Мозъчен инфаркт, причинен от емболия на церебрални артерии МКБ I63.4

По дефиниция мозъчният инфаркт представлява развитие на некроза в определен участък от мозъка, поради напълно или силно ограничаване на кръвотока към този участък.

Различават се два вида мозъчни инфаркти - бели и червени. Белите инфаркти са много по-чести. Патогенезата им е по-проста - лишаване на определен мозъчен участък от приток на кръв.

Червените мозъчни инфаркти са по-редки. Дължат се на пропиване на некротичната и перинекротичната исхемична тъкан с кръв. Обикновено са разположени в мозъчната кора. За неговото развитие е необходимо съчетанието на исхемична некроза с венозен застой, повишено венозно налягане поради десностранна сърдечна слабост, при бързо отстраняване (оперативно или тромболитично) на един тромб или ембол, при бърза реканализация у болни с високо артериално налягане, при антикоагулантно лечение на белия мозъчен инфаркт.

Макроскопски двата вида инфаркти се различават много лесно - единият е бял, а другият има кафяв или червеникав цвят. Последният може да бъде дифузен или петнист. Кистите, които се образуват впоследствие, са кафяви, за разлика от тези след белия инфаркт, които са безцветни или леко сивкави.

Мозъчен инфаркт, причинен от емболия на церебрални артерии среща по-често при млади хора със сърдечен порок или активен ендокардит. Този вид мозъчен инфаркт се развиват много остро - за секунди. Различни провокиращи фактори могат да доведат до възникване на емболичен инсулт - ставане от легнало положение, пасивно обръщане в леглото, психоемоционален стрес, тахиаритмия и други. Болният може внезапно да се строполи на земята или изведнъж да получи парализа на някоя част на тялото. Други възможни симптоми са афазия, анартрия и други. При емболия на средна мозъчна артерия може да причини смърт, ако емболът заседне в началото на артерията. По-често емболът е по-малък, поради което се изтласква по-периферно в някое от клончетата на средната мозъчна артерия. В такива случаи се появяват изолирани симптоми, претърпяващи по-късно известно обратно развитие и много по-рядко пълно обратно развитие.

Мозъчните инфаркти се изобразяват при компютърна томография като хиподензни зони, за разлика от хематомите, които са хипердензни. При 2/3 от болните се наблюдават позитивни радиоизотопни мозъчни сцинтиграми. Най-добре се вижда между 5 и 16-и ден след началото на инсулта. В ЕЕГ не се откриват никакви специфични изменения.

Лечението на мозъчен инфаркт, причинен от емболия на церебрални артерии, може да бъде консервативно или инвазивно.