Други уточнени болести на периферните съдове МКБ I73.8

› Въведение

› Видове и симптоми

› Диагноза

› Лечение

Въведение

Към други уточнени болести на периферните съдове се включват някои по-рядко срещани в клиничната практика заболявания, засягащи основно кръвоносните съдове на крайниците. Проучвания показват асоциация и по-висока честота на периферните съдови заболявания сред сърдечно болните пациенти, като оценката на периферните артерии и вени е част от цялостната оценка при този вид пациенти.

Протичат хронично, често се свързват с други подлежащи заболявания, а при значителен процент от пациентите лечението е предимно симптоматично.

Видове и симптоми

Към рубриката други уточнени болести на периферните съдове спадат няколко различни по особености в протичането, етиологията и лечението болести, включително акроцианоза, обикновена и вазомоторна акропарестезия, еритроцианоза и еритромелалгия.

Акроцианоза

Акриоцианозата представлява функционално периферно съдово заболяване, характеризиращо се с наличието на тъмни, петнисти области с обезцветяване на кожата или цианоза, засягащо предимно съдовете на ръцете и краката, по-рядко лицето.

Характерно за болестния процес е следното:

• причини: в основата на заболяването лежи вазоспазъм на малките съдове на кожата в отговор на излагане на ниски температури
• видове: най-общо се подразделя на първична, при която етиологията не е ясна (често се означава и като идиопатична в тази връзка) и вторична, при която се предполага роля на подлежащо заболяване в развитието на болестния процес. Сред едни от основните подлежащи заболявания, криещи риск от развитие на акроцианоза, се включват хипоксемия, болести на съединителната тъкан, тумори, включително лимфом на Ходжкин, рак на яйчниците, хематологични нарушения, някои инфекции, болест на Buerger, хранителни разстройства и много други
• рискови фактори: изложени на по-висок риск са жените, особено на средна възраст (рядко състоянието засяга деца или жени след настъпване на менопаузата). Сред най-известните рискови фактори за болестта се включват тютюнопушене, малнутриция (при спазване на драстични диети), употреба на забранени субстанции, излагане на токсични въздействия, наличие на положителна фамилна анамнеза за болестта и други
• симптоми при първична акроцианоза: характерно за първичната акроцианоза е наличието на симетрично, двустранно, безболезнено, персистиращо синкаво оцветяване на пръстите на крайниците, като може да обхване и лицето. Натискът върху засегнатата зона води до бавно възвръщане на обичайния цвят на кожата, което има важна диагностична стойност и се нарича белег на Crocq. При това състояния липсват промени в артериалните импулси, липсват данни за развитие на разязвяване или гангрена. Сред характерните симптоми се включват още и хиперхидроза на крайниците (прекомерно изпотяване), студени крайници, подуване на пръстите и други
• симптоми при вторична акроцианоза: при вторична акроцианоза често са налице белези на основното заболяване, а характерните симптоми за състоянието се проявяват обикновено едностранно, несиметрично с голяма вариабилност в изявата на проявите

Еритромелалгия

Еритромелалгията представлява рядко срещано в клиничната практика невроваскуларно периферно болково разстройство, при което кръвоносните съдове, обикновено на долните крайници или ръцете, епизодично се блокират, след което стават хиперемични и възпалени.

Характерно за болестния процес е следното:

