Атеросклероза на аортата МКБ I70.0

Атеросклерозата представлява уплътнение на артериалната стена и аортата, вследствие на дегенеративен процес. Тя е фокален дегенеративен процес на артериалната съдова стена с гладкомускулна клетъчна пролиферация и отлагане на липидни съставки, главно холестерол.
Атеросклерозата е най-честият болестен на големите и средно големите аретрии, който може да засегне всички съдови райони, но обикновено доминира в един или няколко съдови района. Честотата на атеросклероза на аортата нараства силно след средната възраст.
Главните явления в патогенезата на атеросклерозата на аортата включват:

- хемодинамичен стрес върху съдовата стена, водещ до ендотелно увреждане, активиране на тромбоцитите и тяхното повишено взаимодействие със съдовия ендотел;

- пролиферация на гладкомускулни клетки от медията на съдовата стена;

- усилено навлизане и натрупване на липиди и липопротеини;

- потиснат механизъм на отстраняването на липиди от съдовата стена;

- фиброза и развитие на тромби;

- улцерация, калцификация и формиране на аневризма.

Основна патоанатомична единица при атеросклероза на аортата е атеросклеротичната плака. Началното явление на образуването и е усиленото навлизане и натрупване на липопротеини в интимата, включващи нископлътни липопротеини (LDL), много ниско плътни липопротеини (VLDL) и липопротеин (а). В интимата започва усилена продукция на реактивирани кислородни радикали, които водят до оксидативно преобразуване на липопротеините, специално LDL. Миноцитите - макрофаги на кръвта започват да се натрупват в артериалното субендотелно пространство. Те се активират по рецепторен път и формират пенести клетки. Посочените начални липидни и клетъчни промени настъпват в полета на ендотелно увреждане, създадено в област на ниско налягане, с ниско пресорен хемодинамичен стрес, където обратния кръвоток може да удължи времето за задържане на моноцитите и молекулите на липопротеините.

За прогресирането на атеросклеротичната плака от основно значение е некрозата на пенестите клетки с развитието на екстрацелуларна липидна сърцевина, миграция на гладкомускулни клетки от медията към интимата, пролиферация на гладкомускулни клетки в интимата, синтез на нишковидна и ненишковидна съединителна тъкан, с доминиращо участие на протеогликани и колаген. Усложнението на атеросклеротичната плака включва нейната улцерация и руптура, с последваща прясна тромбоза, която запушва артериалния лумен и води до остър исхемичен и некротичен тъканен синдром. Оклузивните съдови заболявания, резултат на атеросклероза и придружаващи тромбоемболични феномени са главна причина за смъртност и болестност в развитите страни.

Клиничната изява на атеросклероза на аортата се наблюдава при настъпване на усложнения. Първичната остра тромбоза на дисталната абдоминална аорта е много рядка. Тя е резултат на усложнени атероматозни плаки в този сегмент на аортата. Клиничната картина включва остро настъпила, много силна болка, слабост, парестезии, изчезване на артериалния пулс и бледост на двата крака. Болката може да обхване лумбосакралната област, перинеумът и долната част на корема, симулирайки перфорация на коремен орган. При аортна тромбоза обикновено има анамнеза за предшестваща клаудикация.

Емболизмът на атероматозен дендрит от руптурирали атеросклеротични плаки в аортата, нейната големи артерии и техните малки разклонения, се отбелязва с нарастваща честота.

Лечението на атеросклероза на аортата се състои в понижаване нивата на холестерол. Това може да стане чрез спазване на диета или прием на лекарствени препарати.