Сапуниче, Белонога, Пенявец, Гърличава трева

Сапуниче, Белонога, Пенявец, Гърличава трева (Saponaria officinalis) представлява тревисто, често срещано многогодишно растение от семейство Карамфилови (Caryophyllaceae). Това е обичайно растение-гостоприемник за някои видове молци, включително белия сфинкс. Цветовете, листата и корените на растението служат за различни цели - създаване на естествени сапуни, правене на билкови лекарства за кожа и осигуряване на почистваща пяна

Както подсказва общоприетото му име, може да се използва като много нежен сапун, обикновено в разреден разтвор. В исторически план се е използвало за почистване на деликатен или уникален текстил, особено вълнени тъкани. Съществува хипотеза, че растението е използвано за обработка на Торинската плащеница. Пенлива течност, която има способността да разтваря мазнини, може да бъде получена чрез варене на листа или корени във вода. Листата се нарязват, сваряват се и се пасират; след това течността може да се използва като сапун. В румънското село ?ieu-Odorhei местните наричат растението s?punele. Традиционно се използва от селяните като заместител на сапун за суха кожа.

Устройство на сапуниче

Изображение: Javier martin, Public domain, via Wikimedia Commons

Белоногата има дебел червеникав корен. Стъблото е изправено, голо, в горната си част е разклонено. Достига височина до 70 см. Листата са разположени срещуположно, приседнали или с къса дръжка, дълги между 4 и 12 см. Те са продълговати, целокрайни, с три листни вени. Цветовете са с дръжка, скрити в пазвите на най-горните листа и на върха на стъблото образуват съцветия. Венчето е бяло до розово. То е образувано от пет свободни листчета. В Северното полукълбо Saponaria officinalis цъфти от май до септември, а в южното полукълбо от октомври до март месец. Плодът е многосеменна кутийка.

Разпространение на сапуниче

Билката е разпространена в цяла Европа и в Азия до Западен Сибир. Расте на хладни места на ниски или умерени височини, под живи плетове и по протежение на рамената на пътищата. Може да се намери като див и вреден инвазивен вид в голяма част от Северна Америка. Расте на песъчливи почви, край потоци и реки в нашата страна. Лесно се отглежда в средна, суха до средна, добре дренирана почва на слънце. Понася бедни каменисти или песъчливи почви. Разпространява се чрез коренища, но не е толкова агресивен вид.

Използваема част на сапуниче

Корените, които се вадят на есен и рано напролет. Коренът се събира през пролетта и може да се изсуши за по-късна употреба.

Химичен състав на сапуниче

• въглехидрати;
• мазнини;
• минерални вещества;
• сапонини.

Токсичното вещество сапонин се съдържа в корените в нива до 20 процента по време на цъфтеж на растението.

Сапунът съдържа водоразтворими стероидни сапонини, които образуват подобна на сапун пяна. Тези активни принципи се намират във всички части на растението и действат като повърхностно активни агенти за улесняване на почистването. Редица отделни сапонини имат антипролиферативна активност в раковите клетки, което може да е свързано с хемолитични ефекти.

Изображение: freepik.com

Сапонините, изолирани от S. officinalis, имат високи детергентни свойства и се извличат предимно от сапогенините гипсогенна киселина и хидроксигипсогенна киселина. Установено е, че сапорин-S6 има 9 различни изоформи, изолирани от листата, корените и семената на S. officinalis. Сапорин-L1, листна изоформа, действа върху многобройни субстрати на нуклеинови киселини. Сапоринът, когато е конюгиран с цитокин или лиганд, свързан с антитяло, се използва като целеви имунотоксин. Установено е също, че сапоринът е мощен инхибитор на HIV-1 интегразата.

Лечебни свойства и приложение на сапуниче

Сапуничето притежава пикочогонно и отхрачващо действие. Омекотява бронхиалната лигавица, втечнява храчките и улеснява изхвърлянето им. Има обезболяващо действие при колити, гастрити и проблеми в уринирането.

Свойства на сапуничето

• антиревматично;
• антискрофулатично;
• цитотоксично;
• депуративно;
• диафоретично;
• диуретично;
• отхрачващо;
• очистително;
• тоник за кожата;
• анти-HIV активност;
• антитуморна активност.

Основната медицинска употреба на сапун е като отхрачващо средство. Смята се, че силното му дразнещо действие в червата стимулира кашличния рефлекс и увеличава производството на по-течна слуз в дихателните пътища.

