Доброкачествени тумори на щитовидната жлеза

Към доброкачествени тумори на щитовидната жлеза се отнасят тиреоидните аденоми. Тиреоидните аденоми обикновено са доброкачествени неоплазми на щитовидната жлеза, чиято клетъчна линия е щитовидната фоликуларна епителна клетка. Те се класифицират като фоликуларни или папиларни.

Почти всички аденоми на щитовидната жлеза са фоликуларни аденоми. Фоликуларните аденоми могат да бъдат описани като "студени", "топли" или "горещи" възли в зависимост от тяхното ниво на функция. Хистопатологично, фоликуларните аденоми могат да бъдат класифицирани според тяхната клетъчна структура и относителни количества клетъчност и колоид в следните типове:

• Фетални (микрофоликуларни) - те имат потенциал за микроинвазии, състоят от малки, тясно опаковани фоликули, облицовани с епител.
• Колоидни (макрофоликуларни) - те нямат потенциал за микроинвазии.
• Ембрионални (атипични) - имат потенциал за микроинвазия.
• Hürthle-клетъчен аденом (оксифилен или онкоцитен тумор) - има потенциала за микроинвазия.
• Хиалинизиращ трабекуларен аденом

Папиларните аденоми са най-рядко срещаният вид аденом на щитовидната жлеза.

Функциониращите фоликуларни аденоми се появяват в резултат на моноклонално разширяване на щитовидните фоликуларни клетки с високо разпространение на активиращи мутации в гена за рецептора на тиреостимулиращия хормон. По-рядко в гена на алфа-протеина, стимулиращ аденилатциклазата, което води до повишаване на отделянето на тиреоиден хормон, независимо от тиреостимулиращия хормон. Приблизително 20% от нефункциониращите фоликуларни аденоми притежават онкогенни мутации, които могат да ги предразположат към прогресиране до фоликуларен карцином.

Повечето пациенти с фоликуларен аденом са клинично и биохимично еутироидни. Приблизително 1% от фоликуларните аденоми са "токсични аденоми", които са причина за симптоматичен хипертиреоидизъм. Хипертиреоидизмът обикновено не се появява, докато функциониращият фоликуларен аденом е с размер по-голям или равен на 3 сантиметра.

Тироидният фоликуларен аденом варира в диаметър от 3 сантиметра средно, но понякога е по-голям (до 10 сантиметра) или по- малък. Типичният аденом на щитовидната жлеза е единична, сферична и капсулирана лезия, която е добре обособена от околния паренхим. Цветът варира от сиво-бял до червено-кафяво, в зависимост от клетъчното състояние на аденома и съдържанието на колоид.

Области на кръвоизлив, фиброза, калцификация и муковисцидоза, подобни на тези, които се срещат при мултинодуларната гуша, са чести при аденом на щитовидната жлеза, особено при по-големи лезии. Те се развиват бавно и показват морфологични и биохимични доказателства за диференциация на фоликуларните клетки. Независимо от техния хистологичен модел, те са доброкачествени и обикновено безсимптомни.

Тези тумори поддържат фоликулната структура на жлезата и обикновено са капсулирани без доказателства за инфилтрация. Фоликуларните аденоми не са свързани с развитието на злокачествени образувания. Атипичните аденоми показват ядрена атипия. Митозите са необичайни. Често се наблюдават вторични промени като хеморагия, отлагане на хемосидерин, склероза, оток, некроза и муковисцидоза. Може да има метаплазия на вретеновидните клетки, фокално уплътняване на стените на съдовете в капсулата, папиларна хиперплазия, странни ядра (големи хиперхроматични ядра в струпвания).

Фоликуларните аденоми, спадащи към доброкачествени тумори на щитовидната жлеза, са означени като "нормофоликуларни", "макрофоликуларни" и "микрофоликуларни", отразяващи размера на фоликулите, съдържащи тумора. Тъй като един тумор може да покаже повече от един от тези архитектурни модели, може да е трудно да се прилагат тези описателни обозначения.