Интравентрикуларен кръвоизлив при родова травма МКБ P10.2

Интравентрикуларният кръвоизлив представлява изливането на кръв в мозъчните стомахчета по време на родовия процес. Той е сравнително по-чест при недоносените и има най-лоша прогноза от всички видове вътречерепни кръвоизливи.

Рискови фактори за развитието на интравентрикуларен кръвоизлив при родова травма са тазово-феталната диспропорция, недоносеността на плода, хипоксията на плода и други.

Съществуват различни теории за етиолигята на интравентрикуларния кръвоизлив при родова травма:

• хипоксия на плода при притискане и усукване на пъпната връв, отлепване на плацентата, сърдечна недостатъчност на майката и други. Поради намаленото кислородно съдържание настъпва метаболитна ацидоза, която води до повишена пропускливост на кръвоносните съдове и образуване на тромби и кръвоизливи.
• директна травма на главата на бебето при груби акушерски манипулации като налагане на лъжиците на форцепс, прийом на Кристелер и други.
• патологично раждане, като това при седалищно раждане, тазово-фетална диспропорция и други, при които плодът изпада в хипоксично състояние, а мозъчните кръвоносни съдове се разкъсват от притискане.

Клиничната изява на интравентрикуларния кръвоизлив е различна в зависимост от големината на хематома. Основните признаци са "поглед на залязващото слънце", понижена двигателна активност до пълна прострация на новороденото, клонично-тонични гърчове, нарушени до липсващи вродени рефлекси (сукателен, гълтателен, рефлекс на Моро) и други. Срещат се и нарушения в дишането (брадипнея, тахипнея, апнея), нарушения в сърдечния ритъм (брадикардия, тахикардия), бомбирана фонтанела, вратна ригидност, проблеми с терморегулацията (хипотермия или хипертермия) и други.

Диагнозата интравентрикуларен кръвоизлив при родова травма се поставя чрез компютърна томография или ехография. Установява се хиперденсна (с повишена плътност) сянка в областта на мозъчните вентрикули. Ако се направи гръбначномозъчна пункция ликворът е кървав. От лабораторните изследвания се следят нивата на еритроцитите, хемоглобина, хематокрита, АКР (алкално-киселинно състояние) и други.

Диференциална диагноза се прави с мозъчен оток, при който симптомите са подобни, но преминават за 2-3 дни, а ликворът е бистър.

Лечението е предимно симптоматично. Прилагат се манитол, витамин С, К, противогърчови медикаменти (диазепам) и други. Необходимо е да се поддържа хомеостазата на организма, което може да наложи и поставяне на новороденото в кувьоз.

Прогнозата на интравентрикуларния кръвоизлив е тежка. Често настъпва неонатална смърт. Ако бебето оцелее има опасност от лоши последствия като детска церебрална парализа, умствено изоставане и епилепсия.