Клинична патология при хидроцеле

Хидроцеле възниква, когато има ненормално натрупване на серозна течност между париеталния и висцералния слой на tunica vaginalis, които обграждат тестиса. При възрастни и юноши то е придобито състояние. Етиологията му до голяма степен е неизвестна, но се спекулира, че има дисбаланс между производството на течност и абсорбцията в серозните мембрани на tunica vaginalis.

Епидемиология

Счита се, че хидроцеле засяга 1% от възрастните мъже. Повече от 80% от новородените момчета имат отворен processus vaginalis, но повечето се затварят спонтанно до 18-месечна възраст. Честотата на хидроцеле нараства с нарастващата преживяемост на недоносените бебета и с нарастващото използване на перитонеалната кухина за бъбречна диализа и бъбречна трансплантация. Повечето от случаите на хидроцеле са вродени и се отбелязват при деца на възраст 1-2 години. Хроничните или вторичните обикновено се появяват при мъже над 40 години.

Етиология

Причините за хидроцеле са множество. При децата повечето случаи са от комуникационен тип, при което проходимостта на processus vaginalis позволява перитонеалната течност да навлезе в скротума, особено по време на маневра Валсалва.

При възрастното население филариазата, паразитна инфекция, причинена от Wuchereria bancrofti, е причината за повечето причини за хидроцеле в световен мащаб, като засяга повече от 120 милиона души в повече от 73 държави. Това състояние обаче на практика не съществува в Съединените щати, където преобладават ятрогенните причини за хидроцеле. След лапароскопска или трансплантационна хирургия при мъже, може да причини хидроцеле при пациенти с отворен processus vaginalis или малка херния. Внимателното аспириране на течността в края на лапароскопските процедури помага да се предотврати това усложнение. При некомуникиращо хидроцеле, както за деца, така и за възрастни, балансът между производството и абсорбцията на течности се променя.

Няколко проучвания се опитват да покажат връзка между определени молекулни нарушения и повишена честота на отворен processus vaginalis (и следователно хидроцеле и индиректни хернии). Два такива примера включват увеличаване на майчините концентрации на естроген по време на бременност и аномалии в свързания с гена калцитонин пептид (CGRP), освободен от генитофеморалния нерв.

Патогенеза

Патогенезата на хидроцеле изисква дисбаланс на производството и абсорбцията на скротална течност. Този дисбаланс може да бъде разделен допълнително на източници на екзогенни течности или вътрешно производство на течност. Ембриологично, processus vaginalis е дивертикул на перитонеалната кухина. Спуска се с тестисите в скротума през ингвиналния канал около 28-та гестационна седмица с постепенно затваряне през детството.

В структурно отношение хидроцелето се класифицира в 3 основни типа:

• Комуникационно (вродено) - отворен processus vaginaliss позволява поток на перитонеална течност в скротума. Индиректните ингвинални хернии са свързани с този вид хидроцеле.
• Некомуникационно хидроцеле присъства отворен processus vaginalis, но не се осъществява комуникация с перитонеалната кухина.
• При хидроцеле на корда затварянето на tunica vaginalis е дефектно. Дисталният край на processus vaginalis се затваря правилно, но средната част на processus vaginalis остава отворена. Проксималният край може да бъде отворен или затворен при този тип хидроцеле.

Хидроцелето при възрастни обикновено са с късно начало (вторични). То може да се появи остро от локални наранявания, инфекции и лъчетерапия. Може да се представи хронично от постепенно натрупване на течност. Заболеваемостта може да бъде резултат от хронична инфекция след хирургично възстановяване. Хидроцелето може да повлияе неблагоприятно върху плодовитостта.

Първичните нововъзникващи хидроцелета, които се представят в късна детска възраст, често са без комуникации и наподобяват патологията на хидроцеле от възрастен тип.

Некомуникационните хидроцеле могат да бъдат резултат от повишено производство на течности или нарушена абсорбция на течност. Забелязано е внезапно начало на скротална хидроцеле при по-големи деца след вирусни заболявания. В такива случаи вирусно-медиираният серозит може да е причина за нетното увеличено производство на течности. Посттравматичните хидроцелета вероятно възникват вторично до повишено производство на серозна течност поради основното възпаление.

Клинична картина

Хидроцелето се опипва като малък балон, пълен с течност вътре в скротума. Той е гладък и е главно пред тестиса. Хидроцелетата варират значително по размер и обикновено са безболезнени и безобидни. Въпреки това, тъй като течността продължава да се натрупва и скротумът допълнително се разширява, може да се очаква повече дискомфорт. Големите хидроцелета ще причинят дискомфорт поради размера си. Понякога болката може да бъде и в двата тестиса, тъй като натискът от разширената област оказва натиск върху незасегнатата област, което може да причини дискомфорт на нормалния тестис. Установено е също, че намалява сексуалната функция на мъжа и го прави по-малко активен от страх от увеличаване на масата. Тъй като течността на хидроцелето е прозрачна, светлината, сияеща през хидроцелевата област, ще бъде видима от другата страна. Това явление се нарича трансилуминация.

Симптомите на хидроцеле могат лесно да бъдат разграничени от рак на тестисите, тъй като хидроцелето е меко и напълнено с течност, докато ракът на тестисите се чувства твърд и груб.

Патологични характеристики

Хидроцелето представлява полупрозрачна киста, изпълнена с бистра или серозна течност (освен ако не е имало травма или вторична инфекция). Микроскопски хидроцелето е облицовано от един слой от кубоидни или сплескани мезотелни клетки, понякога с подчертана атипия. Основната строма на съединителната тъкан е със или без фиброза и хронично възпаление. В някои случаи прогресиращата фиброза стеснява или заличава лумена на кистата, създавайки сраствания и множество кисти. Течността не трябва да съдържа сперматозоиди, освен ако сперматоцеле не се е разкъсало в хидроцелевия сак.