Суперчувствителен ангиит МКБ M31.0

Заболяването е подобно на нодозния панартериит, но по-често се срещат прояви от страна на белите дробове, придружени от алергична бронхиална астма (повишаване на IgE), еозинофилия (в кръвта и засегнатата тъкан). При суперчувствителния ангиит е задължителна биопсия на въвлечените органи (грануломатозен васкулит с еозинофилна гранулоцитна инфилтрация).

Към суперчувствителните ангиити спада синдрома на Goodpasture. Това е сравнително рядко заболяване, което има автоимунен механизъм на възникване.

Суперчувствителен ангиит протича с клиничната картина на бързопрогресиращ гломерулонефрит, често (в около 2/3 от случаите) в съчетание с белодробни кръвоизливи.

Най-често заболяването се среща при хората между 30 и 60 години. То се отличава с подчертана фамилност и генетична предразположеност. Обикновено болестта започва остро, като първо настъпват белодробните прояви, след което се развива картината на олигурия и бъбречна недостатъчност.

Болните са субфебрилни, често не могат да си поемат въздух. Имат чести епизоди от масивни кръвохрачения. Развива се дихателна недостатъчност, изискваща апаратна вентилация.

Бъбречното засягане е под формата на бързо развиваща се олигурия, с артерилна хипертония, хематурия, лека или тежка протеинурия, в резултат на което възниква бъбречна недостатъчност. Белодробните прояви са много тежки и могат да бъдат фатални, но при овладяване на автоимунния възпалителен процес е възможно да претърпят обратно развитие.

Обикновено лечението на болестта на Goodpasture включва мощни дози кортикостероиди, цитостатици и плазмозамяна. Последното представлява метод за отстраняване на собствена плазма с цел елиминиране на циркулиращи антитела или имунни комплекси, а кръвните клетки заедно с белтъчните молекули се връщат в кръвообращението. Болестта на Goodpasture е много тежко заболяване с висока смъртност, в резултат на белодробните усложнения.