Увреждания на плода и новороденото от преципитирано раждане МКБ P03.5

Нормално раждането протича в три периода: период на разкритие, период на изгонване и плацентарен период, всеки от които се характеризира с определени особености.

• Периодът на разкритие е с продължителност 10-12 часа при първо раждащи и 6-8 часа при многораждали жени;
• Периодът на изгонване е с продължителност 1 час при първо раждащи и близо 30 минути при многораждали жени;
• Плацентарният период е с продължителност 20-30 минути.

Общата продължителност на раждането без подлежаща друга патология и в зависимост дали се касае за първескиня или многораждала жена е средно 13 часа за първораждали и 9 часа за многораждали.

С термина преаципитирано раждане се обозначава раждане с продължителност под 3 часа като най-често се касае за скъсен втори период - на изгонването.

В рубриката увреждания на плода и новороденото от преципитирано раждане са включени състояния, засягащи плода и новороденото, причинени от твърде бързо протекло раждане.

Етиологията на преаципитирано раждане показва, че това състояние най-често засяга многораждали жени, налице са отпуснати тазови стени или силни контракции. Бързо протичане на раждането е възможно и при неправилно дозиране на медикаментите, стимулиращи маточните контракции какъвто е окситоцина.

Нормално маточните контракции представляват ритмични свивания и отпускания на маточната мускулатура като в различните периоди на раждането са с различна продължителност. Нормално в периода на разкритие маточните контракции са с продължителност 45-60 секунди, ритмичност - 4 контракции за 10 минути и амплитуда 50 mmHg. Под маточен хиперактивитет, който може да доведе до преаципитирано раждане и при здрав миометриум говорим при честота на маточните контракции над 5/10 минути и амплитуда над 50 mmHg.

При започнала родова дейност до плода достигат хранителни вещества и кислород чрез фето-майчиното кръвообращение в паузите между контракциите, поради което при твърде чести контракции силно се смущава обмяната на плода.

Патофизиологията показва, че при мощна родова дейност маточните контракциите, са на кратки интервали от време - под 2 минути, нарушава се маточно-плацентрания и кръвотока към плода. Кръвообращението на плода се смущава и има риск от интраутеринна хипоксия.

Уврежданията, които могат да настъпят при майката, са свързани с разкъсвания на маточната шийка, перинеума, хематоми, атония или руптура на матката, висок е рискът от неовладяващ се маточен кръвоизлив до шоково състояние при твърде бързо протекло раждане.

Клиниката на увреждания на плода и новороденото от преципитирано раждане се представя с риск от вътремозъчен кръвоизлив и мозъчен оток, асфиксия на плода, фрактури на новороденото, инфекции при нестерилно протекло раждане.

Кръвоизливите в мозъка се обясняват с внезапното спадане на налягането упражнявано по време на раждането върху главата или с продължителното налягане, оказвано върху главата при чести контракции. Отделно временната хипоксия, в която изпада плода по време на контракциите, спомага за възникване на малки точковидни кръвоизливи, които в последствие при задълбочаване на състоянието в съчетание с незрялостта на мозъчната тъкан и съдовете в мозъка, водят до повишен риск от възникване на вътремозъчни кръвоизливи като най-чести са субарахноидалните кръвоизливи.

Клинично първоначално може и да няма ясна картина на наличната патология от страна на нервната система, а тя да се появи в течение на часове или дни. Детето е вяло, отпуснато, сменят се епизоди на потисната функция с внезапни епизоди на възбудимост у детето без ясна причина - плач, силно неспокойствие. При неврологично изследване има данни за намален тонус, повишени или потиснати рефлекси, парализи (загуба на двигателна способност), при съпътстващ мозъчен оток фонтанелата е раздута - "бомбирана".

Продължителната хипоксия (намалено снабдяване на плода или новороденото с кислород) поради смутен газообмен между майката и плода може да доведе до депресивно състояние на плода - с асфиксия (задушаване), потисната сърдечна дейност на детето като в процеса страдат всички органи, но най-вече мозъка.

Травмите на новороденото, причинени от преципитирано раждане, са по-рядка патология и се свеждат предимно до фрактури на раменната кост при нарушена ротация на тялото, фрактури на черепни кости. Прочетете повече за родова травма на скелета.

Диагнозата на увреждания на плода и новороденото от преципитирано раждане се поставя след преглед от неонатолог и друг специалист, важни са данните за бързо протекло раждане, необходими са и допълнителни изследвания като трансфонтанелна ехография, компютърна томография при подозиране на родова травма на нервната система, клинико-лабораторни изследвания на кръвта и други.

Диференциална диагноза се прави с други състояния, водещи до вътремозъчни кръвоизливи и асфикция - най-вече патология от страна на плацентата и пъпната връв, някои вродени аномалии и други.

Лечението се състои в лечение на водещото нарушение, необходимо е детето да бъде поставено на щадящ режим и постоянно следене на жизнените функции.