Симптоми, свързани с ендокринната система

Симптоми, свързани с ендокринната система: няма специфичен набор от симптоми на ендокринни нарушения. Това е така, защото те варират в зависимост от специфичния вид ендокринна болест, както и от нейната тежест.

Например при хипертиреоидизъм се установяват признаци като: свръхпроизводство на тироксин в щитовидната жлеза, което може да доведе до внезапна загуба на тегло, тремор, тревожност, сърцебиене, изтъняване на кожата.

При заболявания на паращитовидните жлези, обаче, се установяват съвсем различен набор от симптоми като: липса на енергия, депресия, остеопороза, повтарящи се главоболия, камъни в бъбреците и други.

Още клинични прояви характерни при други ендокринни заболявания могат да бъдат: учестен или забавен пулс, ускорено дишане, повишено усещане за студ, изпотяване.

Въпреки че няма универсална клинична картина при ендокринните нарушения, все пак най-често се наблюдават слабост и умора, които обикновено карат хората да потърсят медицинска помощ. Тъй като ендокринната система е взаимосвързана и използва хормони за комуникация с жлезите, които контролират и координират растежа, енергийното ниво, възпроизводството и други функции, всяка промяна в една жлеза може да предизвика промени в друга.

Ендокринната система се състои от следните жлези с вътрешна секреция:

• щитовидна жлеза;
• хипофиза;
• хипоталамус;
• тимус;
• паращитовидни жлези;
• панкреас;
• надбъбречни жлези;
• тестиси;
• яйчници;
• епифиза.

Те произвеждат хормони, които чрез кръвния поток достигнат до определени клетки, тъкани и органи, за да регулират функцията им.

Симптомите, свързани с ендокринната система могат да се дължат на:

• Новообразувания - пролактином, множествена ендокринна неоплазия (MEN тип 1, MEN тип 2а, MEN тип 2b), феохромоцитом.
• Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - синдром на Кон (Conn's syndrome), захарен диабет, синдром на Кушинг (Cushing's syndrome), болест на Кушинг (Cushing's disease), болест на Адисон (Addison's disease), хипертиреоидизъм, гигантизъм, хипотиреоидизъм, безвкусен диабет, акромегалия, хипопитуитаризъм, поликистоза на яйчниците, рахит, недостатъчност на надбъбречните жлези.
• Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации - вродена хиперплазия на надбъбречните жлези, синдром на Търнър (Turners syndrome).
• Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан - болест на Пейджет (Paget's disease of bone), остеопороза.

Най-честите ендокринни нарушения

Ендокринните разстройства са резултат от нарушения настъпили в системата за обратна връзка. Тази система помага да се контролира баланса на хормоните в кръвта. Ако тялото ви има твърде много или твърде малко от определен хормон, системата за обратна връзка сигнализира за правилната жлеза(и), за да коригира проблема.

Захарен диабет

Диабетът е най-разпространеното ендокринно разстройство. При него нивата на кръвната захар се установяват необичайно високи, тъй като не се произвежда достатъчно инсулин, за да отговори на нуждите на организма.

Повече информация за състоянието може да намерите в здравния проблем "Диабет".

Недостатъчност на надбъбречните жлези

Състояние, при което жлезите отделят твърде малко хормон кортизол и понякога алдостерон. Симптомите включват умора, стомашно разстройство, дехидратация и кожни промени. Болестта на Адисън е вид надбъбречна недостатъчност.

Болест на Кушинг

Заболяването се характеризира със свръхпроизводството на хормона на хипофизната жлеза, което от своя страна води до свръхактивност на надбъбречните жлези. Подобно състояние, наречено синдром на Кушинг, може да се появи при хора, особено деца, които приемат високи дози кортикостероидни лекарства.

Подробности за синдрома в темата: "Синдром на Кушинг".

Гигантизъм (акромегалия ) и други проблеми с хормона на растежа

Ако хипофизната жлеза произвежда твърде голямо количество от хормона на растежа, костите при децата нарастват необичайно бързо и децата имат необичайно висок ръст. При възрастните се установява деформация на костите, но те не нарастват на височина. При това състояние най-често се установяват сърдечни проблеми, зрителни нарушения и слабост.

Допълнителна информация за този хормонален проблем в темата: "Акромегалия и хипофизарен гигантизъм".

Хипертиреоидизъм

Състояние, характеризиращо се с повишена функция на щитовидната жлеза, което води до високи нива на хормоните. Болестта на Грейвс е най-честата проява на хипертиреоидизъм. Признаците, характерни при повишена активност на щитовидната жлеза включват: ускорен сърдечен ритъм, повишено кръвно налягане, изпотяване, нервност, тревожност, затруднения със съня, загуба на тегло.