Лейомиом на стомаха

Лейомиомите на стомаха са редки доброкачествени мезенхимни тумори, обикновено безсимптомни и намерени случайно. Представляват субмукозни лезии, които могат да бъдат интралуминални или екстрамурални и представляват 2,5% от стомашните неоплазми.

Първите случаи на лейомиом на стомаха са докладвани от Morgani през 1762 година, от Virchow през 1867 година, а през 1981 година Mambrini е успял да получи 300 потвърдени случая. Големи серии са изключителни, повечето от случаите са изолирани. Лейомиомът е рядък доброкачествен тумор, с по-малко от 3 нови случая на милион жители.

Етиологията е неизвестна в повечето случаи, но изследванията показват, че участват определени генетични фактори. Лейомиом на стомаха може да възникне спорадично или в присъствието на свързано генетично заболяване.

Хистологично, те могат да бъдат лейомиоми (6% от всички доброкачествени стомашни тумори) или лейомиобластоми (3% до 5% от всички доброкачествени тумори на стомаха), като последното се определя като отделна единица от Martini през 1960 година. И двата пола са еднакво засегнати. Докладвани са случаи при пациенти на 2-годишна възраст и на възраст 75 години, с пикова честота през шестото десетилетие.

Макроскопски, обикновено лейомимом на стомаха е малък, самотен тумор, но са съобщени тумори с диаметър 6 сантиметра. Повечето лейомимоми са гладки, закръглени, и повече или по-малко добре описани, но не капсулирани. Лигавицата, покриваща тумора, може да бъде улцерирана, докато перитуморната лигавица е нормална. Инфилтративните форми удебелят стомашната стена с по-малко ясни туморни граници, като оставят мукозните и серозните слоеве като цяло невключени. Описани са също така екзогастрални тумори на краче. Микроскопски се представя с кръстосани снопчета от големи клетки на гладките мускули, с еозинофилна цитоплазма, без миофибрили и оскъдна митотична активност, която определя неговия доброкачествен характер.

Повечето стомашни лейомиоми растат бавно и симптомите в повечето случаи отразяват язва на лигавицата, която генерира епизод на стомашно-чревен кръвоизлив. Въпреки че е необичайно, може да има кистозна дегенерация или хаотично калциране. Малигнената трансформация е изключителна и може да бъде обявена от повтарящи се кръвоизливи или бърз растеж. Някои тумори, описани хистологично като доброкачествени, могат да бъдат злокачествени с локални, регионални или метастатични рецидиви. Маркираната митотична активност, повишената клетъчност и наличието на атипични клетки са хистологични маркери за злокачествена трансформация, но не могат да се използват ясни критерии за диференциация.

Клиничното представяне зависи от размера, местоположението и вида на развитието (ендо- или екзогастрални тумори). Повечето тумори са асимптоматични и се откриват при аутопсия или по време на абдоминално хирургично проучване по други причини. Случайни лейомиоми не са редки в резецирани проби (3.5%).

Обикновено усложненията на лейомиом на стомаха са редки, но в някои случаи големите тумори могат да причинят следните усложнения:

• улцерацията на тумора може да доведе до вторични инфекции
• компресия на основния нерв, която може да повлияе на нервната функция
• обструкция на стомашния канал
• кръвоизлив (хематемеза, мелена)
• фистулиране/перфорация
• злокачествена дегенерация