Полски джоджен, Див джоджен, Бласкун, Блатна мента

Полски джоджен, Див джоджен (Mentha pulegium, Pennyroyal) представлява многогодишно, тревисто растение, принадлежащо към семейство Устноцветни (Lamiaceae, Labiatae). Известно е и с имената бласкун, див джоджун, блатна мента, блостун, лехусничава трева, кеклик, европейски полски джоджен, ментов полски джоджен, джоджен, полска мента (pennymint). Други негови имена на латиница са: penny-royal, pennyroyal, pennyroyal mint, pudding grass.

В продължение на векове дивият джоджен намира приложение в билколечението. Често е бил използван за готвене от гърците и римляните, като първите са ароматизирали и вино с него. В голяма част от рецептите от римската готварска книга на Apicius, се призовава към използването на полски джоджен, в много случаи заедно с такива билки като девисил, риган и кориандър. Въпреки че е била използвана много в кулинарията през Средновековието, билката постепенно отпада от употреба, дори от умерена такава и рядко се използва днес с подобни цели. Пресни или сушени листа от растението се прилагат за ароматизиране на пудинги.

Въпреки че, маслото от полски джоджен е отровно, хората са използвали пресни и сушени билки в продължение на векове. Ранните заселници в колониална Вирджиния използвали изсушен полски джоджен за изкореняване на растителни вредители. Джодженът е бил толкова популярна билка, че Кралското дружество публикува статия за използването му срещу гърмящи змии в първия том на своите "Философски сделки в 1665 г".

Устройство на полски джоджен

Полският джоджен израства на височина до около 1 метър. Разполага с изправен или полегнал растеж на стъблата. Някои от тях са пълзящи и дори се вкореняват. Листата са разположени срещуположно на стъблата, оцветени в сиво-зелено, в по-малка или в по-голяма степен покрити с власинки. Дълги са около 3-4 см и широки около 2 см. Имат тясна елипсовидна или овална форма, с къси дръжки. Листният ръб е назъбен или гладък.

Цветовете са хермафродитни, събрани на брой от по 10 и повече в прешленисти съцветия, разположени амфитеатрално по протежението на стъблата в пазвите на листата. Чашката и венчето са двуустни. Венчелистчетата са оцветени в лилаво, червено лилаво или лилаво-розово, като могат да бъдат и бели, но много рядко. Цъфтежът се наблюдава през месеците от юни до септември. Плодът е сух, разпадащ се на четири орехчета. Семената са светло кафяви, овални и много малки. Развива се през периода от юли до ноември месец. Цялото растение е в различна степен покрито с власинки и има приятна миризма.

Изображение: Stefan.lefnaer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Разпространение на полски джоджен

Изображение: Daniel Feliciano, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Развива се на надморска височина до 1000 метра, на сенчести или слънчеви места, предпочитайки влажните такива (покрай реки, мочурища, потоци и др). Разпространен в Северна Африка (Северен Алжир, Египет, Северна Либия, Мароко и Тунис), Азорските острови, остров Мадейра, Канарските острови, по-голямата част от Европа, Средна Азия и Западна Азия (Кипър, Северен Иран, Израел, Ливан, Сирия, Турция , Армения, Азербайджан, Грузия, Южна Русия и Туркменистан), югозападната и южната част от европейската част на Русия.

Широко натурализиран е в умерените региони на Южна Австралия, Нова Зеландия, САЩ, Хавай и Южна Америка.

Като плевел се разглежда във Виктория и Западна Австралия, а като второстепенен плевел или потенциален плевел в Южна Австралия и Нов Южен Уелс. Този вид е избягал от отглеждане като градинска билка и е нахлул в пасища, алувиални равнини и влажни местообитания в южната част на Австралия.

В други части на света, за полският джоджен (Mentha pulegium) се съобщава, че образува гъста растителност, която измества местната такава и намалява видовото растително богатство. Счита се за умерено агресивен във влажните зони в Калифорния и в югозападните части на САЩ.

Използваема част на полски джоджен

Употребяват се връхните части на стъблата, отрязани с дължина до 25 см по време на цъфтеж, като на останалата стъблена част се бере листната маса. Брането на полския джоджен е през месеците юли-август.

Химичен състав на полски джоджен

Дивият джоджен съдържа дъбилни вещества, етерично масло, гликозиди, пиперитенон, сапонин, 4% катехинови танини, диосмин, ментол, флавонов глюкозид хесперидин, пулегон, азулен, дипентен, ментон, лимонен.

Лечебни свойства и приложение на полски джоджен

Свойства на полски джоджен

• спазмолитично;
• противокашлично;
• газогонно;
• потогонно;
• антисептично;
• стимулиращо;
• успокояващо;
• тонично на матката;
• стимулиращо менструалния поток.

Изображение: neckbone, Public domain, via Wikimedia Commons

Състояния и заболявания, при които се използва див джоджен

• недостатъчна секреция на жлъчка;
• стимулиране мускулните контракции;
• коклюш;
• стомашно-чревни нарушения;
• метеоризъм;
• колики;
• треска;
• с цел насърчаване на менструацията;
• астма;
• бронхит;
• главоболие;
• леки респираторни инфекции.

Полският джоджен се използва предимно с цел успокояване на стомашни неразположения, при лечение на настинки, грип, коремни спазми, с цел предизвикване на изпотяване, при туберкулоза и едра шарка. Понякога се използва и за лечение на глисти. Външно се прилага при възпаление на кожата, екзема, подагра, сърбеж, изтръпване.

Традиционната употреба на чай от див джоджен е насочена към редица по-леко протичащи заболявания, стомашно-чревни оплаквания, главоболие, треска.

Етерично масло от див джоджен

Етеричното масло, което се екстрахира от листната маса на билката притежава антисептични свойства. Представлява жълта или зеленикаво-жълта течност и има силен аромат и вкус. Употребено в големи дози е токсично. Не трябва да се използва от бременни жени, пациенти страдащи от бъбречно или чернодробно заболяване, такива имащи припадъци и гърчове. Когато бъде прието вътрешно може да доведе до треска, коремни спазми, гадене, объркване, повръщане, делириум, зрителни и слухови халюцинации. Намира приложение в ароматерапията. При друг вид употреба трябва да се използва в много ниски дози.

В перспектива, дивият джоджен се смята за удачно растение, от което да се добива кетона пулегон, явяващ се основна суровина за добиване на синтетичен ментол. Ментолът намира широко приложение в парфюмерийната и консервната промишленост.

Билката се използва още като инсектицидно средство. Успешно прогонва мравки и бълхи. Ефективно отблъсква мишки. Намира приложението си и като декоративно растение. Също така е една от медоносните билки, но се смята за отровна за селскостопанските животни. Силно токсичен е за котки.

Изображение: THOR, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons; Janine from Mililani, Hawaii, United States, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons

Начин на употреба на полски джоджен

• запарка - 2 чаени лъжици билка се добавят към половин литър вряща вода. Оставя се да изстине и се прецежда. Получената течност се изпива за един ден.
• отвара - 5 грама суха листна маса от билката се заливат с 250 милилитра вода. Сместа се вари в продължение на 6 минути и веднага са прецежда. Полученото количество се разделя на две равни части, които се изпиват съответно едната сутрин, а другата вечер.

Отварата от полски джоджен повлиява много добре нервни състояния, астма, подобрява храносмилането и чревната моторика.

Внимание!

Поради свойствата на билката да стимулира дейността на маточната мускулатура, не трябва да се използва по време на бременност.

Да не се прилага при бебета и деца - токсична е за тях.

Заглавно изображение: Raffi Kojian, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons