Остър ентерит

Острият ентерит представлява възпаление на тънките черва. Острите инфекциозни ентерити са широко разпространени в световен мащаб. В развиващите се страни те са една от водещите причини за детската смъртност. При около 70% от случаите инфекциите се причиняват от вирусни агенти, главно ротавируси.

В 90% случаите на остър ентерит са причинени от четири патогена, Norovirus, Rotavirus, Campylobacter и Salmonella. Други чести причини включват бактерии като Shigella и Е. coli, както и вируси като аденовирус, астровирус и калицивирус. Други по-рядко срещани патогени са Bacillus cereus, Clostridium perfringens, Clostridium difficile и Staphylococcus aureus.

Campylobacter jejuni е един от най-честите източници на остър ентерит и най-често срещаният бактериален патоген, открит при 2-годишни и по-малки деца с диария. Той е свързан с консумацията на замърсена вода и храна, най-често с птиче месо и мляко. Заболяването има тенденция да бъде по-малко тежко в развиващите се страни, поради постоянната експозиция, която хората имат с антигена в околната среда, което води до ранно развитие на антитела.

Ротавирусът е отговорен за заразяването на 140 милиона души и причиняването на 1 милион смъртни случая всяка година, най-вече при деца на възраст под 5 години. Това го прави най-честата причина за тежка смъртност от диария в света. Той селективно се насочва към зрелите ентероцити в тънките черва, причинявайки малабсорбция, както и предизвикване на секреция на вода. Наблюдавано е също, че причинява вилозна исхемия и повишава чревната подвижност. Нетният резултат от тези промени е предизвикана диария.

Некротичният ентерит е често фатално заболяване, причинено от β-токсин на Clostridium perfringens. Това причинява възпаление и сегменти на некроза в стомашно-чревния тракт. Тя е най-често срещана в развиващите се страни, но е документирана и в Германия след Втората световна война. Рисковите фактори включват намалена активност на трипсин, който предотвратява деградацията на токсина в червата и намалява чревния мотилитет, което увеличава вероятността от натрупване на токсини.

Най-общо морфологичните промени при остър ентерит се представят под формата на катарален, псевдомембранозен, фоликуларен, язвен или язвено-некротичен възпалителен процес.

Катарален ентерит е възпаление на мукозната мембрана на тънките черва. Макроскопски лигавицата на червото е зачервена, оточна и покрита обилно със слуз. Микроскопски в собствения слой на лигавицата има оток, кръвонапълнени съдове, слава неутрофилна инфилтрация и хиперсекреция на слуз от чашковидните клетки.

Псевдомембранозен ентерит (ентероколит) е проява на тежка болест на тънкото и дебелото черво, която обикновено се свързва с инфекцията с Clostridium difficile, но може да бъде причинена от редица различни етиологии. Преди употребата на антибиотици с широк спектър, заболяването е по-често свързвано с исхемична болест, обструкция, сепсис, уремия и отравяне с тежки метали. Списъкът на свързаните етиологии е обширен, въпреки че инфекция с Clostridium difficile е все още основна причина.

Макроскопски лигавицата е покрита със сивкаво-жълтеникави псевдомембрани, дебели няколко милиметра. Те се отделят лесно. Под тях се откриват ерозии или плитки язви. Лигавицата изглежда като "покрита с трици". Псевдомембраните могат да бъдат с диаметър до два сантиметра, разпръснати между областите на нормална или еритематозна лигавица.

Микроскопски псевдомембраните представляват некротична материя, фибрин, слуз и единични неутрофили. Ендотелиалното увреждане от първоначалното събитие или болестния процес причинява малки области на некроза на повърхностния епител (фигура 1). Излизането на неутрофилите, ядрените остатъци и други възпалителни елементи от ламина пропия върху епитела води до псевдомембранообразуване

Макроскопски фоликуларен ентерит (колит) се характеризира с хиперплазия на лимфните фоликули и Пайеровите плаки. Те са набъбнали, покрити с неравна (набраздена) лигавица, заобиколена от хиперемиран вал. Между набъбналата лимфна тъкан лигавицата изглежда непроменена. Тези изменения се наблюдават по-често в терминалния илеум. Микроскопски лигавицата е инфилтрирана с възпалителни клетки, които обхващат и лимфните фоликули. Поради това, освен че последните са хиперплазирали (увеличени по брой и големина), нормалната им структура е заличена.

Язвен ентерит (ентероколит) се среща значително рядко. Макроскопски по лигавицата на тънкото черво, в свободния му край или в мястото на залавяне на мезорадикса, се виждат надлъжни и изключително рядко напречно разположени язви. Те са с различна дълбочина и могат да причинят перфорация на стената. Микроскопски около язвата има зона на некроза и кръвоизливи, обилна инфилтрация от неутрофили и хиперемирани съдове.

Некротичен ентерит (ентероколит) е един от най-тежко протичащите. Макроскопски червото е раздуто, изпълнено с хематинна материя или кръв. Стената е изтънена, къслива, с тъмночервен до черен цвят. Микроскопски некрозата обхваща най-напред покривния и жлезния епител. При отпадане на некротичните части се оформя язва. Язвите са заобиколени от мононуклеарна възпалителна инфилтрация. Неутрофилите са редки. Наблюдават се оток и кръвоизливи. В артериолите, капилярите и венулите се намират фибринни тромби. Мезентериалните лимфни възли реагират с фоликуларна хиперплазия, синусна хистиоцитоза, плазматизация или остър лимфаденит.