Тромбоза - послесмъртни съсиреци

Актът на образуване на кръвен съсирек при жив пациент е известен като тромбоза. Действителният кръвен съсирек, образуван от процеса на тромбоза, е известен като тромб. За да се квалифицира като тромб, кръвният кръвен съсирек трябва да се появи при жив пациент (antemortem) и да бъде открит тънък кръвоносен съд или сърдечна камера. Накратко, тромбът е интраваскуларен кръвен съсирек (интраваскуларен - вътре в съда, antemortem - преди смърт). По тази дефиниция кръвните съсиреци, открити извън кръвоносен съд след смъртта, а тромбоза - послесмъртни съсиреци.

Послесмъртните съсиреци са съсиреци образувани от кръвта в сърцето или съдовете след смъртта. За разлика от тромбозата, където този процес е прижизнен и в резултат нарушаване свойствата или функцията на кръвта и кръвните съставки, то послесмъртните съсиреци са естествена част от процеса на затихване на всички жизнени функции.

Патогенезата предполага, че послесмъртните съсиреци възникват под влияние на АДФ (аденозин дифосфат), който се образува при продължаващото след смъртта ферментативно разграждане на АТФ (аденозин трифосфат). От една страна освобождаването на АДФ води до тромбоцитна агрегация и последващо активиране на кръвосъсирването, от друга страна хидростатичното налягане води до постепенно утаяване на еритроцитите.

Тромбите са сухи, ронливи и сиви. Те са прикрепени към стената на съда, съответстват на формата на съда и имат така наречените линии на Zahn. От друга страна, послесмъртните съсиреци имат напълно различни цветове и текстури. Те са слизести и желирани, на цвят варират от ярко лилаво до червено. Те не са прилепнали към стената на съда и нямат линии на Zahn.

Видовете послесмъртни съсиреци в зависимост от структурата и бързината на образуване биват:

• червени
• бели
• смесени

Червените послесмъртни съсиреци възникват при бързо послесмъртно съсирване с участие на всички съставки на кръвта, обхванати във фибринна мрежа. Макроскопски те са тъмночервени отливки на съдовете, с блестяща гладка повърхност и еластична консистенция.

Бели послесмъртни съсиреци се образуват при по-бавно настъпващо постмортално съсирване или при ускорено утаяване на еритроцитите (високо СУЕ) приживе. Често подобни послесмъртни съсиреци се намират у лица със сепсис, остри възпалителни процеси и левкози. Макроскопски те имат месеста консистенция и бледожълтеникав цвят. Те не съдържат еритроцити.

Смесени послесмъртни съсиреци, спадащи към тромбоза - послесмъртни съсиреци се откриват най-често в сърцевите кухини и в големите вени. Те се състоят от жълтеникава част наподобяваща глава и тъмночервена, по-ниско разположена част - наподобяваща опашка.