Цистит, неуточнен МКБ N30.9

› Въведение

› Причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Циститът е едно от най-често срещаните заболявания в световен мащаб, като макар да се среща във всички възрастови групи и при двата пола, то много по-характерен е за жените в млада и репродуктивна възраст. В зависимост от етиологията и особеностите в протичането се различават множество видове цистит (инфекциозен, радиационен, интерстициален и други), като в много редки случаи се касае за цистит, неуточнен.

Диагнозата неуточнен цистит обикновено се поставя при нехарактерно протичащи форми на заболяването в инициалните етапи, до диагностичното изясняване.

Причини

Когато са налице оплаквания, характерни за възпаление на пикочния мехур, но поради различни фактори не може да се постави точна диагноза, състоянието се нарича цистит, неуточнен.

Причините, провокиращи развитието на заболяването, могат да бъдат многобройни, като сред най-честите се включват:

• инфекциозен процес: най-често възпалението на пикочния мехур настъпва в резултат от инфекциозен процес. В изключително редки случаи липсват характерните находки при микробиологично изследване, а са налице типичните за инфекцията клинични белези
• лекарства: някои лекарства, включително кортикостероиди, някои антибиотици, имуносупресивни средства, някои аналгетици, могат да увеличат рисковете от възникването на цистит
• други подлежащи заболявания: диабет, неврологични нарушения, множествена склероза, автоимунни заболявания от различно естество, заболявания по хода на урогениталния тракт и много други могат да станат причина за възпаление на пикочния мехур и развитие на неуточнен цистит

Сред факторите, които увеличават вероятността за развитие на цистит, се включват женски пол, млада и активна възраст, хормонален дисбаланс (бременност, раждане, менопауза, провеждане на хормонална терапия), тютюнопушене, честа смяна на половите партньори, ниска лична хигиена и много други.

Симптоми

Оплакванията, характерни за цистит, се наблюдават и при неуточнената форма на заболяването.
Макар клиничното протичане да показва известна вариабилност при отделните пациенти, то сред най-честите оплаквания се включват често уриниране, болезнено уриниране, парене по време на уриниране, тежест ниско долу в корема, императивни позиви за уриниране (невъзможност да се сдържи позивът), усещане за недостатъчно изпразване на пикочния мехур, промяна в цвета, миризмата и количеството на урината, наличие на кръв в урината и други.

Възможни са болка в кръста, болка при полов акт, често събуждане нощем от позиви за уриниране.

В редки случаи, главно при развитие на усложнения, може да се наблюдава повишение на телесната температура и различни по вид и тежест системни оплаквания. Наличието на кръв в урината (макроскопска хематурия) в много от случаите също изисква своевременно диагностично уточнява.

Сред най-честите усложнения се включват хронифициране на процеса, склонност към чести урогенитални инфекции, изменения в стената на пикочния мехур, депресивни епизоди и социална изолация от персистирането на оплакванията и свързания с тях дискомфорт.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при неуточнен цистит е по метода на изключването, след като се отхвърлят всички други форми на цистит и някои системни заболявания и болести на урогениталния тракт, които протичат с идентични оплаквания. Най-често се назначават следните изследвания:

• данни от анамнезата и прегледа: давност и тежест на наличните субективни оплаквания, оценка на общия здравословен статус, гинекологичен преглед, при необходимост и ректално туше
• кръвни изследвания: назначават се разширени кръвни изследвания с проследяване на нивата на белите и червените кръвни клетки, маркерите на възпалението, урея, креатинин и други
• уринен анализ: от средна порция сутрешна урина (след измиване на гениталиите със сапун и вода) се взима проба за микробиологична посявка с извършването на антибиограма. Така се установява има ли инфекциозен причинител за цистита. Правят се и други изследвания на уринния седимент за откриване на количеството еритроцити, левкоцити и белтък
• образна диагностика: назначава се ултразвуково изследване (ехография) на пикочния мехур, компютърна томография, микционна цистография (рентгеново-контрастно изследване на пикочния мехур), цистоскопия и други изследвания до изясняване на състоянието

Диференциалната диагноза на първо място налага различаване от останалите форми на остър и хроничен цистит, както и изключване на недиагностициран подлежащ захарен диабет, бъбречно-каменна болест, калкулоза на пикочния мехур, рак на пикочния мехур.

Лечение

Лечението при цистит, неуточнен, е комплексно и следва да бъде определено строго индивидуално, съобразно подлежащите рискови фактори и предполагаеми причини за появата на заболяването.

Терапевтичните опции, които се назначават най-често, включват:

• диета: липсва специфична диета при цистит, но при много от пациентите ограничаването на определени храни и напитки се асоциира с подобрение на симптомите. Необходимо е редуциране консумацията на цитруси, шоколад, домати, алкохол, кофеин-съдържащи храни и напитки
• общи мерки: общите мерки включват прием на много течности, ограничаване на тежкото физическо натоварване, избягване на рискови полови контакти, прием при необходимост на добавки (витамини, минерали, билки) и други, съобразно конкретния случай
• лекарства: при положителна урокултура (откриване на бактерии в урината) се назначава подходяща антибиотична терапия. В общия случай най-често се предписват спазмолитици, аналгетици, нестероидни противовъзпалителни средства и други с цел симптоматично облекчаване на проявите на болестта

Неуточненият цистит изисква обстоен преглед и комплексна терапия с продължително проследяване на пациентите за оценка на ефекта от назначените лечебни мерки и ранна детекция на евентуални усложнения, асоциирани с болестта.

Изображения: freepik.com