Неблагоприятни въздействия, некласифицирани другаде МКБ T78

Реакциите на свръхчувствителност, наречени още реакции на повишена чувствително или непоносимост, представляват нежелани реакции, произведени от нормална имунна система, в резултат на излагане на безвредни субстанции. Тези реакции могат да бъдат вредни, дискомфортни или понякога фатални.

В неблагоприятни въздействия, некласифицирани другаде, се включват: анафилаксия, алергия, ангиоедем и други патологични реакции към вещества.

Алергия, неуточнена мкб T78.4 представлява реакция на свръхчувствителност на имунната система при експозиция на чужди вещества. Имунният отговор е резултат от производство на IgE в отговор на определени антигени, наречени алергени. IgE се свързва с рецептори, разположени върху повърхността на базофилите и мастоцитите.

Последващо излагане на същия алерген води до освобождаване на различни фармакологични активни вещества от мастоцитите и базофилите поради тяхната дегранулация. Впоследствие тези възпалителни медиатори произвеждат редица полисистемни въздействия и симптоми.

По-често срещаните алергични заболявания са: алергичен ринит, астма, алергия към латекс, атопичен дерматит. Лечението се състои в избягване на алергена, имунотерапия и лекарствена терапия.

Анафилактичен шок, предизвикан от патологична реакция към храна мкб T78.0 е и Анафилактичен шок, неуточнен мкб T78.2 са подгрупи на анафилактична реакция, причинена от различни вещества. Анафилаксията представлява сериозно, животозастрашаващо алергично състояние.

Най-често анафилаксията засяга: дихателната система, кожата, гастроинтестиналния тракт, сърдечносъдовата система и централната нервна система, като произвежда полисистемни ефекти. Анафилактичната реакция е резултат от освобождаване на възпалителни медиатори, като цитокини, левкотриени, интерлевкини, простагландини, чрез имунологичен или неимунологичен механизъм.

Симптомите на анафилаксия могат да варират, като по-често появяващите се са:

• кожни признаци - обрив, ангиоедем, зачервяване, сърбеж
• дихателни признаци - задух, стридор, пресипналост, назална конгестия, оток на горните дихателни пътища, болка при преглъщане, кашлица, хрипове, болка или стягане в гърдите, респираторен арест
• сърдечносъдови признаци - аритмия, ускорена сърдечна честота, инфаркт на миокарда, сърдечен арест
• стомашно-чревни признаци - абдоминална болка, гадене и повръщане, диария, загуба на контрол над пикочния мехур
• други признаци - главоболие, световъртеж, прекомерно изпотяване, объркване, липса на ориентация, безпокойство, чувство на "гибел", загуба на съзнание, шок

Незабавната ефективна терапия на анафилаксията се извършва чрез мускулно инжектиране на епинефрин и лечение на шока. Прилагат се и антихистамини и кортикостероиди.

Други прояви на патологична реакция към храна мкб T78.1 разглежда реакция на неалергична свръхчувствителност към храна, наречена още непоносимост към храна. Причините за поява на нетолерантност към храна се състоят от: ензимен дефицит, добавки в храната, токсични съединения, имунологични реакции.

Признаците на непоносимост към храна се характеризират с голяма вариабилност и могат да бъдат сгрешени с алергия към храна. Симптомите на тези псевдоалергични реакции могат да включват:

• уртикария, обрив, ангиоедем
• запушване на носа, кашлица
• орални язви, абдоминална болка и крампи, интермитентна диария, метеоризъм, синдром на дразнимото черво
• отпадналост, главоболие, прекалена сънливост

По-често срещани видове непоносимост към храна са: непоносимост към лактоза, наследствена непоносимост към фруктоза, непоносимост към глутен, непоносимост към консерванти, непоносимост към салицилат.

Ангионевротичен оток мкб T78.3 е състояние, характеризиращо се с бързо развитие на оток на дермата, подкожната тъкан, лигавицата и субмукозните тъкани поради изтичане на течност от съдовете. Този вид реация, включваща се в неблагоприятни въздействия, некласифицирани другаде, се нарича още ангиоедем и едем на Quincke.

Най-често засегнатата област е около очите и устните. Други области, при които често се появява едем на Квинке, са: лицето, гениталиите, китката и дланта, стъпалото и глезена.

Повечето случаи на ангиоедем са с идиопатичен характер. Ангиоедеми с известна етиология са причинени от:

• физични стимули
• свръхчувствителност
• НСПВС
• ACE инхибитори
• автоимунно заболяване или инфекция
• дефицит на С1-инхибитора

Ангиоедемът може да бъде животозастрашаващо състояние, ако засегне ларинкса и горните дихателни пътища, в резултат на което ще доведе до задушаване и смърт.

Заглавно изображение: freepik.com