Бръшлян

Бръшлянът (Hedera helix) е вечнозелен, многогодишен храст, който е представител на семейство Бръшлянови (Araliaceae). Растението се нарича още обикновен бръшлян.

Устройство на бръшлян

Височината на растението може да достигне до 25-30 метра. Листата на бръшляна обикновено са твърди и лъскави, двойно или тройно назъбени, несиметрични. Формата им е много разнообразна - срещат се с щитовидна, звездовидна или копиевидна форма. Краищата им са гладки и надиплени, а на цвят могат да бъдат кремави, сиви, зелени или жълти. Стъблата притежават малки възелчета, които всъщност са видоизменени корени, с тяхна помощ растението се прикрепя за стени или дървета. Бръшлянът цъфти през септември - октомври.

Цветовете са събрани в полутопчести гроздовидни съцветия. Баграта им е зеленикаво-жълта. Плодовете на растението имат кълбовидна форма и синкаво-черен цвят. Зреят в ранна пролет. С узряването на плодовете настъпва краят на цикъла на растението, който е противоположен на този на повечето растения. Листата на бръшляна капят след шестата година от живота му.

Разпространение на бръшлян

Първоначално бръшлянът се среща в Азия и Европа, а по-късно е пренесен в Америка и Австралия. Не е взискателен към вида на почвата и се адаптира лесно. Расте из смесени и широколистни гори с надморска височина до 1000 метра. Среща се в прохладни местности, градини, паркове и жилищни фасади.

Химичен състав на бръшлян

Химичният състав на обикновения бръшлян се характеризира със съдържанието на гликозиди, сапонини, танини, тритерпени, минерални соли, каротин, пектин, ябълчена и мравчена киселина, витамин С.

Използваема част на бръшлян

Употребяват се листата и плодовете на растението.

Изображение: freepik.com; Petr Filippov, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лечебни свойства и приложение на бръшлян

В миналото листата и плодовете на растението са били приемани перорално като противокашлично и отхрачващо средство. Още през 16 век британски билколечител е препоръчвал запарка от бръшлянови листа при болки в очите. В наши дни тези приложения на бръшляновия храст са все още приложими, въпреки че са открити и други полезни действия на растението върху организма - при изгаряния, мазоли, кожни инфекции, възпаления, невралгии, паразити, язви, болки в ставите, подуване и оток на вените. В съвременната фармакология много от лекарствата против кашлица съдържат извлек от бръшлян. Друго приложение растението намира в козметичната промишленост – за производство на антицелулитни кремове и гелове. Във флоралната декорация обикновеният бръшлян се използва за украса на градини, паркове и фасади на сгради.

Често при влажни климатични условия, старите сгради са били покривани с бръшлян с цел абсорбиране на нежеланата влага от стените. Много дълго време бръшлянът е бил смятан за плевел, тъй като се прикрепя и прониква през пукнатините на сградите и предизвиква разрушаването им. Изкореняването на храста е изключително трудна задача, тъй като корените му притежават голяма здравина.

Лечебни свойства на бръшлян

• отхрачващо - най-често листата на бръшляна се употребяват при обструкция на дихателните пътища. Благодарение на техния химичен състав те действат като силно отхрачващо средство, което подпомага втечняването на секрета в бронхите и стимулира експекторацията (отхрачването);
• противовъзпалително - бръшлянът притежава способността да подпомага при възпалителни процеси в тялото и да ускорява заздравителните процеси;
• тонизиращо;
• стимулира растежа на косата и ноктите;
• антицелулитно;
• противогъбично;
• диафоретично (предизвиква изпотяване);
• спазмолитично;
• диуретично;
• антиоксидантно;
• подобряващо храносмилането.

Заболявания и състояния, при които се прилага бръшлян

• хроничен бронхит;
• кашлица;
• косопад;
• кожни рани;
• урогенитални инфекции;
• възпаления на жлъчния мехур;
• чернодробни нарушения;
• подагра;
• подуване и болка на ставите;
• скрофулоза;
• оток;
• невралгия;
• язва.

Начин на употреба

В българската народна медицина се употребява при възпаление на далака (слезката) и като разхлабително средство. Външното приложение под формата на лапи се препоръчва при кожни изгаряния и промивки при очни възпаления. Листата от бръшлян могат да се консумират или да се прилагат локално, докато екстрактът от тях, обикновено, се използва като добавка към билковото лечение. Независимо дали употребявате тинктура, лапи или чай от бръшлян, трябва да се взима под сериозно внимание количеството му. Растението представлява силен антиоксидант, но химичните елементи, които съдържа, могат да бъдат и опасни за здравето, ако бъдат предозирани.

Изображение: framar.bg

Външно приложение

• отвара - една супена лъжица листа се сваряват в 400 мл вода за 10 минути. След като изстине, прецежда се и се правят лапи.

Вътрешно приложение

• извлек от листа - 300 мл. студена вода се нарязват листа /около 1 чаена лъжичка/ и се оставя да кисне около 10 часа. След като се прецеди се изпива на 3 пъти през деня;

• отвара от обикновен бръшлян - една супена лъжица от билката се вари в продължение на 10 минути в 500 мл. вода. Прецедената отвара се пие по една винена чаша, три пъти дневно.

Внимание!

Неконтролираната употреба на обикновения бръшлян може да предизвика странични ефекти - гадене, световъртеж и повръщане. Бръшлянът може да предизвика алергични кожни реакции. Противопоказна е употребата на билката от бременни и кърмещи жени поради недостатъчна информация за действието й. Винаги се консултирайте с лекар или фармацевт преди да използвате обикновен бръшлян с лечебни цели!

Изображения: freepik.com