Клостридиум дефициле (Clostridium difficile)

Обща характеристика

Клостридиум дефициле принадлежи към групата на анаеробните спорообразуващи бактерии. Бактерия е причинител на 25% от развилите се след антибиотична терапия колити и диарични заболявания. C. difficile може да се установи в човешкото дебело черво при 2-5% от възрастното население.

Морфологични особености

Клостридиум дефициле са Грам-положителни, пръчковидни бактерии. Образуват ресни и спори. Ресните правят бактериите подвижни, а диаметърът на ендоспората е по-голям от този на бактериалната клетка, поради което я деформира.

Културелни особености

C. difficile е облигатен анаероб, което налага наличието на CO₂ и N₂ в атмосферата за култивиране. Расте върху селективни хранителни среди като кръвен агар или среди, съдържащи аминокиселини. Оптимални за развитието му са температури от 25 до 45 градуса. Притежава изразена протеолитична активност, разгражда глюкоза и манитол, образува сероводород и мастни киселини.

Антигенна структура

Въз основа на своя антигенен строеж бактериите от вида са разграничени в 6 подгрупи. Притежават соматични О- и ресничести Н-антигени.

Фактори на патогенност и вирулентност

C. difficile притежава два екзотоксина - А и В, чието действие е свързано с развитието на псевдомембранозен колит след продължителна антибиотична употреба. Токсин А притежава хилиоатрактантна активност, привлича левкоцити и предизвиква нарастване на концентрация на калций в тях. По този начин се активират възпалителни клетки, които увреждат чревната лигавица.

Токсин В е силен цитотоксин, предизвикващ деструкция на клетките на чревната лигавица. Повечето подгрупи на клостридиум дефициле произвеждат и двата токсина, но се срещат и бактерии произвеждащи само един от двата. Друг токсин - двоичен токсин също е описан, но неговата роля не е напълно изучена.

Епидемиология

Бактериите са част от нормалната микрофлора при около 5% от населението, но най-често биват изолирани от почвата и изпражненията на домашните животни и птици. Налице е промяна в епидемиологията на инфекцията с Clostridium difficile от началото на 21 век, поради значителното увеличение на честотата и тежестта при по-възрастните пациенти. Възникналите рискови фактори и повторението на заболяването представляват предизвикателства в овладяването на псевдомембранозния колит. Увеличената честота и тежест съвпадат с появата и бързото разпространение на редки щамове.

Патогенеза и клинична картина

Колитът, причинен от Clostridium difficile се дължи на нарушение на нормалната бактериална флора на дебелото черво, колонизация чрез C difficile и отделянето на токсини, които причиняват възпаление и увреждане на лигавицата. Антибиотичната терапия е ключовият фактор, който променя флората на дебелото черво. Инфекцията се проявява предимно при хоспитализирани пациенти.

Симптомите на колит включват:

• водниста диария, която рядко е кървава;
• коремна болка;
• анорексия;
• треска;
• дехидрация;
• Повишена вероятност от перфорация на дебелото черво и перитонит.

Пациентите, които имат други заболявания или състояния, изискващи продължителна употреба на антибиотици са изложени на по-голям риск от придобиване на това заболяване. Бактериите се намират във фекалиите.

Всяка повърхност или устройство, които се замърсяват с фекалии, могат да служат като резервоар за спорите на Clostridium difficile. Спорите се прехвърлят на пациенти главно чрез ръцете на здравните специалисти, които са докосвали замърсена повърхност или предмет. Clostridium difficile може да живее дълго време върху повърхности.

Повече информация може да прочетете тук:

» Ентероколит, предизвикан от Clostridium difficile МКБ A04.7

Изображение: Bijhenry, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Микробиологична диагностика

Изследват се проби фецес, а при нужда и биопсични материали, взети след колоноскопия. Диагнозата се поставя въз основа на морфологичните и биохимични характеристики. Най-голяма достоверност притежават имунологичните изследвания - имунофлуоресценция и ELISA.

Лечение

Лечението на първична инфекция, причинена от C. difficile, е антибиотик като метронидазол или ванкомицин, но не трябва да се използват при тежки инфекции. Проблем с антибиотиците, използвани за лечение на първична инфекция с C. difficile, е, че инфекцията се връща при около 20% от пациентите.

При малък брой от тези пациенти инфекцията се връща отново и отново и може да бъде доста изтощителна. Докато първото връщане на инфекция с C. difficile обикновено се лекува със същия антибиотик, използван за първична инфекция, всички бъдещи инфекции трябва да се управляват с перорален ванкомицин.

Заглавно изображение: CDC/ James Archer, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons