Гръбначномозъчни нерви (Nervi spinales)

Гръбначномозъчните нерви (nn. spinales) съответстват на сегментите на гръбначния мозък и са 31 двойки. Те се разделят на:

• nn. cervicales (шийни) - 8 чифта (C1-C8);
• nn. thoracici (гръдни) - 12 чифта (Th1-Th12);
• nn. lumbales (поясни) - 5 чифта (L1-L5);
• nn. sacrales (кръсцови) - 5 чифта (S1-S5);
• n. coccygeus (опашен) - 1 чифт (Co1).

Всеки от гръбначномозъчните нерви е съставен от два корена:

• преден корен (radix anterior, radix ventralis) - включва моторни влакна;
• заден корен (radix posterior, radix dorsalis) - включва сетивни влакна.

По-голямата част от тези нерви съдържат в предните си коренчета и предвъзлови влакна на автономната нервна система - от осми шиен до втори поясен (C8-L2) са симпатикови, а от втори до четвърти кръсцови (S2-S4). В областта на междупрешленните отвори на гръбначния стълб двата корена се сливат в общ ствол - truncus nervi spinales. Тук се разполага и сетивните възли - ganglion spinale (sensorius), които са свързани единствено с влакна на задните коренчета.

Сетивните ганглии са обвити от съединителна тъкан и са изградени от сетивни псевдоуниполарни нервни клетки. От тялото на тези неврони излиза един дендро-аксонален израстък, който след къс ход се разделя Т- образно на централен и периферен израстък. Централните израстъци формира задните коренчета, а периферните участват в изграждането на гръбначномозъчните нерви, провеждащи сетивна информация от вътрешните органи, кожата, сухожилията и мускулните вретена. Около телата на псевдоуниполарните неврони се разполагат епителоидни сателитни клетки, които наподобяват Швановите клетки (глиални клетки, които произвеждат миелин). Невроните от спиналните ганглии имат различна големина и някои автори ги разделя на големи псевдоуниполарни неврони с миелинови влакна и малки - с амиелинови влакна. Централните израстъци на тези неврони са биват две групи - А и С. В задната част на задните коренчета се намират А-алфа и А-бета влакна, по които се провежда механорецепцията, а в предната част на задните коренчета се разполагат А-гама и С влакна, които отговарят за рецепцията за болка и температура. Псевдоуниполарните неврони са предимно глутаматергични, но се срещат и такива с медиатори като субстаниция-P, вазоакитвен интестинален пептид, соматостатин и др.

От ствола на гръбначномозъчните нерви се отделят редица клонове:

1. Ramus communicans albus изхожда от последния шиен (C₈), гръдните (Th₁-Th₁₂) и първите два поясни (L₁, L₂) нерва. По тях предвъзловите симпатикови влакна достигат до паравертебралните симпатикови ганглии (ganglia trunci sympathici). От тези ганглии водят началото си следвъзлови симпатикови влакна без миелинови обвивки, една част от които се връщат обратно в гръбначномозъчните нерви като rami communicans grisei. По последните сетивни влакна от нервния ствол преминават към симпатиковите възли и от тук заедно със следвъзловите симпатикови влакна се отправят към вътрешни органи и кръвоносни съдове.

2. Ramus meningeus (менингеално клонче) представлява тънко клонче, което се връща обратно в канала на гръбначния стълб, преминавайки през междупрешленния отвор. Менингеалните клончета на гръбначномозъчните нерви се разклоняват и се свързват помежду си като формират сплетение, инервиращо периоста (надкостница), мозъчните обвивки, артериалните и венозни съдове на гръбначния канал.

3. Ramus dorsalis (posterior, заден клон) съдържа сетивни и моторни влакна. Задните клончета инервират кожата и автохтонните (дълбоки) мускули на гърба. В тях проникват следвъзлови симпатикови влакна, инервиращи съдове и потни жлези в региона на гърба.

4. Ramus ventralis (anterior, преден клон) подобно на ramus dorsalis е съставен от сетивни и моторни влакна, но той е значително по-дебел и представлява пряко продължение на гръбначномозъчния нерв. Изключение правят първите два шийни нерва (C₁, C₂), при които задния клон е развит по-добре в сравнение с предния. Предните клонове на гръбначномозъчните нерви осъществяват инервацията на кожата от вентралната страна на тялото и крайниците, мускулите в тези области, а също и повърхностните мускули на гърба. В техния състав влизат и следвъзлови симпатикови влакна, а при втори, трети и четвърти кръсцови нерви - предвъзлови парасимпатикови влакна, които след това продължават като самостоятелни парасимпатикови нерви. Единствено при гръдните нерви, вентралните им клонове запазват своя самостоятелност, където са представени от nn. intercostales. За останалите гръбначномозъчни нерви е характерно свързването им в спелтения (плексуси):

• шийно сплетение (plexus cervicalis) - образува се от предните клонове на първите четири шийни нерва;
• мишнично сплетение (plexus brachialis) - образува се от предните клонове на четирите долни шийни нерва и част от първи гръден нерв;
• пояснокръсцово сплетение (plexus lumbosacralis) - образува се от предните клонове на поясните, кръсцовите и опашните нерви. Дели се на поясно и кръсцово сплетение.

В тези сплетения влакната на предните клонове се преразпределят, при което влакна от един гръбначномозъчен нерв попадат в няколко периферни нерва.