Беладона, Лудо биле

Беладона (Atropa belladonna) представлява многогодишно храстовидно растение, принадлежащо към семейство Катрофови (Solanaceae). Наричана е още лудо биле, старо биле, отровно биле, бимбилик.

Беладоната носи името на най-възрастната от трите древногръцки богини на съдбата (мойрите) - Атропа (Атропос), която отговаря за последния етап от живота на хората.

Името "Белла Дона" произлиза от италиански и означава "красива жена". Билката е била използвана от жени като капки за очи, с цел разширяване на зениците, като така изглеждали по-съблазнителни.

Устройство на беладона

Старото биле достига на височина до 1,5 метра. Има изразено разклонен вид и месесто коренище. Листата са по-тъмно зелени, дълги до 18 см., яйцевидни. Цветовете са камбановидни, лилави със зелени нюанси, леко ароматни. Плодовете са с големина около 1 см., месести, черни на цвят, лъскави. Те са сладки и се консумират от животни. Семената съдържат токсични алкалоиди. Има бледожълта форма на цъфтеж, наричана Atropa belladonna var. lutea, с бледожълт плод.

Изображение: Danny S., CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons; freepik.com

Разпространение на лудо биле

Растението вирее в гористи местности, из храсталаци и до букови дървета. Обича сенчести, влажни места и богата на варовик почва. Обитава Западна Азия, Северна Африка, Европа. Натурализиран е в някои области на Северна Америка.

Използваема част на лудо биле

Използват се листата и корените по време на цъфтеж. Сушат се на хладно място. Корените се вадят през есента, след като узреят семената.

Химичен състав на лудо биле

• алкалоиди;
• гликозиди;
• танини;
• фитостерини и други.

Листата и плодовете са изключително токсични, съдържащи тропанови алкалоиди. Тези токсини включват скополамин и хиосциамин, които предизвикват странен делириум и халюцинации,  се използват като фармацевтични антихолинергици. От растението се получава медикамента атропин.

Лечебни свойства и приложение на лудо биле

Свойства на беладона

• спазмолитично;
• седативно действие;
• разхлабва гладката мускулатура на храносмилателния тракт, бронхите, жлъчните пътища и матката;
• намаля секрецията на лигавиците;
• учестява сърдечната дейност;
• разширява зениците;
• диуретично;
• успокоително.

Изображение: Elmar Hinz, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Лудото биле има дълга история на употреба като лекарство, козметичен продукт и отрова. Преди Средновековието, то е било прилагано като упойка при операции. Древните римляни са го използвали като отрова - има съмнения, че съпругата на император Август и съпругата на Клавдий са използвали беладона за убийство. С нея са мазани върховете на стрели - отровно оръжие.

Билката се употребява в козметиката, медицината, алтернативната медицина, като наркотик, като отрова, във фолклора на някои народи.

Намира приложение при

• язва;
• камъни в жлъчката и бъбреците; 
• силно потоотделяне;
• нощно напикаване;
• паркинсонизъм;
• хемороиди;
• задух.

Токсичност на беладона

Беладонната е едно от най-отровните растения, открити в източното полукълбо. Всички части на растението съдържат тропанови алкалоиди. Плодовете представляват най-голяма опасност за децата, тъй като те изглеждат привлекателни и имат малко по-сладък вкус. Консумацията на 2-5 плода от възрастен човек, най-вероятно е смъртоносна. Най-отровната част на растението се смята, че е коренът, въпреки че това може да варира от една до друга проба. Известни са случаи, при които са отровени деца от консумацията на три плода от беладона. За възрастен човек смъртоносната доза може да се състои в едно добре сдъвкано листо.   

Изображение: Rudolphous, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Активните агенти в беладона, атропин, хиосцин (скополамин) и хиосциамин, имат антихолинергични свойства.

Симптомите на отравяне с беладона включват разширени зеници, чувствителност към светлина, замъглено зрение, тахикардия, загуба на равновесие, поклащане на тялото, главоболие, обрив, зачервяване на лицето, тежка сухота в устата и гърлото, неясен говор, задържане на урина, запек, обърканост, халюцинации, делириум и гърчове.

Антидотът на отравянето с лудо биле е физостигмин или пилокарпин, същият какъвто е при предозирано приложение на медикамента атропин.

Старото биле е токсично за много домашни животни, като води до наркоза и парализа. Въпреки това, едрият рогат добитък и зайците се хранят с растението и на пръв поглед при тях не се установяват страдания.

Внимание!

Поради голямата си токсичност билката се използва само под лекарски контрол.

Заглавно изображение: Rüdiger Kratz, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons