Субдурален кръвоизлив при родова травма МКБ P10.0

По време на раждането могат да се получат различни наранявания на бебето. Субдуралният кръвоизлив при родова травма представлява колекция от кръв между вътрешния слой на твърдата мозъчна обвивка (дура матер) и рехавата (арахноидеята) мозъчна обвивка. Състоянието се получава по време на родовия процес, нарича се още субдурален хематом и е една от причините за смърт на новороденото.

Рискови фактори за развитието на субдурален кръвоизлив при родова травма са:

• недоносеност на плода;
• тазово-фетална диспропорция;
• лесна късливост на кръвоносните съдове;
• хипоксия на плода и други.

Според етиологията си субдуралните кръвоизливи се подразделят на три групи: при тежка хипоксия на плода, при патологично раждане и при акушерска манипулация.

• Субдурален кръвоизлив при хипоксия на плода: среща се при усукване на пъпната връв, преждевременно отлепване на плацентата, продължително раждане, сърдечна недостатъчност на маийката и други. Поради хипоксията в организма настъпва ацидоза, която води до повишена пропускливост на кръвоносните съдове, образуване на микротромби и кръвоизливи.
• Субдурален кръвоизлив при тежко раждане: при бързо (преципитирано) раждане, при седалищно предлежание на плода, едър плод, тесен таз на майката роля играят както хипоксията на бебето така и чисто механичното разкъсване на венозните кръвоносни съдове.
• Субдурален кръвоизлив при акушерски манипулации: при налагане на форцепс, при използване на вакуум - екстрактор, метода на Кристелер и други прийоми, при които се получава притискане на бебешката глава.

Клиничната изява на субдуралния кръвоизлив при родова травма се дължи на притискането (компресията) на мозъка от събралата се кръв. Манифестацията може да настъпи веднага след раждането или след различен период от време. Масивният кръвоизлив обикновено води до ранна детска смърт. Клиничната картина включва признаци като: понижена или липсваща двигателна активност, клонично-тонични гърчове, нарушени до липсващи рефлекси, летаргия, сомнолентност, вратна ригидност, бомбирана или хлътнала (при дехидратация, поради липсващия сукателен рефлекс) фонтанела, смущения в сърдечната и дихателната дейност, безизразно лице на бебето, парализа или пареза на отделни части от тялото, пронизителни писъци и други.

За поставяне на диагнозата субдурален кръвоизлив при родова травма се използват методи като компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс. От лабораторните изследвания трябва да се провери нивото на хемоглобина, еритроцитите, хематокрита, факторите на коагулацията, алкално-киселинното състояние и други.

Лечението на субдуралния кръвоизлив се състои в пункция за източване на кръвта и отбременяване на мозъчното притискане. При гърчова симптоматика се назначават противогърчови средства като фенобарбитал или диазепам.

Прогнозата при субдуралния кръвоизлив е различна в зависимост от локализацията и големината на хематома. Срещат се тежки последствия като неонатална смърт, детска церебрална парализа, умствено изоставане, епилепсия. При по-малки кръвоизливи новороденото се развива като нормално дете.