Тест за антитела срещу рецептори за ацетилхолин

Тестът за антитела срещу рецептори за ацетилхолин спомага при диагностициране на заболяването миастения гравис (тежка мускулна слабост). В диференциалната диагноза при състояния с подобни симптоми на хронична мускулна слабост и при проследяване състоянието на пациенти след проведено лечение.

Антителата срещу рецепторите за ацетилхолин (AChR) са автоантитела, продуцирани от имунната система, които атакуват рецепторите за ацетилхолин локализирани в мускулните влакна. Ацетилхолинът е химическа субстанция, която пренася сигнали. За да се извърши мускулно съкращение се изпраща импулс до нервното окончание, който стимулира освобождаване на ацетилхолин. Ацетилхолинът пътува през микроскопично пространство между нервното окончание и мускулното влакно. Когато достигне до мускулното влакно, се свързва с един от многото ацетилхолинови рецептори, активира ги и предизвиква мускулно съкращение. Антителата срещу ацетилхолиновите рецептори възпрепятстват комуникацията между нервни и мускулни клетки, потиска се мускулната контракция това води до мускулна слабост.

Хора с увеличен тимус, който може да е в резултат тимом (доброкачествен тумор на тимуса), често развиват миастения. Локализиран под стернума тимусът е активна част от имунната система, през детството, обикновено активността му намалява след пубертета. Ако тимомът е диагностициран, може да се назначи и тест за антитела срещу рецептори за ацетилхолин, за да се прецени дали пациентът развива заболяването миастения гравис. 

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Тест за антитела срещу рецепторите за ацетилхолин се назначава, когато човек има симптоми, които предполагат развитие на миастениа като:

• Спадане на очните клепачи
• Двойно виждане
• Намален контрол при движение на очите
• Затруднение при преглъщане и дъвкане
• Неясен говор
• Слабост в мускулите на врата, съответно затруднение при задържане на главата
• Затруднено дишане
• Затруднено ходене и променена походка

Необходима ли е предварителна подготовка?

Не е необходима предварителна подготовка. 

Метод на провеждане на изследването:

Взема се венозна кръвна проба от пациента, която се изпраща до имунологична лаборатория. Чрез ELISA (ЕЛАЙЗА) се определя титърът (количеството) на антителата.

Какво ще усещате по време на изследването?

Убождане на мястото на венепункция.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Рисковете при вземане на венозна кръв са минимални.

Резултати от проведеното изследване:

AChR антитела нормално не се откриват в кръвта. Референтните стойности са до 0.05 nmol/l.

Тяхното наличие предполага автоимунен отговор. Ако пациентът има AChR антитела и симптоми на мистения гравис, то вероятността да страда от заболяването е голяма. AChR антитела могат да бъдат открити при пациенти с тимом (лекувани с penicillamine), с малки карциноми на белите дробове, с автоимунно заболяване на черния дроб, с миастеничен синдром на Lambert-Eaton (състояние асоциирано с невъзможност да се отдели ацетилхолин от нервното окончание).

Обаче негативен резултат не отхвърля миастения гравис. Около 50% от пациентите с очна форма на миастениа гравис (засягат се само мускулите на очните клепачи) и около 10-15% с генерализирана форма на заболяването са негативни за AChR антитела. Когато пациент е диагностициран с миастения гравис, тест за антитела срещу рецептори за ацетилхолин може да се назначава регулярно, с цел да оцени активността на заболяването или ефекта от приложеното лечение.

Пациенти, които страдат от миастения, често имат и други автоимунни разтройства, като ревматоиден артрит, системен лупус еритематозус и др.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Изследването не трябва да се провежда след скорошна лъчетерапия или прием на succinylcholine, защото може да се получи фалшиво положителен резултат.