Ганглион МКБ M67.4

› Въведение

› Локализация

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

› Усложнения

Въведение

Ганглион представлява състояние, което се характеризира с наличие на еднокамерно или кистично образувание, запълнено с бистра желеподобна материя, изхождащо от апоневрозите (сухожилните разтеглици) и сухожилията. Към тази рубрика спада ганглион на ставата или сухожилието.

Причините за появата на ганглион не са изяснени, но се предполага, че се касае за мукоидна дегенерация на колагена с мезенхимална клетъчна пролиферация.

Патологоанатомично се установява кистично тумуровидно образувание, свързано със ставната капсула, нетапицирано със синовиална мембрана с фиброзна капсула, в повечето случаи комуникиращо посредством "шийка" със ставното пространство.

Изображение: wikihow.com, CC BY-NC-SA 3.0

Локализация

Обичайната локализация е гривнената става - в над 60%, като кръгло, с еластична консистенция туморвидно образувание, неангажиращо надлежащата кожа и добре ограничено от околните тъкани. Най-често е локализирано по дорзалната повърхност на гривнената става (горната част, срщуположна на дланта) между екстензорните сухожилия на показалеца и мускул екстензор карпи радиалис бревис. Много по-рядко се наблюдава по палмарната повърхност на ръката (от страната на дланта). Обичайно, бавно нараства и не предизвиква функционални разтройства.

Изображение: GEMalone, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Рискови фактори

Всеки може да развие ганглионова киста, като тя най-честа във възрастта между 15 и 40-годишна възраст. При жените, ганглион се наблюдава 3 пъти по-често, и то във възрастта между 20 и 30 години.

Ганглионовите кисти са по-чести при хора, които имат повтарящи се натоварвания в китките, като например спортисти.

Други фактори, които могат да увеличат риска от развитие на ганглионова киста, включват:

• Нараняване на китката или пръстите.
• Възпаление на става или сухожилие.
• Повтарящи се дейности на китката или пръстите.
• Хронични състояния като артрит.

Симптоми

В много от случаите може да е налице ганглион, без да се наблюдават симптоми. Ако има, то най-честият признак е видима бучка или подутина в областта на китката, ръката, глезена или ходилото. Симптомите са локални, свързани със съответното местоположение, размер на кистата и дали тя притиска други структури, като нерви, кръвоносни съдове и сухожилия.

Местоположение - Ганглионите най-често се развиват по протежение на сухожилията или в областта на ставите на китката и пръстите. Следващото най-често срещано място е глезена и ходилата. В по-редки случаи този тип кисти могат да се появят и в областта на други стави.

Форма и размер - Ганглионовите кисти са с овална форма и обикновено с диаметър по-малък от 2,5 сантиметра. Някои са толкова малки, че не могат да се видят или усетят. Размерът на кистата може да варира, като често се увеличава при натоварване на ставата. Някои ганглиони могат да променят размера си с течение на времето.

Болка - Обикновено са безболезнени. Ако кистата е на ходилото или глезена, може да доведе до дискомфорт или болка при ходене или носене на обувки. Ако кистата е близо до нерв, това може да доведе до появата на симптоми като:

• двигателни нарушения
• изтръпване
• болка

Диагноза

Поставянето на диагнозата ганглион обикновено не представлява трудност. Необходимо е да се направи диференциална диагноза на образуванието с някои тумори в засегнатите области. Прави се преглед и се използват образни изследвания като ехография, рентген, ядрено-магнитен резонанс и други.

 Изображение: freepik.com

Сваляне на анамнеза и физикален преглед

По време на първоначалният преглед се обсъжда медицинската история и наличието на симптоми. Търси се информация за това:

• От колко време е кистата
• Променила ли е размера си
• Болезнена ли е

Лекарят може да приложи натиск върху кистата, за да провери за чувствителност или дискомфорт. Тъй като ганглионът е пълен с течност, той е полупрозрачен. Може да се направи тест като се освети с фенерче към кистата, за да се види дали през нея преминава светлина. Това може да помогне да се потвърди, че масата е наистина киста, а не солиден тумор.

Образна диагностика

Рентгенография - Рентгеновите лъчи създават ясни снимки на плътните структури, като костите. Въпреки че на рентгенова снимка ганглионът няма да се види, това изследване може да се използва за изключване на други състояния, като артроза на ръката, артрит или костен тумор.

Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) или ултразвук - Тези изследвания могат да изобразят добре меките тъкани, като кисти. Понякога ЯМР или ултразвук се използват, за да се открие скрит ганглион, който не се вижда, или за да се разграничи образуванието от други тумори.

Изображение: freepik.com

Лечение

Обикновено, ако няма сериозни симптоми, се започва с консервативно лечение и наблюдение. Ако се изисква ефективното лечение на ганглион, то е главно оперативно. Пункцията и разкъсването на капсулата със силен натиск обикновено водят до рецидив. Лечение се налага предимно, когато кистата притиска различни структури или създава болка или дискомфорт.

Нехирургично лечение

• Наблюдение - При липса на болка или други симптоми, може да се препоръча единствено наблюдение на ганглионовата киста. Това обикновено се прави защото това са доброкачествени образувания, които могат да изчезнат сами след време.
• Обездвижване - Натоварването на ставата обикновено води до увеличаване на размера на ганглиона, което може да увеличи натиска върху околните нерви, причинявайки болка. Ортеза за китка или шина може да помогне за облекчаване на симптомите и да доведе до намаляване на размера на ганглиона.
• Пункция - Ако ганглионът причинява силна болка или ограничава дейностите, течността може да бъде изведена от него. Тази процедура се нарича аспирация или пункция.

За съжаление, пункцията често не успява да елиминира проблема, тъй като връзката със ставната или сухожилната обвивка не са отстранени. Така в много случаи ганглионовата киста се връща след процедурата.

Хирургично лечение

Оперативното лечение включва прецизно премахване на образуванието. Рецидиви се наблюдават най-вече при некоректна оперативна техника.
Има две основни техники за оперативно премахване на ганглионова киста:

• Отворена хирургия - при която хирургът прави средно голям разрез, обикновено с дължина около 5 см, върху мястото на засегнатата става или сухожилие
• Артроскопия - вид хирургия, при която се правят малки разрези и в кухината се вкарва малка камера, наречена артроскоп. Чрез нея хирургът може да направи оглед, а използвайки артроскопа като водач, да прекара инструменти през разреза и да отстрани кистата.

И двете техники могат да се извършат под местна анестезия (при която пациентът е буден, но мястото е обезболено) или под обща анестезия, при която пациентът е в  медикаментозен сън по време на операцията. Изборът зависи от това къде се намира ганглионът и какви са препоръките на хирурга.

Усложнения

• Отстраняването на ганглион е рутинна процедура, така че усложненията са редки и рядко сериозни.
• При някои хора могат да се появят скованост и болка след операцията.
• Ако операцията е под обща анестезия, важат рисковете от усложнения от самата нея.
• Правят се тестове за оценка преди операция, които да гарантират, че рисковете от нея са възможно най-ниски.
• Винаги има шанс ганглион да се появи отново след лечение. Това е по-вероятно, ако той е в определени области на китката.

Заглавно изображение: freepik.com