Камъни на жлъчния мехур без холецистит МКБ K80.2

Жлъчно каменната болест или холелитиаза е наличието на камъни в жлъчния мехур или жлъчните пътища поради нарушена обмяна на холестерола и жлъчните киселини.

Заболяването показва сравнително висока честота в световен мащаб с тенденция към плавно повишение на засегнатите. Полезна и подробна информация за болестта може да намерите в раздел Заболявания: Жлъчнокаменна болест (холелитиаза).

Болестната единица камъни на жлъчния мехур без холецистит е понятие, което включва в себе си следното:

• Холецистолитиаза неуточнена или без холецистит
• Холелитиаза неуточнена или без холецистит
• Колика (рецидивираща) на жлъчния мехур неуточнена или без холецистит
• Жлъчен камък на отводния канал на жлъчния мехур неуточнена или без холецистит
• Жлъчен камък на жлъчния мехур неуточнена или без холецистит

Причини за развитие на болестта

Причините за образуване на камъни на жлъчния мехур без холецистит са многобройни. На първо място се утвърждава алиментарно-обменната теория. В подкрепа на нея е обстоятелството, че камъни в жлъчния мехур се образуват по-често при лица, склонни към преяждане и водещи заседнал начин на живот (минимална или липсваща физическа активност).

Хиперхолестеролемията (увеличено съдържание на холестерол в кръвта) има отношение към жлъчната калкулоза и е чест спътник на жлъчнокаменната болест, поради което може да бъде използвана за отдиференциране на жлъчната колика от някои други, идентично протичащи заболявания на храносмилателната система.

Важна подробност е, че не при всеки пациент с високи нива на холестерол е налице холелитиаза, както и не при всеки пациент с жлъчнокаменна болест са налице промени в липидния профил.

Холелитиазата показва по-висока честота при представителите на женския пол, като благоприятна среда създават някои хормонални особености и повишената склонност към хиперхолестеролемия, особено с напредване на възрастта. Бременността благоприятства образуването на жлъчни камъни поради създадения застой на жлъчка в жлъчния мехур, риск представлява и самото раждане и хормоналните промени в организма на жената след това. Изследвания в областта показват повишен риск при жени в менопауза, както и при провеждане на хормонално заместителна терапия с естроген.

Редица механични и функционални фактори, довеждащи до застой на жлъчка в системата на жлъчните пътища, създават предпоставки за абнормена концентрация и изкристализиране на нейните съставки. Към механичните се отнасят спираловидната форма на дуктус цистикус, сраствания и прегъвания на жлъчните пътища поради язва, дуоденит и други. От функционалните фактори, обуславящи застой в системата на жлъчните пътища, значение имат трайният спазъм на сфинктерите, дуоденостазата и нарушената моторика на жлъчния мехур.

Достойни за утвърждаване позиции по отношение образуването на камъни на жлъчния мехур без холецистит има и възпалителната теория. Нормално микроорганизми има само в терминалната част на холедоха, попадащи там от дванадесетопръстника. При нормално оттичане на жлъчката микроорганизмите се задържат на това равнище. Само при холестаза те преминават в дуктус хепатикус, дуктус цистикус и жлъчния мехур и стават причина за развитие на възпалителен процес в тях. Инфекция може да попадне в жлъчната система при заболявания на черния дроб с така наречената бактериохолия (наличие на бактерии в жлъчния мехур), при заболявания на червата по пътя на вена порте или лимфен път от дванадесетопръстника, панкреаса и апендикса. Възпалителният процес в жлъчната система по пътя на десквамация (олющване) на епитела създава ядро за начално групиране на солите.

Взаимодействието на факторите, залегнали в различните обяснения, са в състояние да осветлят отделни страни на формирането на конкременти, като този патологичен процес трябва да бъде разглеждан като полиетиологичен (многофакторен) с преобладаване на едни или други моменти при всеки отделен индивид.

Характерни симптоми на болестта

Клиничната картина при тази форма на жлъчнокаменна болест показва вариации при отделните пациенти, като въздействие върху тежестта на симптоматиката оказват редица фактори (давност на заболяването, размери, брой и локализация на конкрементите, възраст и здравословно състояние на пациента, придружаващи заблявания и други).

