Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации Вродени аномалии и деформации на костно-мускулната система Други остеохондродисплазии Енхондроматоза

Енхондроматоза МКБ Q78.4

Енхондроматоза МКБ Q78.4 - изображение

Енхондроматозата е ненаследствено заболяване, при което са налични множество енхондроми, намиращи се главно в метафизеални части на костите. Енхондромите (вид хондроми) са относително чести доброкачествени хрущялни неоплазми.

Болестта на Ollier може да се счита за синоним на енхондроматоза, а синдромът на Maffucci е енхондроматоза с хемангиоматоза (голям брой хемангиоми - доброкачествен съдов тумор), но някои автори правят разграничение между болестта на Ollier и енхондроматоза въз основа на разпределението на енхондромите. В оригиналното описание на болестта на Ollier, енхондромите са предимно ограничени до крайниците на едната страна. Поради това, някои автори предпочитат да използват термина болест на Ollier в случаите, в които това разпределение присъства и използват енхондроматоза или множествена енхондроматоза за останалите случаи.

При повечето хора с болестта на Ollier заболяването се причинява от мутации в гените IDH1 или IDH2. Тези гени осигуряват инструкции за синтез на ензими, наречени изоцитрат дехидрогеназа 1 и изоцитрат дехидрогеназа 2. Тези ензими конвертират съединение, наречено изоцитрат, към друго съединение, наречено 2-кетоглутарат. Тази реакция също така произвежда молекула, наречена NADPH (Никотинамид-аденин-динуклеотид-фосфат), която е необходима за много клетъчни процеси. IDH1 или IDH2 генните мутации пречат на нормалния синтез на ензимите и съответно на действието им. Въпреки че тези мутации са открити в някои клетки на енхондрома при хора с болест на Ollier, връзката между мутациите и признаците и симптомите на разстройството не е добре разбрана.

Мутации в други гени също могат да допринесат за някои случаи на болестта на Ollier. Заболяването не е наследствено. Мутациите, които причиняват това заболяване, са соматични, което означава, че те се появяват по време на живота на организма. В една соматична клетка се появява дадена мутация и тъй като тази клетка продължава да расте и да се дели, клетките, получени от нея, също имат една и съща мутация. При енхондроматоза се смята, че мутацията се появява в клетката по време на ранното развитие, преди раждането, след това клетките, които възникват от тази анормална клетка имат дадената мутация, докато другите клетки на тялото не (честота 1/100 000). Тази ситуация се нарича мозаицизъм.

Симптомите на болестта на Ollier могат да бъдат открити още при раждането, въпреки че те обикновено остават скрити до около 5-годишна възраст. Енхондроми се развиват в близост до краищата на костите, откъдето се извършва нормалното нарастване на костите. Туморите често спират да се образуват, след като засегнатите индивиди достигнат възраст на която растежът спира. В резултат на деформациите на костите, свързани с болестта, пациентите с тази болест обикновено имат нисък ръст и недоразвити мускули. Въпреки че енхондромите, свързани с болестта на Ollier, започват като доброкачествени, те могат да станат злокачествени. По-специално, засегнатите индивиди могат да развият костни ракови заболявания - остеосаркоми, особено засягащи черепа. Пациентите с болест на Ollier също така имат повишен риск от други видове рак, като рак на яйчниците или черния дроб.

Bolest na Ollier

Болните обикновено имат нормален живот, а степента на тяхното физическо увреждане зависи от техните индивидуални скелетни деформации, но в повечето случаи те нямат големи ограничения в дейността си, а интелигентността не е засегната. Синдромът на Maffucci, свързан с това заболяване, също включва множество енходроми, но се отличава с наличието на хемангиоми.

