Вътреутробна хипоксия МКБ P20

Хипоксията представлява състояние, при което клетките, тъканите, органите или целия организъм не получават достатъчно кислород. Вътреутробната хипоксия настъпва по време на бременността, когато поради различни причини бебето не получава необходимото му количество кислород.

При кислороден глад на плода може да се получи асфиксия. Най-често условията за подобно нарушение се създават малко преди раждането или по време на него. Асфиксията има три главни компонента: хипоксия, хиперкапния и ацидоза.

Основният патофизиологичен момент е нарушаване на феталния газообмен, което води до увеличаване на кръвното налягане и преразпределяне на ударния обем към мозъка, миокарда и плацентата. Това води до появата на вътреутробна хипоксия, след което настъпват метаболитни нарушения и се стига до състояние на ацидоза.

Ако периодите на кислороден глад са чести или продължителни, се стига до увреждане на различни органи и системи. Най-чувствителен на хипоксията е мозъкът на детето, това може да доведе до развитие на аноксия. Това е медицински термин, с който се означава увреждането на мозъчната тъкан вследствие неадекватна кислородна доставка. Едно от най-сериозните усложнения е хипоксично - исхемичната енцефалопатия. Това е състояние, при което се уврежда мозъкът поради кислороден недоимък и понижен кръвоток към него. Това увреждане се изявява с характерна клинична симптоматика.

При недостатъчен приток на кислород към жизненоважните органи на плода може да се развие и фетален дистрес. Това е тежко състояние, което изисква адекватно лечение. Симптом, който насочва лекаря към развитието на дистрес, е отделянето на мекониум в околоплодната течност. Ако не се предприемат бързи мерки за овладяване на феталния дистрес, се засягат не само мозъка, но също така бъбреците и миокарда.

Към вътреутробната хипоксия спадат:

1. Вътреутробна хипоксия, установена преди ражданетo
2. Вътреутробна хипоксия, установена по време на раждането и родоразрешаването
3. Вътреутробна хипоксия, неуточнена
   

Диагнозата се поставя чрез феталното мониториране: изследване на базалната сърдечна честота, вариабилността, децелерациите (забавяне на сърдечната дейност). Определя се също така фазата на феталния дистрес. Хипоксично - исхемичната енцефалопатия се диагностицира с помощта на характерните клинични симптоми и електроенцефалография, доплерсонография, скенер.

Лечението обикновено включва спешно цезарово сечение, тъй като ненaвременната лекарска намеса може да бъде фатална за детето.