Кръстцово сплетение (plexus sacralis)

Кръстцовото сплетение представлява долната част на пояснокръстцовото сплетение и се образува от вентралните клонове на следните гръбначномозъчни нерви:

• долна част на четвърти поясен нерв (L₄);
• пети поясен нерв (L₅);
• първи до пети кръстцови нерви (S₁-S₅);
• опашен нерв (Co₁).

Долната част на L₄ и L₅ се обединяват в общ пояснокръстцов ствол - truncus lumbosacralis. Това сплетени включва в състава си и plexus pudendus (срамно сплетение), което е образувано от клонове на втори до четвърти кръстцови нерви, както и опашното сплетение (S₅-Co₁).

Кръстцовото сплетение представлява анатомична структура с форма, подобна на триъгълна плочка, залягаща по предната повърхност на кръстцовата кост (os sacrum) и крушовидния мускул (m. piriformis). Върхът на тази структура е насочен надолу и латерално към foramen infrapiriforme на малкия таз, а предната й повърхност е покрита от пристенния лист на тазовата фасция.

От кръстцовото сплетение се отделят следните нервни клонове:

• rami musculares (мускулни клончета)
• n. gluteus superior;
• n. gluteus inferior;
• n. pudendus;
• n. coccygeus;
• n. cutaneus femoris posterior;
• n. ischiadicus с двата си крайни клона:
  • n. peruneus communis;
  • n. tibialis.

1. Rami musculares инервират късите мускули на тазобедрената става от задната и страна. Към тях се отнасят:

• n. piriformis - инервира едноименния мускул;
• n. obturatorius internus - инервира m. obturator internus и mm. gemelli;
• n. musculi quadratus femoris - инервира m. quadratus femoris.

2. N. gluteus superior включва влакна на четвърти и пети поясни нерви (L₄, L₅) и първи кръстцов нерв (S₁). След отделянето си от сплетението, нервът минава през foramen suprapiriforme, върви напред и дъгообразно, разполагайки се между малкия и средния седалищни мускули (m. gluteus minimus et medius), като достига до m. tensor fasciae late. Този нерв осъществява моторната инервация на посочените мускули.

3. N. gluteus inferior включва влакна на вентралните клонове на L₅, S₁ и S₂ гръбначномозъчни нерви. Той изхожда от малкия таз през foramen infrapiriforme и съпровождан с едноименната артерия се разклонява в големия седалищен мускул (m. gluteus maximus). От него се отделя и клонче за ставната капсула на тазобедрената става.

4. N. pudendus е съставен от влакна на първи до четвърти кръстцови нерви (S₁-S₄). Той излиза от малкия таз през foramen infrapiriforme, съпровождан от a. pudenda interna (вътрешна срамна артерия), заобикаля бодилото на седалищната кост и се връща отново в тазовата кухина през foramen ischiadicum minus, където се разполага по латералната страна на fossa ischioanalis. В тази област от нерва се отделят няколко клончета - nn. rectales inferiores, които прекосяват мастната тъкан на ямата и достигат до външния анален сфинктер (m. sphincter ani externus), разклонявайки се в този мускул и покриващата го кожа.

Терминалните клонове на n. pudendus са nn. perineales, от които се отделят следните разклонения:

• клончета за перинеума (междинница), които инервира повърхностния му слой мускули и кожата в тази област;
• nn. scrotales posteriores (у мъжа) - инервират кожата от задната страна на скроталната торбичка;
• nn. labiales posteriores (у жената) - инервират кожата на големите срамни устни;
• n. dorsalis penis (у мъжа) - пробива пикочно-половата диафрагма в предната й част и заедно с a. dorsalis penis се разклонява по гърба на пениса, като достига до неговата главичка;
• n. dorsalis clitoridis (у жената) има същия ход, подобно на горния нерв, и се разклонява по гърба на клитора.

5. N. coccygeus се състои от влакна на последния кръстцов (S₅) и опашния (Co₁) гръбначномозъчни нерви. Той води началото си от най-долната част на кръстцовото сплетение, намираща се върху m. coccygeus и lig. sacrospinale.

