Дерматит от пелени МКБ L22

› Какво представлява

› Причини

› Симптоми

› Диагноза

› Лечение

Какво представлява дерматитът от пелени?

Терминът "дерматит от пелени" се използва за описание на различни състояния на кожата, които засягат кожата под пелената на бебето. Нарича се още дайпър дерматит, напкин дерматит или памперс дерматит. Това състояние е най-често под формата на контактен дерматит. Въпреки че присъства думата "пелена" в името на състоянието, дерматитът не се дължи на самата пелена, а към материалите, "хванати в капан" от памперса (обикновено урина и изпражнения).

Дерматит от пелени най-често засяга бебета на възраст от 3 до 15 месеца, особено тези, които носят традиционни пелени от плат (50 %). Този обрив е много по-малко разпространен при бебета, носещи модерни дишащи и многопластови пелени за еднократна употреба. Напкин дерматит също може да засегне и по-големи деца и възрастни, които са с инконтиненция.

Причини

Дерматитът от пелени следва увреждане на нормална кожна бариера и е предимно под формата на иритативен контактен дерматит. Причините за поява на памперс дерматит са:

• Прекомерна хидратация на кожата
• Мацерация
• Продължителен контакт с урина и изпражнения
• Локални продукти
• Повече от три диарични дефекации на ден
• Странични ефекти на перорални антибиотици
• Влажната кожата е колонизирана от микроорганизми, особено кандида
• Механичното триене от движението на крайниците може да увеличи дискомфорта

Други причини за дайпър дерматит включват:

• Кандида албиканс
• Импетиго
• Инфантилен себореен дерматит
• Атопична екзема
• Псориазис
• Милиария
• Редки заболявания

Напкин дерматитът не се дължи на:

• Алергия към пелените
• Токсини в пелените
• Прахове за пране
• Дерматофитни гъбични инфекции (тинеа)

Дайпър дерматитът засяга областите в рамките на памперса. Иритативният дайпър дерматит се развива, когато кожата е изложена на продължителна влажност, увеличено pH на кожата, причинено от урината и фекалиите и водещо до увреждане на stratum corneum. Това може да се дължи на диария, чести изпражнения, стегнати пелени, прекомерно излагане на амоняк или алергични реакции.

При възрастни роговият слой се състои от 25 до 30 слоя плоски мъртви кератиноцити, които се заменят от по-долните слоеве. Тези мъртви клетки са разположени сред липиди, секретирани от stratum granulosum, които помагат за функцията на този слой като водоустойчива бариера. Функцията на роговия слой е да се намали загубата на вода, защитава дълбоките слоеве на кожата от нараняване и предпазва от микробна инвазия на кожата. При бебета този слой на кожата е много по-тънък и по-лесно се нарушава.

Въпреки че сама по себе си влагата има ефекти на мацерация на кожата, омекотяване на роговия слой и значително увеличаване на податливостта към увреждане от движението на крайниците, урината има допълнително въздействие върху целостта на кожата поради нейното влияние върху рН на кожата. Въпреки че проучванията показват, че само по себе си амонякът е само лек дразнител на кожата, когато уреята се разгражда в присъствието на фекална уреаза, се повишава pH, тъй като се отделя амоняк, което от своя страна повишава активността на фекалните ензими, като протеаза и липаза. Тези фекални ензими увеличават хидратацията и пропускливостта на кожата към жлъчни соли, които също действат като кожни дразнители.

Кандида албиканс е била идентифицирана като друг фактор, допринасящ за памперс дерматит. Инфекция често се случва след 48-72 часа от активната ерупция. Тя е изолирана от перинеалната област при около 92 % от децата с памперс дерматит. Други микробни агенти са изолирани по-малко често, може би по-скоро като резултат на вторична инфекция.

Деца с анамнеза на екзема или атопичен дерматит могат да бъдат по-податливи към пелена дерматит.

Храненето на бебето също може да бъде важен фактор за дайпър дерматита. Взаимодействието между фекалната ензимна активност и напкин дерматита се обяснява от наблюдението, че диетата на бебето и дайпър дерматитът са свързани, тъй като фекалните ензими се повлияват от приетата храна. Например кърмените бебета са по-малко податливи на памперс дерматит, вероятно поради това, че изпражненията при кърмените бебета имат по-ниско рН и по-ниска ензимна активност.

Дерматитът от пелени е най-вероятно да бъде диагностициран при бебета на възраст 8-12 месеца, може би в отговор на увеличение на приема на твърди храни и промените в диетата около тази възраст, които засягат фекалния състав. Изглежда, че всеки път, когато диетата на бебето претърпи значителна промяна (т.е. от кърма към адаптирано мляко или от мляко към твърди храни), има повишена вероятност от поява на памперс дерматит.

