Клинична патология при плеврит

Плевритът е възпаление на мембраните, които обграждат белите дробове и очертават гръдната кухина (плеврата). Патологичните промени в плеврата в преобладаващия брой от случаи са вторични и са свързани с болестни процеси преди всичко в белите дробове, но и в други органи и системи. Плевритът е едно от най-често срещаните възпалителни заболявания, което почти никога не протича самостоятелно.

Причините за плеврит могат да бъдат различни бактерии, паразити или може да бъде асептичен (при белодробен инфаркт, уремия, тумори на плеврата). Плевралното пространство може да бъде нарушено от течност, въздух и частици от други части на тялото, което сравнително усложнява диагнозата. Вирусната инфекция (коксаки-вируси, цитомегаловирус, аденовирус, вирус на Епщайн-Бар, параинфлуенца, грип) е най-честата причина за плеврит. Въпреки това, много други различни състояния могат да причинят заболяването:

• Аортни дисекции
• Автоимунни заболявания като системен лупус еритематодес, автоимунен хепатит, ревматоиден артрит и болест на Бехчет
• Бактериални инфекции, свързани с пневмония и туберкулоза
• Травми на гръдния кош
• Фамилна средиземноморска треска
• Гъбични или паразитни инфекции
• Сърдечни операции
• Сърдечни проблеми (исхемия, перикардит)
• Възпалително заболяване на червата
• Рак на белия дроб и лимфом
• Други белодробни заболявания като кистозна фиброза, саркоидоза, азбестоза, лимфангиолейомиоматоза и мезотелиом
• Пневмоторакс
• Белодробни емболии

Когато пространството между плеврата започне да се пълни с течност, както при плеврален излив, болката в гръдния кош може да се облекчи, но може да се получи задух, тъй като белите дробове се нуждаят от място за разширяване по време на дишането. Някои случаи на плевритна гръдна болка са идиопатични, което означава, че точната причина не може да бъде определена.

В зависимост от характера на ексудата плевритът може да бъде:

• Серозен
• Серо-фибринозен
• Фибринозен
• Гноен
• Хеморагичен
• Смесен

Серозният, серо-фибринозният и фибринозният плеврит (фигура 1) могат да се разглеждат като фази на един и същ процес. Такъв е плевритът при туберкулоза, пневмония, хеморагичен инфаркт на белия дроб, уремия. Плеврата изглежда като "надъхано стъкло", като постепенно се покрива с нежен ципест налеп. Ако фибринозният ексудат е обилен, тя става неравна, на ивици, на места с дебелина 1-2 сантиметра. Ексудатът може да се резорбира или да се подложи на организация, завършваща с дифузни или ограничени сраствания (Pleuritis chronica fibrosa s. adhaesiva).

Гнойният плеврит (Empyema pleurae) е тежко заболяване. Може да се развие по съседство (пневмония, белодробен или чернодробен абсцес), по лимфен и хематогенен път или при директно инфектиране на плевралната кухина (при пункция или травма). В плеврата се намира жълто-зеленикава гъста гной, която в някой случаи може дори да е повече от 1000 милилитра. Резорбцията на такъв ексудат се отдава много трудно и много често е непълна, поради което се разраства плътна фиброзна тъкан (плеврална шварта), понякога с отлагане на калций.

Хеморагичният плеврит се намира при ангажиране на плеврата от тумор, при хеморагична диатеза, рикетсиозни заболявания и е необходимо да се разграничи от набирането на кръв в плевралната кухина.

Сравнително често в клиничната и морфологична практика се срещат плеврални изливи. При нормални условия във всяка от гръдните кухини се намират около 15 милилитра течност - бистра, бледожълта, почти безклетъчна. При патологични условия в гръдните кухини могат да се установят различни по характер и количество течности.

Набирането на серозна течност (бистра, сламеножълта на цвят) в плевралната кухина се нарича хидроторакс, а на хилусна течност (лимфа, мазнини, има млечно бял цвят) - хилоторакс.

Събирането на въздух в плевралната кухина се нарича пневмоторакс. Според механизма на възникване бива спонтанен, травматичен и терапевтичен. Спонтанен пневмоторакс е с най-голямо практическо значение. Често се дължи на емфизем (булозен или интерстициален), астма или туберкулоза.

Травматичният пневмоторакс се причинява от проникващо нараняване на гръдната стена. В някои случаи травмата може да засегне белия дроб. Тогава въздухът нахлува в плевралната кухина, както от увредения белодробен паренхим, така и през наранената гръдна стена.

Терапевтичният пневмоторакс е бил обичаен практически метод при лечение на някои от формите на туберкулоза. Вкараният въздух притиска белият дроб и предизвиквайки ателектаза, се подпомага развитието на пневмофиброза.