• причини: в основата на болестта лежат промени в кръвния ток, като болестта протича с периоди на обостряне и затишие на симптомите. Провокиращите фактори водят до прекомерен кръвен ток, отговорен за наличните оплаквания
• видове: най-общо се различават първична и вторична еритромелалгия, като първичната се подразделя на идиопатична (с неясна етиология) и наследствена (при данни за положителна фамилна анамнеза и наличие на генни мутации, провокиращи болестта). При вторичната еритромелалгия е налице подлежащо хематологично, неврологично или имунологично заболяване, провокиращо появата на оплакванията, като най-често се касае за автоимунни болести (лупус, множествена склероза), есенциална тромбоцитопения, полицитемия вера, невропатия и други
• рискови фактори: пристъпите, характерни за болестта, са епизодични и обикновено се отключват от висока температура, натиск, физическа активност (особено при тежко физическо натоварване), безсъние или стрес, обезводняване, прекомерна консумация на пикантни храни и подправки, злоупотреба с кофеин съдържащи храни и напитки и други
• симптоми: основните клинични прояви при еритромелалгия включват локално повишаване на температурата на засегнатите кожни участъци, наличие на болка в областта, варираща от леко изтръпване до силно парене и нарушения в действията, както и зачервяване на кожата. Допълнителни възможни оплаквания са наличието на сърбеж, студени крайници в периода между пристъпите, подуване в областта, прекомерно изпотяване на крайниците, като оплакванията могат да бъдат едностранни или двустранни

Диагноза

Поставянето на диагнозата при наличие на съмнения на заболяване от рубриката други уточнени болести на периферните съдове често е затруднено, поради липсата на специфични белези. Прилагат се различни и разнородни изследвания с цел отхвърляне на други възможни причини, лежащи в основата на оплакванията.

Най-често диагнозата се изгражда въз основа на информацията, получена от:

• разпит и преглед: оценка на налични рискови фактори, данни за позитивна фамилна анамнеза, наличие на диагностицирани подлежащи заболявания, вредни навици, давност и особености на оплакванията в комбинация с обстоен преглед за установяване на налични промени
• лабораторни изследвания: назначават се подробни лабораторни изследвания, а в много случаи и уринен анализ, микробиологична диагностика, имунологични изследвания с цел подпомагане на диференциалната диагноза
• образни изследвания: при еритромелалгията често се назначава термография за установяване на области с по-висока телесна температура. Като цяло при съмнения за органни поражения или за подпомагане на диференциалната диагноза могат да се назначат ехография на коремни органи, рентгенография, неврологични изследвания и други

Диференциалната диагноза се извършва с някои идентично протичащи състояния, с другите, включени в рубриката периферни съдови болести, с някои отравяния и интоксикации.

Лечение

Лечението на други уточнени болести на периферните съдове зависи от етиологията, тежестта и особеностите в протичането на заболяването. Първичните форми, при които етиологията не е ясна, са трудни за овладяване с лекарства и немедикаментозни средства, като при тях основно се назначава симптоматично лечение в комбинация с общи мерки, насочени към овладяване и редуциране на наличните рискови фактори, провокиращи обостряне на симптомите.

При вторичните форми задоволителни резултати се постигат при овладяване или лечение на основното заболяване, провокирали развитието на периферно съдово увреждане.

Най-общо за лечение на различните състояния, включени в рубриката, могат да се приложат:

• симптоматични средства: прилагат се различни противовъзпалителни и обезболяващи средства, както и препарати, подобряващи периферното оросяване. При еритромелалгия в някои случаи се назначават антиконвулсанти (габапентин, карбамазепин), антидепресанти (амитриптилин, венлафаксин), антихистамини, различни средства и методи за обезболяване (включително инфузии с лидокаин, локални и системни терапии)
• общи мерки: по преценка на лекуващия лекар могат да бъдат назначени подходящи хранителни добавки, включително алфа липоева киселина, магнезий, витамини, билки в комбинация с мерки за редукция на стреса, подобряване на съня и храненето, ограничаване излагането на ниски или високи температури и други провокатори на болестта
• други мерки: при някои пациенти може да се наложи включване към комплексната терапия на биофийдбек терапия, когнитивно поведенческа терапия, психотерапия и други

Липсва ефективен метод за предпазване от развитие на периферните съдови болести, включени в рубриката, като при наличие на позитивна фамилна анамнеза, рискови фактори за състоянията и при първа поява на оплаквания, е необходима консултация със специалист с цел превенция на сериозни усложнения.

Прогнозата се определя строго индивидуално, като болестите имат хроничен ход и не подлежат на дефинитивно и етиологично лечение.

Изображения: freepik.com, dermnetnz.org