Трайна промяна на личността след преживяване на катастрофа МКБ F62.0

Трайна промяна на личността след преживяване на катастрофа, се характеризира с промени в личността след значимо травмиращо събитие. Това състояние може да бъде предшествано от посттравматично стресово разстройство. Симптомите могат да включват:

• недоверчиво отношение
• социална изолация
• усещане за заплаха

Към трайна промяна на личността след преживяване на катастрофа спадат промяна на личността след пребиваване в концентрационен лагер, промяна на личността след природно бедствие, промяна на личността след продължителен плен с опасност за живота, продължително излагане на животозастрашаващи ситуации като жертва на тероризъм или продължително мъчение.

Промяна на личността след пребиваване в концентрационен лагер

Проблемът с психологическите последствия от пребиваването в концентрационен лагер често се обсъжда и анализира. Постепенно учените престанаха да се фокусират върху органичната етиология и патогенезата на личностните разстройства и възникна интерес към психологическите аспекти на този проблем.

Рискови фактори

С течение на времето се появяват все повече публикации, които подчертават значението на психологическите травми в развитието на предимно дългосрочни психологически последствия от тези катастрофални събития:

1. Eitinger (1961 г.) доказа значението на психологическите фактори в етиологията и патогенезата на трайните дългосрочни психологически разстройства при бивши затворници от концентрационен лагер.
2. Bettelheim (1962 г.) описва подробно нацистките методи за „промиване на мозъка“ и цитира собствения си случай като пример.
3. Frankl (1947 г.), екзистенциално ориентиран психиатър, твърди, че личностните разстройства се дължат главно на такива фактори като бруталното опустошение на човешките отношения, загуба на доверие в други хора.
4. Engel (1962 г.), представител на психодинамиката, твърди, че постоянното потискане на бунта и агресията причинява промени в психопатологията на оцелелите в концлагера, което води до огромна депресия.
5. Strauss (1957 г.), заявява, че по-голямата част от пациентите му страдат от хронични депресивни реакции. Той вярва, че най-важните реактивни фактори в групата му пациенти включват:

• постоянна несигурност
• страх от изтребление
• необходимост от потискане на емоционалните реакции, когато станат свидетели на изтезателен акт, извършени върху роднини или приятели

Тежките преживявания могат да причинят постоянни промени в личността както от положително, така и от отрицателно естество. Психологическата травма е причина за развитието на нови нагласи и нова ценностна йерархия, както и за укрепване на старите нагласи и промяна на подхода към живота като цяло. В различни случаи едни и същи травматични фактори могат да доведат до разстройства на личността.

Общото мнение е, че конвенционалните психиатрични възгледи за травматичните неврози трябва да бъдат променени. Приемат се факта, че травматичните преживявания в концентрационния лагер са по-силни и от различно естество, отколкото всяка друга досега изследвана психологическа травма, преживяна от хората. Следователно последствията от концентрационния лагер не трябва да се сравняват с уврежданията на друга психологическа травма.

Класификация

Направени са множество опити за класифициране на данните относно количеството и качеството на разстройства на личността, свързани с престой в концентрационен лагер. В резултат на това се стигна до класификацията на Jung.

В много случаи има големи разлики в интензивността на личностните разстройства, така че бяха разграничени 2 основни типа разстройства:

1. Разстройства на личността след лагер, които са очевидни, но не могат да бъдат класифицирани като патологични.
2. Разстройства на личността след лагер с патологичен тип.

При опита за оценка на патологични и непатологични нарушения бяха разгледани както медицински, така и социални критерии.
Всеки болен е класифициран като даден тип личност преди лагера. Следващата фаза на проучването включва изготвяне на колективни таблици за определени групи разстройства на личността. Таблиците, които не са представени в настоящия документ по технически причини, съдържат незаменими данни за статистически анализ на материала.

Промяна на личността след природно бедствие

Бедствия като урагани, земетресения, транспортни аварии или пожари обикновено са неочаквани, внезапни и непреодолими. За много хора няма признаци на физическо нараняване, но въпреки това се отразява в емоционална посока. Обичайно е преживелите бедствие да имат силни емоционални реакции. Осъзнаването на реакциите на неприятни събития може да им помогне да се справят ефективно със своите чувства, мисли и поведение, което да доведе до възстановяване.

След преживяно бедствие хората често се чувстват зашеметени, дезориентирани или неспособни да осмислят информацията за случилото се. След като тези първоначални реакции отшумят, хората могат да изпитат различни емоции. Честите отговори на стреса включват:

• Интензивни или непредвидими чувства – хората са разтревожени, нервни, преуморени или потънали в скръб. Чувстват се по-раздразнителни от обикновено или отрицателно настроени.
• Промени в мислите и поведението – припомнят си ярки спомени от събитието. Те могат да възникнат без видима причина и да доведат до физически реакции като ускорен пулс или изпотяване.
• Трудно концентрирате или вземане на решения.
• Моделите на съня и храненето също могат да бъдат нарушени – някои хора преяждат и спят необичайно много, докато други страдат от безсъние и липса на апетит.
• Чувствителност към факторите на околната среда – сирените, силните шумове, особени миризми или други усещания от околната среда могат да стимулират спомени за бедствието, създавайки повишена тревожност.
• Може да възникне конфликт, като по-чести разногласия с членове на семейството и колеги. Болният също така може да се изолира или да се откажете от обичайните си социални дейности.
• Физически симптоми, свързани със стреса. Появяват се главоболие, гадене и болки в гърдите, което да изисква медицинска помощ.

Промяна на личността след продължително мъчение

Промяната на личността в този случай се отнася до психологическите процеси, залегнали в основата на всички аспекти на мъчението, включително:

• отношенията между извършителя и жертвата
• непосредствените и дългосрочни ефекти върху психическото равновесие

Самото мъчение представлява използване на физическа или психологическа болка, която да контролира жертвата. Ефектите от изтезанията върху жертвата и извършителя са повлияни от много фактори.

Жертвите

Измъчването има дълбоки и дълготрайни физически и психологически ефекти. То е форма на страдание, която невинаги се ограничава само до жертвата. Членовете на семейството и приятелите също често са засегнати остатъчни проблеми като изблици на гняв и насилие, насочени към тях. Според изследванията психологическите и физическите мъчения имат сходни психични ефекти. Често жертвите на изтезания страдат от:

• безпокойство
• депресия
• разстройство на личността
• посттравматично стресово разстройство
• нарушения на силен стрес, неупоменати по друг начин
• соматоформни нарушения
• кошмари
• безсъние
• намалено либидо
• загуба на памет
• намален капацитет за обучение
• сексуална дисфункция
• социална изолация
• емоционална лабилност
• главоболие

Изгражда се дълбоко недоверие към околните. Вината и срамът от унижението по време на изтезанията и за неспособността на оцелелия да го понесе, са често срещани проблеми. Към допълнителните усложнения може да се добави:

• стрес поради несигурност за бъдещето
• всяка възможност за попадане обратно в ситуация, в която е измъчван оцелелият
• потенциална липса на близки или социална подкрепа

Физическите мъчения също могат да засегнат мозъка. Но само по себе си „психологическото мъчение уврежда самата способност за мислене и не оставя никакви външни белези за това“, казва психологът Steven Reisner. „Дори няколко дни лишаване от сън замъгляват ума“, отбеляза той, докато тежките мъчения могат да доведат до халюцинации и други симптоми на психоза.

Основният метод за лечение на трайна промяна на личността след преживяване на катастрофа е психотерапията. Всяка професионална асоциация определя стандартите за етика и очаквано професионално поведение, които могат да повлияят на психолозите.