Субарахноидален кръвоизлив при родова травма МКБ P10.3

В рубриката субарахноидален кръвоизлив при родова травма са включени състояния поради кървенето в субарахноидален пространство.

Субарахноидалното пространство е пространството между арахноидните мембраната и мека мозъчна обвивка на мозъка.

Етиологията на субарахноидален кръвоизлив показва, че като първа причина за възникване на състоянието са:

• мозъчна хипоксия;
• пролонгирано раждане, груба акушерска намеса;
• нарушение в коагулацията и хемодинамиката.

Други причини за субарахноидални кръвоизливи са съдови аномалии, циркуалторни смущения - тежка хеморагия, ДИК синдром. При разкъсване на голямата мозъчна вена на Гален (Gallen) в мястото, където се влива в синус сагиталис често се съпътства с наличието на субарахноидален кръвоизлив.

Като една от водещите причини за възникването на мозъчни кръвоизливи у новороденото е недоносеността. При недоносените има съчетание от тъканна незрялост, тежка хипоксия и нарушение в кръвосъсирването, което водят до възникването на спонтанни мозъчни кръвоизливи. Наличието на спонтанни кръвоизливи се обяснява и с факта, че у новороденото и недоносеното през първата седмица е особено лесно ранима тъканта в мозъка и по-специално субарахноидалната, супепендималната и интравентрикуларната.

Кръвоизливите могат да възникнат спонтанно или на мястото на травматичен натиск

Клиниката на субарахноидален кръвоизлив при родова травма е съчетание от клиника на тежка хипоксия или друга основна патология, която излиза на преден план, а в по-късен етап изпъква клиниката на субарахноидалния кръвоизлив.

Налице е хипотония, която в следващите дни се заменя с ригидност, рефлексите са отслабени или липсващи, характерно е липсващ, отслабен или асиметричен рефлекс на Моро, плачът е слаб, детето е вяло, сомнолентно, има силно изразена вратна ригидност, бомбирана предна фонтанела, може да има ретинални кръвоизливи. Периодите на силна отпадналост се заменят с епизоди на възбуда с клиника на гърчова активност и внезапен силен плач на детето - мозъчен вик. Дишането е смутено, аритмично, с чести апнеотични паузи, налице е брадикардия, хипотония.

Диагнозата се поставя след преглед от неонатолог, детски невролог. Освен клиничния преглед е необходимо и специализирано изследване чрез компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс. От клинико-лабораторните изследвания е необходимо да се направи изследване на алкално-киселинното състояние на кръвта, кръвно-газов анализ, ниво на еритроцити, тромбоцити, фибриноген, фактори на кръвосъсирването. Препоръчително е повторно компютър-томографско изследване на 4-6 месец за установяване на остатъчната патология.

Лечението на субарахноидален кръвоизлив при родова травма се провежда в неонатологично интензивно отделение. Необходимо е ежечасно наблюдение на състоянието. Необходимо е да се овладее апнеята чрез интубиране и поставяне на командно дишане, за терапия на гърчовата симптоматика се прилага фенобарбитал и диазепам, проследява се водно-електролитния баланс. Препоръчително е освен профилактичното така и терапевтичното приложение на витамин К, положението на детето трябва да се сменя за да се намали риска от аспирация, може да се проведе профилактика на бактериалните инфекции.

В късните стадии децата се насочват към рехабилитационни центрове за терапия на остатъчните явления.

Прогнозата е различна, в зависимост от общото състояние на детето, тежестта на хеморагията, исхемията. Като цяло смъртността е висока. При по-леките случаи в късните етапи е налице резидуална неврологична симптоматика с инвалидизиране на детето.