Болестта на Ollier трябва да бъде отграничена от множествената наследствена екзостоза. Най-важният критерий за разграничаване на енхондрома от остеохондром, е локализацията на костните лезии: остеохондромите се намират на костната повърхност, а енхондромите се намират в центъра на костите, като по този начин се позволява рентгенографско разграничаване. Цитологичното изследване е много важна част от диагностичния процес, като също така за целите на диагностиката се използват и рентгенографии, при която се наблюдават енхондромите, които обикновено се появяват като остеолитични лезии (медуларни) с добре дефинирани, склеротични ръбове и ендостеална ерозия. Енхондромите най-често се диагностицират в детска възраст до ранна юношеска възраст. Те представляват ~ 5% (диапазон 3-10%) от всички костни тумори и ~ 17.5% (диапазон 12-24%) от доброкачествените костни тумори. Други методи за диагностика са ядрено-магнитен резонанс и компютърна томография.

Лечението на болестта на Ollier обикновено е консервативно, освен ако не се появят усложнения. Лезиите могат да останат нелекувани, защото функционалното увреждане обикновено не е тежко. Хирургична намеса се изисква в случаи на деформация, несъответствие в дължината на крайника, патологична фрактура и злокачествена трансформация. Лечението е насочено към по-широко засегнатия крайник, деформации и усложнения. Според “Shapiro F. Ollier’s disease: an assessment of angular deformity, shortening, and pathological fracture in twenty-one patients” ъглова деформация по-голяма от 25°, която не е балансирана от деформация на срещуположния крайник, е индикация за операция.

Синдромът на Maffucci е нарушение, което засяга предимно костите и кожата. Характеризира се с множество енходроми. За появата на синдрома на Maffucci са виновни същите мутации, като на синдрома на Ollier, но честотата, с която се среща е много малка. От първото му описване през 1881 са документирани по-малко от 200 случая. Също като синдрома на Ollier, синдромът на Maffucci не се предава в поколението, а се поражда чрез мутация в соматична клетка.

Marffucci sindromЕнхондромите при синдрома на Maffucci могат да доведат до тежки костни деформации, скъсяване на крайниците и фрактури. В резултат на деформациите на костите, свързани с болестта, хората с това заболяване обикновено имат нисък ръст и недоразвити мускули.

Този синдром се отличава от болестта на Ollier, поради наличието на червени или лилави лезии, състоящи се от заплетени кръвоносни съдове (хемангиоми). В допълнение към хемангиомите, при някои от пациентите със синдром на Maffucci има лимфангиоми, които са маси, съставени от лимфни съдове. Тези доброкачествени тумори могат да се появят навсякъде по тялото. Въпреки че енхондромите, свързани със синдрома на Maffucci, започват като доброкачествени, те могат да се превърнат в злокачествени (саркоми). По-специално, засегнатите лица могат да развият остеосаркоми, засягащи черепните кости. При хората със синдром на Maffucci има повишен риск от развитие на други видове рак, например на яйчниците или на черния дроб.

Лицата със синдром на Maffucci могат да имат имат нормален живот. Тяхното физическо увреждане зависи от техните индивидуални скелетни деформации, но много от тях нямат големи ограничения в дейността си, а интелигентността им е незасегната.

Лечението при асимптоматични пациенти включва периодично и внимателно проследяване, с цел оценка на кожните и костни промени. Лечебният подход към венозните малформации може да бъде по-консервативен или по-агресивен, в зависимост от симптомите на пациента и тежестта на лезиите. Местоположението на лезиите, броят на лезиите, рецидивите, прогресията на лезиите и потенциалните усложнения са важни фактори, които трябва да се имат предвид при лечението на венозни малформации.

Симптоматичните пациенти могат да се повлияят добре от антикоагулационни лекарства, компресионни превръзки или склеротерапия.

2.8, 11 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Енхондроматоза МКБ Q78.4

ВСИЧКИ

БИБЛИОГРАФИЯ

https://ghr.nlm.nih.gov/condition/ollier-disease#resources
https://ghr.nlm.nih.gov/condition/maffucci-syndrome#sourcesforpage
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4281579/
https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/15523647
https://radiopaedia.org/articles/enchondromatosis
https://patient.info/doctor/olliers-disease-pro
https://www.healio.com/orthopedics/journals/ortho/2015-6-38-6/%7Beeef07ac-2d9d-4934-93efa389c778f166%7D/ollier-disease-pathogenesis-diagnosis-and-management
http://emedicine.medscape.com/article/1111804-treatment

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия