Сем. Araliaceae (Бръшлянови)

Бръшлянови (Araliaceae) са семейство покритосеменни растения в разред Apiales, съставено от около 43 рода и около 1500 вида, състоящи се предимно от храсти, дървесни и някои тревисти растения. Морфологията на семейството варира в широки граници, но се различава предимно по своя дървесен хабитус, тропическо разпространение и наличието на прости сенници. Бръшлянови е едно от шестте семейства покритосеменни растения, които APG IV признава за принадлежащи към разред Сенникоцветни в рамките на астеридите. Приема се, че Бръшлянови е монофилетичен клон в рамките на Сенникоцветните.

Има множество растения със стопанско значение. Някои родове, като бръшляна (Hedera), фатсия (Fatsia) и шефлера (Schefflera), се използват като декоративни зелени растения. Семейството включва и Panax ginseng, чийто корен женшен се използва в традиционната китайска медицина. Към него принадлежат дървото Aralia spinosa, Olopanax horridus, Hedera helix, много билки; Tetrapanax papyriferum - източник на оризова хартия, Dendropanax arboreum и няколко члена от рода Didymopanax, осигуряват дървен материал. Дивата сарсапарила (Aralia nudicaulis) има ароматен корен, който се използва като заместител на сарсапарила. Panax quinquefolium се използва в Съединените щати като стимулант. Хари-гири, или рицинова аралия (Acanthopanax ricinifolius), се използва в Япония в строителството и производството на мебели.

В България естествено разпространен е един род с един вид, който не е защитен от Закона за биологичното разнообразие:

Бръшлян

Устройство на семейство Бръшлянови

Изображение: Robert Flogaus-Faust, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Морфологията на Бръшлянови варира в широки граници. Много изследвания са установили, че няма обединяваща характеристика, според която да се класифицират видовете в семейството. Като цяло имат големи, обикновено срещуположно разположени листа, понякога подобни на тези на лавровото дърво; сложни тричленни, перести или длановидни; цели или наделени на 3-5 дяла, кожести, вечнозелени листа. Някои представители са увивни или пълзящи с въздушни корени. Някои таксони имат бодли.

Цветовете са петлистни, правилни, двуполови, с два до пет плодолиста, без карпофори или маслени кухини, събрани в сенниковидни или гроздовидни съцветия. Чашката и венчето са съставени от 5 жълтозелени листчета; тичинките са 5; яйчникът долен или полудолен. Плодът е сферична ягода с виолетово-черна или жълта обвивка, рядко е костилка.

Разпространение на семейство Бръшлянови

Макар Бръшлянови да е предимно тропическо семейство, някои видове са ендемични за региони с умерен климат. Срещат се в Америка, Евразия, Африка, Австралия, Нова Зеландия, Нова Каледония и островите в Тихия океан. Виреят в планински гори, много влажни гори, влажни равнинни речни гори. Присъстват в лаврови гори, планински екваториални гори и топли, влажни местообитания.

Използваема част на семейство Бръшлянови

Употребяват се кората, цветовете, цветните стъбла, плодовете, сърцевината, листата, корените, кората от корен, прах от корени, стеблото на Бръшлянови.

Химичен състав на семейство Бръшлянови

Изображение: ‘Uncle Carl’ (???????)., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Araliaceae е богато на различни класове вторични метаболити като тритерпени, тритерпеноидни сапонини, стероли, дитерпени, цереброзиди, ацетиленови липиди, алкалоиди, антоцианини, антраценови гликозиди, ботулин, флавоноиди, свободна галова киселина, иридоиди, феноли, сапонини, стероиди, танини, тритерпеноиди и летливи масла.

Лечебни свойства и приложение на семейство Бръшлянови

Семейство Araliaceae е едно от по-големите семейства на растителното царство, чиито видиве се използват широко в традиционната и съвременната фитотерапия.

Свойства на семейство Бръшлянови

• противовъзпалително;
• антидиабетно;
• биологични активности, отнасящи се до нервната и сърдечно-съдовата системи;
• аналгетично;
• антибактериално; антивирусно; противогъбично;
• противораково; цитотоксично; антипролиферативно;
• антихипергликемично;
• антиоксидантно;
• антипаразитно; антиплазмодиално, антипротозойно; ларвицидно, молюскоцидно; антилейшманиално;
• противоязвено;
• имуномодулаторно;
• спермицидно;
• токсично
• антифебрилно;
• еметично;
• подсилващо;
• слабително, очистително;
• тонизиращо.

Състояния и заболявания, при които се прилагат семейство Бръшлянови

• колики;
• ревматизъм, подути крайници;
• рани;
• менструални проблеми;
• кожни заболявания;
• мускулно-скелетни заболявания;
• полово предавани инфекции;
• малария;
• психични проблеми;
• стомашно-чревни проблеми;
• треска;

Изображение: Forest & Kim Starr, CC BY 3.0, via Wikimedia Commons

Сред добре познатите лечебни растения, принадлежащи към това семейство, са женшенът и бръшлянът. Корените от женшен традиционно се използват за лечение на втвърдени артерии, нарушения на кръвосъсирването, колит, облекчаване на симптомите на стареене и сенилност и в момента се използват като популярна билка за повишаване на жизнеността и общото благосъстояние. По същия начин традиционните употреби на бръшлян включват лечение на рани от изгаряния, мазоли, целулит, възпаления, невралгия, паразитни инфекции, язви, ревматични оплаквания и флебит.

Род Polyscias

Изображение: Tau?olunga, CC BY-SA 2.5, via Wikimedia Commons

Растителният род Polyscias е един от слабо проучените родове от семейство Araliaceae по отношение на неговото фитохимично съдържание и медицинска стойност. Родът включва около 116 вида, които се използват широко за декоративни цели, представени от многогодишни храсти. Обикновено се култивират в Югоизточна Азия и тропическите острови в тихоокеанския регион. Някои представители медицинска стойност като противовъзпалителни, антитоксинови, антибактериални и като диуретици. В части от Азия листата на Полисциас традиционно се използват като тонизиращо, антибактериално, противовъзпалително и като средство при проблеми с храносмилането, докато корените се прилагат като противовъзпалително, против дизентерия, като диуретик и при невралгия и ревматични болки. В традиционната медицина се съобщава, че P. fulva се използва за лечение на затлъстяване, психични заболявания, треска, малария и венерически инфекции, докато P. fruticosa като тонизиращо и противовъзпалително средство. Кратка компилация от традиционните употреби на избрани видове Polyscias разкрива следните употреби:

• като стимулант и антивирусна употреба за P. cumingiana;
• стимулиращи и еметични свойства за P. fruticosa;
• стомашни тонизиращи, стягащи, дезинфекционни свойства, както и лечение на язви от листата на P. scutellaria;
• P. samoensis се използва като лапа за кожни заболявания;
• P. guilfoylei причинява дерматит;
• корените и целите растения на P. fulva се използват като тонизиращо, афродиазично, противовъзпалително средство, а отвара от кората на билката се приема при затлъстяване.

Фитохимичните изследвания на видовете Polyscias разкриват изолирането и идентифицирането на общо 97 химически вещества. Съединенията се класифицират като сапонини, стероли, производни на пропанова киселина, лигнани, производни на цианоген, фенолни съединения, цереброзиди, полиацетилени и етерични масла. Това голямо разнообразие от компоненти поставя акцент за всички билки върху важността на провеждането на предварителни токсикологични изследвания върху тях. Polyscias е богат на на тритерпеноидните сапонини, които вероятно са основният фактор за цитотоксичната активност в този род. Основните цитотоксични механизми на тритерпеновите сапонини може да се дължат на стимулиране на апоптозата в туморните клетки. Съобщава се обаче и за неапоптотични механизми, които включват спиране на клетъчния цикъл и инхибиране на метастази.

Род Aralia

Изображение: User:Richardelainechambers, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Род Аралия, която принадлежи към семейство Araliaceae, е разпространена главно в Азия, предимно в Китай, Япония и Южна Корея. Има дълга медицинска история и се използва широко при лечението на различни заболявания, като хепатит, ревматоиден артрит, синини, бучки и карбункули.

Повече от 290 химични съставки са изолирани от род Aralia, включително тритерпеноидни сапонини, терпеноиди, органични киселини, флавоноиди, полиацетилени, фенилпропаноиди и други. Фармакологичните изследвания показват, че екстрактите и съединенията от аралия имат широк спектър от фармакологични действия, включително противовъзпалително, аналгетично, противотуморно, защита на черния дроб, защита на сърдечно-съдовата и нервната система, регулиране на метаболизма на веществата, антибактериално, антивирусно и антиоксидантно.

Заглавно изображение: KENPEI, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons