Остър мастит

Маститът е възпаление на гърдата, обикновено свързано с кърменето. Острият мастит обикновено е бактериална инфекция и се наблюдава най-често в следродилния период.

Етиология

От 1980 година маститът често е разделен на неинфекциозни и инфекциозни подгрупи. Въпреки това, последните проучвания предполагат, че може да не е възможно да се правят разделения по този начин. Доказано е, че видовете и количествата потенциално патогенни бактерии в кърмата не са свързани с тежестта на симптомите. Много здрави кърмещи жени, желаещи да дарят кърма, имат потенциално патогенни бактерии в млякото си, но нямат симптоми на мастит.

Остър мастит обикновено се развива, когато млякото не се отстранява правилно от гърдата. Млечният застой може да доведе до блокиране на млечните канали в гърдите, тъй като кърмата не е правилно и редовно се експресира. Предполага се също, че блокираните млечни канали могат да възникнат в резултат на натиск върху гърдата, като плътно облекло или прекалено ограничаващ сутиен, въпреки че има рядко доказателство за това предположение. Маститът може да се появи, когато бебето не е прикрепено по подходящ начин към гърдата по време на хранене, когато бебето има рядко хранене или има проблеми с изсмукването на млякото от гърдата.

Наличието на пукнатини или рани по зърната увеличава вероятността от инфекция. Тясното облекло или неправилно прилепнали сутиени също могат да причинят проблеми, тъй като притискат гърдите. Има вероятност бебетата, носещи инфекциозни патогени в носните си кухини, да могат да заразят майките си, но клиничното значение на тази находка все още не е известно.

Маститът, както и абсцесът на гърдата, също могат да бъдат причинени от директна травма на гърдата. Такова нараняване може да възникне например по време на спортни занимания или поради нараняване от предпазния колан. Маститът може да се развие и поради замърсяване на гръден имплант или друго чуждо тяло, например след пиърсинг на зърното. В такива случаи се посочва отстраняването на чуждото тяло.

Жените, които кърмят, са изложени на риск от развитие на остър мастит, особено ако имат болки или напукани зърна или са имали мастит преди, докато кърмят друго бебе. Също така, шансовете за получаване на мастит се увеличават, ако жените използват само една позиция, за да кърмят или носят плътно прилепнал сутиен, което може да ограничи притока на мляко. Жените с диабет, хронични заболявания, СПИН или увредена имунна система могат да бъдат по-податливи на развитието на мастит.

Инфекцията обикновено се причинява от Staphylococcus aureus. Инфекциозните патогени, често свързани с остър мастит, са Staphylococcus aureus, Streptococcus spp. и грам-отрицателни бацили като Escherichia coli. Salmonella spp., микобактерии и гъбички като Candida и Cryptococcus са идентифицирани в редки случаи.

Последни изследвания сочат, че инфекциозните патогени играят много по-малка роля в патогенезата, отколкото обикновено се предполагаше само преди няколко години. Повечето открити патогени са много често срещани видове, които са естествена част от фауната на гърдата и простото откриване на тяхното присъствие не е достатъчно, за да докаже причинителна роля.

Клинична картина

Лактационният мастит обикновено засяга само една гърда и симптомите могат да се развият бързо. Те обикновено се появяват внезапно и включват:

• нежност на гърдата или топлина при допир
• общо неразположение
• оток
• болка или усещане за парене непрекъснато или докато кърмите
• зачервяване на кожата, често в клиновиден модел
• треска

Някои жени могат да имат и грипоподобни симптоми.

Патологични характеристики

Макроскопски при остър мастит се установява зачервена, напрегната и силно болезнена гърда. Микроскопски при стафилококовите мастити се наблюдават фокални огнища на остро възпаление, които са с тенденция към формиране на единични или множествени абсцеси (фигура 1).

При стрептококов причинител може да се наблюдава по-тежка картина на дифузно, флегмонозно възпаление.

Във всички случаи, когато има обширни некрози, функционалния паренхим на гърдата се замества от фиброзна тъкан, която с течение на времето да доведе до ретракция на съседни зони, както и на надлежащата кожа, като по този начин да създаде трудности при отдиференциране с карцином.