Хроничен етмоидален синуит МКБ J32.2

Синузит е възпалително заболяване обхващащо една или няколко от околоносните кухини. Етмоидалните синуси са разположени непосредствено зад носа, между носната кухина и фронталните синуси. Възпалението им най-често довежда до чувство за натиск и болка около носа и очите.

Когато възпалението на околоносните кухини персистира повече от 12 седмици, се говори за хроничен етмоидален синуит. Това се наблюдава при пациенти с анатомични промени в структурата на носната кухина, алергии или персистиращи инфекции. За синузит най-често се говори, когато има обструкция в техните отвърстия. Това нарушава нормалните им секретираща мукус и очистваща функции. Задръжката на секрети в синусите създава благоприятна среда за развитието на бактериални агенти. Именно, затова при всички пациенти с хроничен синузит е препоръчително микробиологичното изследване.

Честота

Честотата на хроничен етмоидален синузит варира при различните пациенти, като най-често се наблюдава при възрастни. То е едно от най-разпространените хронични заболявания в световен мащаб. Особено засегнати са хората, които живеят в места с високи нива на атмосферно замърсяване. Именно средата, в която пребивават пациентите е от голямо значение за развитието на заболяването, тъй като то е с бавна прогресия и хроничен ход.

В Северното полукълбо влажният и умерен климат, заедно с високите концентрации на полени, са свързани с по-високото разпространение на хроничен синузит. Като изолирано заболяване етмоидалният синузит се наблюдава по-рядко, отколкото максиларен и фронтален. При деца често се използва терминът риносинуит, който се използва за остро или хронично едновременно засягане на носната кухина и синусите.

Причини

Като причинители на хроничен синузит се посочват множество инфекциозни и неинфекциозни агенти. Въпреки различната им природа, увреждащият им патофизиологичен механизъм върху синусите е един и същ. При всички причини за хроничен синузит се наблюдава обструкция на синусовите отвърстия и задръжката на секрети в тях. Сред най-честите причини, пряко отговорни за хроничен етмоидален синуит са:

• Инфекциозни агенти - вируси, бактерии, гъбички
• Алергии
• Девиация на носната преграда
• Носни полипи
• Излагане на пасивно тютюнопушене
• Чужди предмети в носа

Анатомия

За правилното разбиране на заболяването, обхващащо етмоидалните синуси, е нужно познание за анатомията на конкретните структури. Те са чифтни кухини, изпълнени с въздух, разположени в лабиринта на решетъчната кост (labyrinthus ethmoidalis). Представляват съвкупност от решетъчни клетки, които са около 10 на брой, най-голямата, от които се нарича bulla ethmoidalis. Много кости участват в изграждането на етмоидалните синусови кухини като горната носна конха, решетъчна кост, слъзната кост, горната челюст и клиновидната кост.

Патофизиология

Патофизиологичният механизъм свързан с настъпване на възпаление на етмоидалните синуси се състои в обструкцията на физиологичните отвори на етмоидалните синуси, което е пречка за дренирането на произведената слуз от синусите, която нормално се движи еднопосочно. Обструкцията е в резултат на отока и хиперемията на лигавицата на синусите и носната кухина, които са причинени от секретираните медиатори на възпалението (хистамин, серотонин, левкотриени, интерлевкини и др.). Задръжката на секрет благоприятства развитието на инфекция.

Симптоми

Симптомите на хроничен етмоидален синуит са неспецифични и могат да се проявят при множество други заболявания, включително и остър синузит. Въпреки това, при повечето пациенти, заболяването е с характерен ход и лесно се разпознава от лекарите. Сред най-честите симптоми на етмоидален синузит са:

• Запушен нос
• Ринорея
• Чувство за натиск и болка в областта на носа и очите
• Главоболие
• Отпадналост
• Умора
• Лош дъх (халитоза)

В зависимост от протичането на заболяването, пациентът избира дали да се подложи на самолечение или да потърси лекарска помощ. Обикновено по-тежко протичащите случаи на хроничен синузит са тези, при които пациентите търсят помощ от специалист. Това е препоръчително при:

• Интензивни симптоми като силна болка в лицето или силно главоболие
• Треска, продължаваща повече от 3-4 дни
• Липса на подобрение на състоянието след приложено лечение

Диагноза

Обикновено етмоидален синузит може да бъде диагностициран въз основа на изявените симптоми, тъй като при повечето пациенти са достатъчни ориентиращи. Въпреки това, за потвърждение на диагнозата се използват различни методи.

• Микробиологично изследване - взимат се проби от носен и гърлен секрет, чрез които може да бъде доказана бактериална инфекция. За позитивиране на изследването са нужни 24-48 часа.
• Назална ендоскопия или риноскопия - представляват методи за визуализиране на носната кухина и синусите. Чрез тези методи ясно се могат да се видят различни патологични промени, засягащи покривната лигавица на дихателните пътища, както и на отвърстията на околоносните кухини.
• Образно изследване - при хроничен етмоидит, персистиращ повече от 12 седмици, се препоръчва назначаването на КТ на синуси, тъй като изследването е с много по-висока специфичност към различни патологични промени, които могат да доведат до синузит.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза основно се прави с останалите видове синузит, които могат да имат сходно протичане и симптоматика. Сред тях са:

• Остър и хроничен максиларен синуит
• Остър и хроничен фронтален синуит

Лечение

Поради разнообразния ход на хроничен етмоидален синуит се прилагат различни лечебни методи, които варират от лечение в домашна обстановка до оперативна интервенция.

Симптоматично лечение

Използват се различни групи лекарствени средства с цел облекчаване на симптомите. Някои от тях, например антибиотиците, се прилагат с цел превенция на вторични бактериални инфекции на околоносните кухини. Най-често прилаганите групи медикаменти са:

• НСПВС (Нестероидни противовъзпалителни средства)
• Аналгетици
• Антибиотици
• Назални деконгестанти

Домашно лечение

Някои от следните лечебни мероприятия, които се прилагат в домашна обстановка, могат да бъдат от полза и да действат благоприятно на хода на заболяването. Сред тях са:

• Прием на много течности (спомага за разводняването на образуваните гъсти секрети)
• Промивка с физиологичен разтвор
• Прилагане на топли компреси върху лицето

Хирургично лечение

При етмоидале синуит изключително рядко се наблюдава нужда от оперативна намеса поради доброто повлияване на пациентите от медикаментите. Въпреки това, чрез хирургична интервенция могат да бъдат отстранени анатомични дефекти в структурата на носната кухина и синусите, както и носни полипи.

Прогноза

Хроничен етмоидален синуит е заболяване, което в даден етап от живота може да доведе до сериозно увреждане на качеството на живот на пациентите. Именно затова, от голямо значение е правилно проведеното лечение на основната причина, довела до хронично възпаление на синусите. Ако, след проведено лечение не се наблюдава подобрение в състоянието на пациента, се препоръчва консултация с лекар.

Изображения: freepik.com