Милиариа рубра МКБ L74.0

Милиариа рубра е често разстройство на екринните потни жлези екринните в условия на повишена влажност и топлина. Заболяването се среща по-често при новородени и кърмачета, но може да засегне деца и възрастни.

Основните стимули за развитието на милиариа рубра са условия на висока температура и влажност, които водят до хиперхидроза (усилена потна секреция). Носенето на тясно облекло може да допринесе до задържане на пот по повърхността на кожата и свръххидратация на роговия слой. При засегнатите лица, включително деца, които имат относително незрели екринните жлези, се смята, че свръххидратация на роговия слой на кожата може да предизвика преходно запушване на екринните потни жлези.

Ако горещите влажни условия на околната среда продължават да съществуват, индивидът продължава да произвежда прекомерно количество пот, но той не е в състояние да отделя потта върху повърхността на кожата поради блокиране на екринните потни жлези. Това блокиране води до изтичане на пот по пътя към повърхността на кожата - в дермата или епидермиса.

При милиариа рубра изтичането на пот е в субкорнеалните слоеве на кожата. Това води до образуване на везикули и перидуктален възпалителен клетъчен инфилтрат в дермата и епидермиса. Местните кожни бактерии като Staphylococcus epidermidis и Staphylococcus aureus, се смята, че играят роля в патогенезата на милиариа рубра.

Клиничната картина на заболяването включва поява на мономорфен и миларно-везикулозен обрив върху непроменена по цвят кожа. Характерна локализация на лезиите е по тила, рамената и седалището. Препълването на изходните каналчета на екринните потни жлези на нивото на роговия слой води до образуване на милиарни везикули пълни с бистро съдържимо – miliaria crystallina. Ако изпотяването продължи, потта като локален дразнител предизвиква хиперемия на кожата, в резултат на което във везикулите навлизат еритроцити и те стават розови и овални - miliaria rubra. Лезиите се придружават от силен сърбеж.

Профилактиката и лечението на милиариа рубра се състои главно от контролиране на топлината и влажността на околната среда, така че да не се стимулира прекомерно изпотяване. Мерките могат да включват лечение на фебрилни състояния, премахване на тясно облекло, ограничаване на активността и други.

Локалната терапия може да включва лосиони, съдържащи каламин, борна киселина или ментол, локални кортикостероиди и локални антибиотици. Могат да се използват и орални антибиотици, орални ретиноиди, витамин А и витамин С.