозде

Изображение: DenesFeri, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Растението е било култивирано като защитен жив плет поради бодливите му клонки.

Плодовият пулп се използва козметично в маски за лице заради почистващия си ефект върху мазна кожа.

Внимание!

Не е препоръчително при страдащи от стомашна язва или ентерит.

Заглавно изображение: Timo Newton-Syms from Helsinki, Finland and Chalfont St Giles, Bucks, UK, CC BY-SA 2.0, via Wikimedia Commons