Според степента на разгръщане на клиничните симптоми, холелитиазата може да протече в четири форми:

• безсимптомна форма на холелитиазата: протича без никакви оплаквания от страна на болния, камъните се откриват случайно при абдоминална ехография, рентгеново изследване или друг метод от образната диагностика, направени по друг повод или при профилактичен преглед. Пациентите се чувстват добре и не съобщават за никакви субективни или обективни промени в състоянието
• диспептична форма на холелитиазата без холецистит: изявява се тежест в дясно подребрие, усилваща се след прием на холецистокинетични храни (храни, които имат ефект да раздвижват жлъчния мехур са шоколад, яйца, сланина, тлъсти меса и други). Болните също така се оплакват и от гадене, горчив вкус в устата, оригване, киселини, метеоризъм. Повечето от тези оплаквания могат да бъдат периодични, но могат да бъдат и постоянни. По-често се проявяват нощем, след преяждане или злоупотреба с алкохол, кофеин, газирани напитки. Неспецифичният характер на проявите е причина за честото самоволно назначаване на симптоматични средства, което крие риск от прогресия на болестта и развитие на различни по вид усложнения
• болкова форма на холелитиаза (жлъчна колика): болковата форма се характеризира с типичната жлъчна колика и се дължи на разтягане на жлъчния мехур. Причинява се от временно запушване (обструкция) или преминаване на камък през ductus cysticus. Провокира се от обилно хранене, злоупотреба с алкохол, кафе, запържени храни, газирани напитки, шоколад и други. Болката обикновено се появява внезапно, по-често нощем, бързо се засилва и след няколко часа намалява или изчезва. Може да е вълнообразна и мъчителна, може да трае от 15 минути до 24 часа (или дори няколко дни, макар пациентите бързо да търсят медицинска помощ) и да изчезне спонтанно или след прием на аналгетици. Обикновено започва от епигастриума, преминава в дясно подребрие и ирадиира към гърба и дясно рамо. По време на кризата може да има гадене и повръщане, ускорен пулс, тревожност, изпотяване, по-рядко фебрилитет
• хронична болкова форма: тази форма протича без добре изразени болкови пристъпи. В част от случаите има постоянна умерена болезненост в дясно подребрие

Диагностициране на болестта

Поставянето на диагнозата при жлъчнокаменна болест без холецистит изисква комплексен подход и обработка на информацията, получена от редица диагностични методи и подходи:

• анамнеза (разпит на пациента): подробният разпит на пациента относно хранителни навици, подлежащи заболявания, приемани медикаменти, налични оплаквания, предхождащи бременност и раждане, хормонален дисбаланс и други могат да имат насочващ характер, но като цяло са слабо информативни
• преглед на пациента: поради липсата на усложнения при холелитиаза без холецистит рядко се наблюдават отклонения при физикалния преглед
• лабораторни данни: възможно е наличие на промени в белия кръвен ред, повишени нива на ченродробните ензими и билирубина, отклонения в липидния профил, но при част от пациентите липсват каквито и да е отклонения в кръвните изследвания
• инструментални и образни методи на изследване: с най-висока информативна стойност са данните от рутинно извършвания ултразвуков преглед (ехография) на коремните органи, при който се откриват конкрементите в жлъчния мехур. При много от пациентите състоянието се открива случайно при провеждане на ехография, скенер или друга образна методика по друг повод. С висока диагностична, а при някои пациенти и терапевтична стойност е извършването на ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография

Лечение на болестта

Лечението зависи от вида на жлъчните камъни, изявената клинична картина, усложненията, общото състояние и възрастта на пациента:

• диета и редукция на теглото: препоръчва се плавно и постепенно редуциране на теглото до нормалното за възрастта и ръста на пациента, като се набляга на приема на пресни плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, варива, нетлъсто месо и други, приготвени без пържене (на пара, на фурна, варени)
• ограничаване на вредните навици: препоръчва се ограничаване на вредните навици, като преяждане, консумация на вредни храни, прием на алкохол и газирани напитки, злоупотреба със съдържащи кофеин напитки
• лекарствена терапия: макар и с не особено задоволителни резултати, при някои пациенти се препроъчва провеждане на медикаментозна терапия (особено при наличие на холестеролови конкременти) с лекарства, съдържащи хенодеоксихолева и/или урзодеоксихолева киселина. Симптоматично, при наличие на болков синдром и диспептични нарушения, се прилагат аналгетици (обезболяващи), спазмолитици и други след консултация с лекуващия лекар
• хирургично лечение: по преценка на лекуващия лекар и наличието на съответните показания се прилага оперативно лечение (отстраняване на конкрементите чрез ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография или отстраняване на целия жлъчен мехур посредством най-често холецистектомия)

Прогнозата при камъни на жлъчния мехур без холецистит като цяло е добра, тъй като при откриването на болестта липсват усложнения. Ранните и адекватни мерки намаляват риска от прогресия на болестта.