S. officinalis също демонстрира много висока цитотоксичност, когато се използва както при високи, така и при ниски концентрации, което го прави по-вероятен кандидат като противогъбичен дезинфектант, отколкото като терапевтичен агент; високата цитотоксичност на богатия на сапонин екстракт от S. officinalis съответства на неговата хемолитична активност.

Състояния и заболявания, при които се прилага сапуниче

• ларингити;
• гастрити;
• бронхит, кашлица и възпаление на лигавиците в долните и горните дихателни пътища;
• локални употреби на сапунена трева включват отровен бръшлян, акне, псориазис, екзема и циреи;
• екстрактът от корен се използват за лечение на кашлица и бронхит.
• ангина;
• камъни в жлъчката;
• затруднено уриниране;
• отоци и други.

Отвара от цялото растение може да се прилага външно за лечение на сърбеж. Растението е доказано полезно при лечението на жълтеница и други висцерални обструкции, но рядко се използва вътрешно в съвременното билкарство поради дразнещия му ефект върху храносмилателната система. Когато се приема в излишък, той разрушава червените кръвни клетки и причинява парализа на вазомоторния център.

Изображение: freepik.com

Един от сапонините в това растение се оказва интересен при лечението на рак, той е цитотоксичен за карцинома на Walker при ин витро изследвания. Сапоринът, тип 1 рибозомно-инактивиращ протеин, извлечен от S. officinalis, се използва широко като токсинова част в целевите антитуморни токсини. Приготвянето на първия сапорин-S6-съдържащ имунотоксин е завършено през 1985 г., като първото фаза 1/2 клинично изпитване е проведено през 1992 г. при 4 пациента с напреднала рефрактерна болест на Ходжкин.

До края на 16 век употребата на билката като сапун за миене на съдове и пране е станало широко разпространено в Англия. През 1957 г. ботаникът Джон Джерард препоръчва сапунената трева като локален дезинфектант. Сапунената трева се прилага локално за лечение на акне, псориазис, екзема и циреи. Екстрактът от корените е популярно средство за лечение на поражения от отровен бръшлян.

Начин на употреба на сапуниче

Една супена лъжичка се вари в половин литър вода в продължение на 5 минути. Прецежда се и се пие по една кафена чаша три пъти на ден.

Въпреки токсичния си потенциал, Saponaria officinalis намира приложение в кулинарията като емулгатор при търговското приготвяне на тахан и при варенето на бира. В Близкия изток коренът често се използва като добавка в процеса на приготвяне на халва. Растението се използва за стабилизиране на маслата в сместа и за създаване на отличителната текстура на халвата.

Дозиране

Липсват клинични доказателства в подкрепа на конкретни препоръки за дозиран прием на билката.

• бронхит и кашлица - от 1 до 2 гр дневно екстракт от сапун или 1,5 гр дневно корен;
• рак - в ранна фаза сапорин-S6 се прилага в доза от 0,2 мг/кг в 1 или 2 седмични дози интравенозно при пациенти с напреднала болест на Ходжкин или седмично инфузии от 1 до 4 мг/доза (общо 5 до 20 мг) при пациенти с В-клетъчен лимфом.

Други употреби на сапуниче

Сапун може да се получи чрез варене на цялото растение (но особено на корена) във вода. Това е нежно и ефективно почистващо средство, използвано особено върху деликатни тъкани, които могат да бъдат наранени от съвременните синтетични сапуни. Придава блясък на тъканта. Най-добрият сапун се получава чрез запарване на растението в топла вода. Корените могат да се изсушат и съхраняват за по-късна употреба. Растението понякога се препоръчва като шампоан за коса, въпреки че може да причини дразнене на очите. Растението се разпространява енергично и може да се използва като почвено покритие, когато се засажда на около 1 метър във всяка посока. Също така е ефективен в бордюри или алпинеуми. Освен това се разпространява агресивно, образувайки гъсти колонии, които изключват други видове растения.

Внимание!

Предозирането може да причини гадене, диария и повръщане. Да не се използва локално от жени с вагинални инфекции, както и по време на бременност и кърмене.

Тежко повръщане и диария могат да се появят при поглъщане на сапун от билката. В ранните клинични изпитвания на сапорин-S6-съдържащи имунотоксини за противотуморна насочена токсинова терапия са наблюдавани леки преходни нежелани реакции, включително треска, миалгия, преходно повишаване на трансаминазите, слабост, тромбоцитопения и синдром на съдово изтичане.

Заглавно изображение: wikimedia.org