Вътречерепно разкъсване и кръвоизлив, причинени от родова травма МКБ P10

В рубриката вътречерепно разкъсване и кръвоизлив, причинени от родова травма са включени състояния на кръвоизливи в черепната кухина причинени по време на раждането водещи до тежки често животозастрашаващи състояния у плода и новороденото и налагащи спешна диагностика и лечение.

Тази категория обхваща:

• Субдурален кръвоизлив при родова травма мкб P10.0
• Мозъчен кръвоизлив при родова травма мкб P10.1
• Интравентрикуларен кръвоизлив при родова травма мкб P10.2
• Субарахноидален кръвоизлив при родова травма мкб P10.3
• Разкъсване на тенториума при родова травма мкб P10.4
• Други вътречерепни разкъсвания и кръвоизливи при родова травма мкб P10.8
• Вътречерепни разкъсвания и кръвоизливи при родова травма, неуточнени мкб P10.9

Етиологията показва, че най-честа причина за вътречерепно разкъсване и кръвоизлив, причинени от родова травма са усложнения възникнали по време на раждането като грубо водене на раждането от акушер-гинеколога, травми от ползваните акушерски инструменти. Като предразполагащи фактори се посочват състояния като недоносеност или преносеност на плода, твърде големи размери на плода, неправилно предлежание на плода.

Клиниката е в зависимост разположението и големината на кръвоизлива, първоначално симптомите са мними и едва набелязани - новороденото е вяло, отпуснато, проплаква след аспирация, в следващите часове картината се задълбочава - налице е смутено дишане, пълна отпуснатост на детето, сменяща се с епизоди на възбуда, рефлекси като Моро, сукателен, гълтателен рефлекс са слабо представени, плачът е слаб, налице е гърчова симптоматика.

Диагнозата на вътречерепно разкъсване и кръвоизлив, причинени от родова травма следва да се постави възможно по-рано - необходим е преглед от неонатолог, като в първите минути се прави оценка на състоянието на новороденото чрез така наречената скала АПГАР, при лоши показатели - ниска оценка - под 7 и лоши показатели от неврологичния статус се прибягва до трансфонтанелна ехография в съчетание с компютърна томография за по-точна локализация на колекцията.

Терапията на първо място се състои в избягване на състоянията, които могат да доведат до подобни състояния у плода и новороденото като щадящо водене на раждането, поддържане на нормално кислороден баланс у плода пре- и постнатално, ранна диагностика на тези състояния - да се има предвид вътречерепен кръвоизлив при всяко преаципитирано или пролонгирано раждане, хипоксия на плода или травми получени по време на раждането.

Лечението цели поддържане на адекватен кислороден баланс и циркулация у новороденото, овладяване на гърчовата симптоматика, терапия на наличния мозъчен оток, при периферно разположение е възможно отстраняване на хематома чрез пункция.

Прогнозата като цяло е лоша, при масивните вътремозъчни кръвоизливи независими от вида изходът е смърт, при по-малки кръвоизливи, с периферна локализация и ранно проведена терапия е налице трайна инвалидизация с детска церебрална парализа, умствено изоставане, епилепсия.