Други видове холелитиаза МКБ K80.8

Формирането на конкременти (камъни) в жлъчния мехур или жлъчните пътища е известно в медицината като жлъчнокаменна болест (холелитиаза).

Състоянието протича с първично формиране на конкременти в жлъчния мехур и вторично засягане на жлъчните пътища при тяхното попадане и заклещване там или с формиране на първични конкременти в жлъчните пътища и последващо засягане на жлъчния мехур.

В зависимост от наличието на възпалителни промени, инфекция, обструкция и развитие на усложненията се различават няколко отделни форми на холелитиазата.

Към други видове холелитиаза се включват формите на болестта, които не могат да се класифицират в някоя от другите нозологични единици.

Рискови фактори за развитие и прогресия на състоянието са женският пол, определен хормонален фон (менопауза, бременност, раждане, провеждане на терапия с естрогени), наличието на наднормено тегло или затлъстяване, напреднала възраст, фамилна обремененост (родственик с идентичен проблем), някои подлежащи заболявания, приемани лекарства и други.

Жлъчната утайка (жлъчна кал) често е предвестник на болестта и предшества формирането на конкременти в жлъчката. Жлъчната кал се състои от калциев билирубинат (полимер на билирубина), холестеролови микрокристали и муцин. Утайкa се развива по време на застой в жлъчния мехур, както се случва по време на бременност и някои други състояния.

Като цяло предразполагащи развитието на болестта фактори са прекомерното образуване на холестерол и/или билирубин и натрупването им в жлъчния мехур, както и забавеното или непълно евакуиране на жлъката (състояния, които забавят пълното изпразване на жлъчния мехур).

В зависимост от особеностите при формирането на конкрементите се различават най-общо холестеролови конкременти, билирубинови конкременти, смесени конкременти.

Характерни симптоми на болестта

Много често камъните в жлъчката протичат безсимптомно и се откриват случайно при изследвания, назначени по друг повод. Камъните от жлъчния мехур, много често преминават в дуоденума, без да причинят симптоми, като могат дълги години необезпокоявано да нарастват по размери, без да предизвикват никакви клинични прояви.

При симптоматичните форми клиничната картина в много от случаите е характерна, като се описват някои от следните прояви:

• жлъчна колика: жлъчната колика е една от най-честите прояви на болестта, особено при дълго безсимптомно протичане. Провокатор на жлъчната колика може да е обилно преяждане с мазни храни, злоупотреба с алкохол, кофеин, газирани напитки, тежко физическо натоварване и други. Болката е остра, интензивна, често непоносима, като за болните е трудно да намерят щадяща позиция на тялото. Обикновено болката се разпространява от дясно подребрие към гърба, дясното рамо, дясната лопатка
• диспептични оплаквания: възможни са гадене с или без повръщане, метеоризъм, диария, болки в комрема и други
• общи прояви: възможни са пребледняване, изпотяване, сърцебиене, раздразнителност, уплаха и други
• симптоми, насочващи към развили се усложнения: при наличие на усложнения често болните съобщават за потъмняване на урината, изсветляване на фекалните маси, пожълтяване на кожата и склерите (признаци на жълтеница), фебрилитет и треска. Болката се усилва при запушване на жлъчните пътища от заседнал конкремент, като при развитие на възпалителни и инфекциозни промени настъпват определени прояви, насочващи бързо болния към спешния кабинет

Ранното разпознаване проявите на болестта и своевременната медицинска намеса намаляват риска от развитие на различни по вид усложнения, някои от които могат да имат последици с дългосрочен характер.

Диагностициране на болестта

За поставяне на диагнозата при жлъчнокаменна болест е необходима информацията, получена от различните методи на изследване.

Холелитиазата обикновено се диагностицира на базата на характерните клинични симптоми (при симптоматичните форми) с характерната болка и нейното провокиране от определени храни и напитки.

Възможно е да липсват характерни изменения в лабораторните показатели, но при много от пациентите могат да се открият промени в нивата на билирубина, чернодробните ензими, липидния профил, белия кръвен ред и други.

С най-висока информативна и диагностична стойност са образните методи на изследване, като коремната ехография (изследване на коремните органи с ултразвук) е метод на избор за откриване на жлъчни камъни с изключително висока чувствителност и специфичност. Това е изследване, което също прецизно визуализира и жлъчната кал. При повечето безсимптомни форми посредством ехография се осъществява случайното откриване на болестта.

При някои от пациентите за поставяне на диагнозата (а често и за лечение) по медицински показания се налага извършването на ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография.

Лечение на болестта

Лечението при жлъчнокаменна болест се определя индивидуално при всеки отделен пациент в зависимост от особеностите в протичането на болестта и формираните конкременти, наличието на усложнения и придружаващи заболявания, приемани лекарства и редица други фактори.

При безсимптомните форми е достатъчно активно наблюдение и назначаване на някои промени в начина на живот, ограничаване вредните навици, редукция на теглото при необходимост, промени в диетата, повишаване на физическата активност и други.

При леките симптоматични форми освен гореизброените промени може да се включи и медикаментозно лечение с препарати, съдържащи хенодеоксихолева и/или урзодеоксихолева киселина на фона на активно наблюдение.

При болковите форми на болестта, включително и жлъчна колика, лечението обикновено е медикаментозно и включва прием на аналгетици (обезболяващи) и спазмолитици. При необходимост се включват подходящи противовъзпалителни средства, антибиотици, интравенозни разтвори, парентерално хранене и други.

Най-ефективното и дефинитивно лечение при холелитиаза е оперативното отстраняване на конкрементите с или без премахване на целия жлъчен мехур.

Прогнозата при други видове холелитиаза се определя в зависимост от ранното откриване на болестта и терапевтичния отговор към приложеното лечение.