Нервът отделя следните клончета:

• rami musculares (мускулни) инервират m. coccygeus (опашен мускул) и m. levator ani (мускул, повдигач на ануса);
• nn. anococcygei са 3 до 5 на брой и вървят по предната повърхност на m. coccygeus, като достигат и инервират кожата в областта между опашната кост и анус.

6. N. cutaneus femoris posterior е изграден от влакна на първи до трети кръстцови нерви (S₁-S₃). Той излиза от кухината на малкия таз през foramen infrapiriforme, насочва се надолу и в областта на седалището се разполага под големия седалищен мускул. По-надолу продължава своя ход по задната повърхност на бедрото, преминавайки в браздата между m. semitendinosus и m. biceps femoris, като отделя клончета, които пробиват бедрената фасция и се разклоняват в кожата по задната повърхност на бедрото. От ствола на нерва се отделят и странични клончета:

• nn. clunium inferiores - 2-3 клончета, които изхождат от долния ръб на големия седалищен мускул, насочват се нагоре и инервират кожата на седалищната област;
• rami perineales - заобикалят тубера на седалищната кост и достига до кожата на перинеума и част от скротума/големи срамни устни.

7. N. ischiaducus (седалищен нерв) е образуван от влакна на четвърти и пети поясни нерва (L₄, L₅) и първите три кръстцови нерви (S₁, S₂, S₃). Той представлява най-дебелият нерв на кръстцовото сплетение и човешкото тяло. Изхожда от кухината на таз през foramen infrapiriforme и се разполага върху задната повърхност на mm. gemelli, m. obturator internus и m. quadratus femoris, като е покрит от m. gluteus maximus (голям седалищен мускул). Стволът на нерва прекосява задния ръб на големия седалище мускул по средата на линията, която свързва tuber ischiadicum и trochanter major на бедрената кост. По-надолу в бедрената област той се разполага под дългата глава на m. biceps femoris и достига fossa poplitea (задколянна яма), където се разделя на двата си терминални клона - n. peroneus (fibularis) communis и n. tibialis.

От ствола на седалищния нерв изхождат клончета за задната мускулна група на бедрото (m. semitendinosus, m. semimembranosus, m. biceps femoris) и клонче за m. adductor magnus на медиалната бедрена група мускули.

7.1. N. peroneus (fibularis) communis (L₄, L₅, S₁, S₂) след отделянето си от седалищния нерв се насочва надолу и странично, заляга върху главата на малкия пищял (fibula) и прониква в горната част на m. peroneus (fibularis) longus, където се разделя на терминалните си клонове:

• n. fibularis superficialis (повърхностен клон);
• n. fibularis profundus (дълбок клон).

От ствола на n. peroneus communis се отделят:

• n. cuteneus surae lateralis - води началото си от задколянната яма, пробива фасцията на подбедрицата и се разклонява в кожата на латералната й повърхност, достигайки до областта на латералния глезен;
• ramus communicans peroneus се отделя от клона на общия перонеален нерв или от страничния му кожен клон, като първоначално се намира подфасциално, а от средата на подбедрицата в подкожните й слоеве. В долната трета на подбедрицата този клон се обединява с n. cutaneus surae medialis (кожен клон на n. tibialis), което дава началото на n. suralis.

N. fibularis superficialis върви в низходяща посока между mm. peronei, пробива фасцията и излиза в подкожието, насочвайки се към гърба на ходилото. От него се отделят следните клонове:

• мускулни клончета за mm. peronei на подбедрицата;
• n. cutaneus dorsalis medialis, който се продължава в клончета за пръстите - nn. digitales dorsales pedis, инервиращи вътрешния ръб на палеца и обърнатите един към друг ръбове на втори и трети пръст на ходилото;
• n. cutaneus dorsalis intermedius, продължаващ се в nn. digitales dorsales pedis за обърнатите един към друг ръбове на трети, четвърти и пети пръсти.

N. fibularis profundus преминава по предната повърхност на membrana interossea на подбедрицата, в страни от m. tibialis anterior, съпровождан от a. tibialis anterior. Нервът минава под retinaculum musculorum extensorum superius et inferius, достигайки гърба на ходилото.

