Щракащо бедро МКБ R29.4

Нормално е при определени движения да се чуе щракащ, пукащ звук в областта на тазобедрената става. Това състояние се нарича щракащо бедро и се дължи най-често на приплъзване на сухожилие или мускул върху твърда костна подложка.

Най-често това място на приплъзване се намира от външната страна на бедрото, където преминава илиотибиалният тракт. Той представлява фиброзна лента имаща стабилизираща и заздравяваща цел. В горната си част илиотибиалният тракт се свързва с хълбочната кост и големия седалищен мускул, а в долната си част се прикрепя към големия пищял (tibia) под колянната става.

Когато човек се изправя или навежда илиотибиалният тракт се измества в горната си част спрямо костите на таза, което предизвиква характерен шум. За повечето пациенти щракащото бедро не предизвиква болка или дискомфорт.

Наличието на болка при това състояние се дължи на две главни причини:

Възпаление на изопващия се мускул или сухожилие — следствие на честото механично травмиране на тъканите. При търкането на засегнатите тъкани в костта и тяхното преразтягане, което се повтаря многократно, настъпва увреждане, водещо до локална възпалителна реакция и болка.

Бурсит — възпаление на намираща се в близост бурса (изпълнена със синовиална течност околоставна торбичка ), която се травмира механично от приплъзващия се мускул или сухожилие. Бурсата е структура, изпълнена с течност, която действа като лубрикант, намаляващ триенето между костта и меките тъкани.

При някои пациенти могат да се наблюдават и двете състояния едновременно, което допълнително влошава състоянието им.

Хората, при които рискът от поява на щракащо бедро е по-голям, са:

• Атлети, които редовно натоварват бедрата си екстремно и извършват движения с голяма амплитуда — танцьори, футболисти, спортисти, които тренират контактни спортове като карате и други;
• Млади хора в пубертета
• Хора, прекарали операции в областта на бедрото или коляното
• Хора, които са повишили физическата си активност за много малък период от време

Съществуват три типа щракащо бедро:

1. Вътрешно щракащо бедро
2. Външно щракащо бедро
3. Интраартикуларно (вътреставно) щракащо бедро

Първият тип (и най-често срещан) възниква, когато сухожилие се приплъзва върху издатина на костта, разположена пред тазобедрената става. Това приплъзване може да се получи при бягане, при разгъване на бедрото от сгънато положение (с по-голям от 90 градуса ъгъл), при изправяне от седнало положение или при външна ротация на крака. Освен шума, получаващ се при такова движение, може да се наблюдава и остра, внезапна болка в областта на тазобедрената става. При наслагване на локално възпаление болката обикновено се засилва.

Вторият тип щракащо бедро — възниква, когато мускул или сухожилие се приплъзне върху костната структура на върха на бедрената кост, наречена голям трохантер (trochanter major). Оплакванията възникват при флексия (сгъване) и екстензия (разгъване) на бедрото, най-често при бягане или изкачване на стълби. При носене на тежък багаж може да се наблюдава остра, внезапна болка. Както и при първия тип на това състояние може да се стигне до възпаление на мекотъканните структури, които са изложени на често и интензивно механично дразнене.

Третият тип щракащо бедро е вътреставното щракащо бедро. Този тип може допълнително да се раздели на три подтипа, според това, коя структура на тазобедрената става е засегната. Най-често се засяга хрущялът, който покрива ставната ямка (ацетабулума). По-рядко болестните изменения засягат хрущялът, който покрива костната повърхност на бедрената кост, в мястото, което участва в образуването на тазобедрената става. Ролята на този хрущял е да намали триенето между ставните повърхности. Различни травми в областта, битови или спортни, или артритни промени могат да доведат до неговото увреждане.

Третата причина за вътреставно щракащо бедро е наличието на свободно тяло, или свободни тела във вътреставното пространство. Това пречи на нормалната биомеханика в ставата и предизвиква пукащо или щракащо усещане. Най-често това състояние е следствие на травма в областта на ставата, но може да се получи и спонтанно.

Тазобедрената става е сложно устроена става и е дълбоко разположена, което прави диагнозата на нейните заболявания доста трудна и предизвикателна. Поставянето на точна диагноза започва с подробно снета анамнеза от страна на лекаря. След това могат да бъдат назначени образни изследвания като рентген, скенер или ядрено-магнитен резонанс.

За да се постави диагнозата щракащо бедро е необходимо да се изключат други подобни болестни състояния на тазобедрената става като:

• Артрит — дегенеративно ставно заболяване, което ограничава движенията на ставата и е съпроводено с болка
• Възпаление на външния бедрен нерв — резултат от компресия (притискане) на нерва, водещо до болка по хора на нерва и изтръпване на бедрото
• Туморни заболявания — могат да предизвикат промяна в биомеханиката на ставата
• Синовит — възпаление на ставната капсула, което води до оток и болезненост

Лечението на щракащо бедро се разделя на два главни типа:

1. Нехирургично (консервативно)
2. Хирургично

Консервативното лечение започва с даването на съвет за избягване на дейностите, които предизвикват появата на оплакванията. Необходимо е и избягване на прекомерното натоварване на тазобедрената става, а при невъзможност трябва да се осигури достатъчно време на покой.

Медикаментозното лечение включва приложението на НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства). Освен обезболяващо действие се наблюдава и силно противовъзпалително такова.

Физикалната терапия при щракащо бедро е много ефективна. Нейната цел е намаляване на напрежението на меките тъкани в областта на ставата и редуциране на възстановителния период на мускулите и сухожилията. Прилаганите методи при този тип терапия са:

• Разтягане
• Масаж
• Ултразвук — приложение на високочестотни звукови вълни, които стимулират меките тъкани и подпомагат тяхното възстановяване;
• Йонофореза — използване на лек електрически поток, който да вкара в дълбочина противовъзпалителен медикамент през здрава кожа в областта на възпалението.

Стероидните вътреставни инжекции са миниинвазивен метод, който се използва при незадоволителен ефект от описаните до сега средства. Под ехографски контрол инжекцията със стероиден медикамент може да се вкара в съответната възпалена бурса или във вътрешността на тазобедрената става.

При неуспех на нито един от изброените методи се налага провеждането на хирургична процедура. Изборът на хирургично лечение зависи от конкретната причина за щракащото бедро. Най-често оперативните процедури представляват разхлабване на илиопсоасното сухожилие, което се постига чрез различни видове разрези, като крайният резултат е намаляване на напрежението в сухожилието. Други хирургични процедури са пластики на хрущяла на ацетабулума или премахване на свободните тела във вътреставното пространство.