Беден на биотин хранителен режим може да доведе до периорална еритема, забавяне на развитието, загуба на коса и хипотония (в допълнение към дерматита от пелени). Липсата на цинк-свързващи лиганди в червата, като в автозомно рецесивното нарушение акродерматитис ентеропатика, може да доведе до триадата на косопад, дерматит и диария. Като цяло, намаляването на цинк в храната може да бъде свързано с алопеция и напкин дерматит. Цинков дефицит лесно да се лекува с перорални добавки.

Връзката между изпражненията и дерматита от пелени е видна също така в наблюдението, че бебетата са по-податливи към развитие на напкин дерматит след лечение с антибиотици, които влияят на чревната микрофлора. Също така, има повишена честота на поява на дайпър дерматит при бебета, които са страдали от диария в предходните 48 часа, което може да се дължи на по-голямата активност на фекалните ензими, като липаза и протеаза, които са преминавали бързо през стомашно-чревния тракт.

Друг фактор, който се разглежда в медицинската история на детето, е имунният му статус. Пациенти, които са имунокомпрометирани, са по-податливи на инфекции с кандида албиканс и други бактериални суперинфекции.

Симптоми

Пациентите с дерматит от пелени се манифестират с еритематозна лющеща се област под пелената, често с папуловезикуларни или булозни лезии, фисури и ерозии.

Ерупцията може да бъде разпокъсана или сливаща се, засягаща корема от пъпа надолу към бедрата и обхващаща гениталиите, перинеума, както и седалището. Деца с памперс дерматит са със значителен дискомфорт от силното възпаление.

Изображения: dermnetnz.org

Диагноза и диференциална диагноза

В повечето случаи не са необходими изследвания за поставяне на диагнозата. Тестове могат да бъдат полезни, за да потвърдят гъбична или бактериална инфекция.

Диференциална диагноза се прави с акродерматитис ентеропатика, атопичен дерматит, недостиг на биотин, кандидоза, физическо насилие, сексуална злоупотреба, контактен дерматит, вирусна инфекция с херпес симплекс, хистиоцитоза, сифилис, варицела.

Лечение

Необходимо е бебето да се поддържа сухо и да се използват бариерни кремове. Полагащият за детето грижи винаги трябва да измива ръцете си преди и след смяна на пелената/памперса.

Общи мерки

Напкин дерматитът е много по-рядко състояние с използването на модерни пелени (памперси) за еднократна употреба в сравнение с пелените от плат. Пелените за еднократна употреба:

• са налични в различни форми и размери в зависимост от възрастта и пола
• запазват кожата чиста и суха
• поддържат оптимално pH на кожата
• трябва да се сменят, когато са мокри или замърсени
• съдържат целулоза и суперабсорбиращи полимери
• могат да включват вазелин-базиран овлажняващ лосион за подпомагане на кожната бариера
• имат такова форма, че намаляват изтичането от пелената на отпадните продукти
• са нетоксични и биологично инертни
• не съдържат алергени, като естествен латекс или дисперсни бои
• водят до по-малко излагане на домакинството на фекален материал

При смяна на пелените:

• внимателно и нежно се почиства кожата на бебето с вода и мека кърпа
• мокрите кърпи са удобни, но скъпи и могат да доведат до контактна алергия към консерванти, използвани срещу мухлясването им
• воден крем или друго почистващо средство без съдържание на сапун може да се използва, ако е необходимо
• изсушаване внимателно на областта
• нанасяне на защитен емолиент, съдържащ вазелин и / или цинков оксид

Други предложения включват:

• даване на течности на бебето по-рано вечерта, за да се намали намокрянето през нощта
• наблюдение дали определени храни са свързани с обрив чрез увеличаване на киселинността на изпражненията (например портокалов сок) или честотата на дефекация. Ако случаят е такъв, се прекратява храненето на бебето с такава храна поне временно.

Лекарствена терапия

В лечението на дерматитът от пелени основното е да не се допуска продължително оставяне на бебето неподсушено. Медикаментозното лечение включва:

• Лек локален стероид, като крем с хидрокортизон, приложен към възпалената кожа веднъж или два пъти дневно в продължение на 1-2 седмици
• Локален противогъбичен крем веднъж или два пъти на ден, ако се подозира инфекция с кандида албиканс
• Силни стероидни кремове не трябва да се прилагат в гениталната област на бебето.

Заглавно изображение: freepik.com