От дълбокия клон на общия перонеален нерв се отделят:

• rami musculares - инервират предната мускулна група на подбедрицата и мускулите по гърба на ходилото;
• nn. digitales dorsales pedis - инервират обърнатите един към друг ръбове на първи и втори пръст на ходилото.

Мускулната зона на инервация на n. peroneus communis включва латералната и предна мускулни групи на подбедрицата и мускулите по гърба на ходилото, а кожната зона на нерва - предната и странична повърхности на подбедрицата и гърба на ходилото и пръстите.

7.2. N. tibialis е пряко продължение на седалищния нерв и включва влакна на L₄, L₅, S₁, S₂, S₃ нерви на кръстцовото сплетение. Прекосява почти отвесно задколянната яма и е разположен под фасцията в тази област. В подбедрицата нервът върви паралелно с a. tibialis posterior и заедно с нея минава под сухожилието на m. soleus, продължавайки низходящо между m. flexor digitorum longus и m. flexor hallucis longus. Преминава зад медиалния глезен и под retinaculum musculorum flexorum, където се дели на двата си терминални клона:

• n. plantaris medialis;
• n. plantaris lateralis.

От ствола на n. tibialis се отделят редица мускулни и сетивни клонове:

• rami musculares - инервират задната мускулна група на подбедрицата;
• n. interosseus cruris - минава по задната повърхност на междукостна мембрана на подбедрицата, достига до скочната става, като инервира последните две и големия пищял;
• n. cutaneus surae medialis - изхожда от началото на тибиалния нерв в задколянната яма, продължава низходящо покрай v. saphena magna, пробива фасцията на подбедрицата към нейната средна трета, приема ramus communicans peroneus на перонеалния нерв и продължава като n. suralis;
• n. suralis върви по външния ръб на Ахилесовото сухожилие, минава зад латералния глезен, отделяйки rami calcanei laterales за кожата на петата, след това продължава като n. cutaneus dorsalis lateralis по външния ръб на ходилото и петия пръст;
• rami calcanei mediales изхождат от ствола на нерва и достигат до кожата по медиалната повърхност на петата.

N. plantaris medialis върви заедно с едноименната артерия и се отправя към ходилото, къде се разполага от вътрешния ръб на m. flexor digitorum brevis.

От n. plantaris medialis се отделят:

• мускулни клонове (rami musculares) за m. flexor digitorum brevis (къс сгъвач на пръстите), m. abductor hallucis, медиалната глава на m. flexor hallucis brevis и първите два mm. lumbricales;
• nn. digitales plantares communes - отделят кожни клончета за стъпалото и се продължават като nn. digitales plantares proprii - по два за първите три пръста на ходилото и един за вътрешната повърхност на четвъртия пръст.

Кожната и мускулната зони на инервация на n. plantaris medialis са идентични на тези, инервирани от n. medianus в дланната областта на ръката на свободния горен крайник.

N. plantaris lateralis се съпровожда от едноименната артерия и с нея преминава между m. fexor digitorum brevis и m. quadratus plantae. Той продължава своя ход, преминавайки по външния ръб на късия сгъвач на пръстите.

N. plantaris lateralis дава следните разклонения:

• мускулни клончета за m. quadratus plantae и три мускула на латералната група на ходилото - m. abductor digiti minimi, m. flexor digiti minimi brevis и m. oponens digiti minimi.
• ramus superficialis - повърхностен клон, който дава клончета за кожата на стъпалото и се продължава напред с nn. digiti plantares proprii - два за пети пръст и един за външния ръб на четвърти пръст;
• ramus profundus - навлиза в дълбочина заедно с артериалната дъга на стъпалото и отделя клончета за mm. interossei, трети и четвърти mm. lumbricales, m. adductor hallucis и латералната глава на m. flexor hallucis brevis.

Мускулните и кожни зони на инервация на n. plantaris lateralis са аналогични на зоните, инервирани от лакътния нерв по дланната страна на ръката.

Мускулната зона на инервация на n. tibialis включва задната мускулна група на подбедрицата и мускулите на стъпалото, а кожната му зона - задната повърхност на подбедрицата, петата, външния ръб на ходилото и стъпалото.