Орган на обонянието (Organum olfactus)

Органът на обонянието е представен от обонятелната част на носната лигавица - pars olfactoria tunicae mucosae. Площта на тази анатомична област при човека е 5-10 кв. см. и е разположена под покрива на носната кухина, като обхваща участък от повърхността на горна носна конха и участък от носната преграда. Тази област е с жълто-кафява оцветка, която я отличава от останалата респираторна лигавица, имаща розов цвят. Жълтеникавият оттенък на този лигавичен участък се дължи на наличието на жълт пигмент в епителните му клетки. Органът на обонянието е изграден от обонятелен епител и собствена съединително тъканна пластинка.

Обонятелният епител - epithelium olfactorium, се състой от три вида клетки:

• обонятелни - epitheliocyti neurosensorii olfactorii;
• подпорни - epitheliocyti sustentantes;
• базални - epitheliocyti basales.

1. Обонятелните клетки при човека са около 40 млн. на брой, докато при кучето техният брой възлиза на над 200 милиона. Те представляват биполярни неврони. Апикалната (върхова) част на тези неврони представлява подобен на пръчица цилиндричен израстък, за който се смята, че е видоизменен дендрит. Той изхожда от областта на клетъчното ядро и стига до повърхността на обонятелния епител, завършвайки с леко задебеление - bulbus dendriticus, което се издава над този епител. От това задебеление започват 10-20 обонятелни киноцилии (реснички) - cilia, с дължина около 2 микрометра, които навлизат в покриващата обонятелния епител слуз (мукус).

Обонятелните киноцилии се считат за своеобразни антени, които влизат в контакт с молекулите на мирисните вещества. В цитоплазмата на тези клетки се наблюдават голям брой митохондрии, микротубули и добре изразен гранулиран ендоплазмен ретикулум. От базалния край на всеки обонятелен неврон изхожда тънък безмиелинов аксон, който навлиза в подлежащата съединителна тъкан и се обединява с другите аксони в снопчета. От своя страна снопчетата се обединяват и формират 15-20 обонятелни нерви - nervi olfactorii. Всяка една обонятелна рецепторна клетка влиза в контакт с различни мирисни вещества, които се захващат към един специфичен протеин, намиращ се в мукуса, покриващ обонятелния епител. Свързването на мирисните молекули с мембранни рецептори по повърхността на киноцилиите води до отваряне на натриеви канали, което води до образуване на цикличен аденозин монофосфат.

2. Подпорните клетки на органа на обонянието представляват високи и тънки клетки с призматична форма, които имат жълтеникав цвят, който се дължи на наличието на пигментни зърна. В цитоплазмата им се наблюдават признаци на секреторна активност, който включват: добре развит гранулиран ендоплазмен ретикулим, апарат на Голджи, голям брой секреторни гранули и вакуоли. От върховата им повърхност изхождат множество микровилии. Тези клетки произвеждат една част слузния секрет, покриващ обонятелния епител.

3. Базалните клетки биват два основни подвида - обикновени базални клетки и окръглени базални клетки. Те имат особеностите на невробластни клетки и представляват източник, от който се формират нови обонятелни сетивни неврони.

4. Собствената съединителнотъканна пластинка - lamina propria, на обонятелната лигавица се слива с подлежащата надкостница. В нея са разположени тубулозни жлези или т.нар. жлези на Бауман. Тези жлези притежават тесни изходни канали, които преминава през епитела и се отварят на повърхността на лигавицата. Те произвеждат и секретират слузен секрет, който има няколко действия:

• осигурява влажна повърхност на лигавицата;
• представлява среда, в която се разтварят мирисните вещества;
• новообразуваният слузест секрет отмива мирисните молекули и освобождава ресните на сетивните клетки за нови дразнители.