Трайни промени на личността, недължащи се на мозъчно увреждане или заболяване МКБ F62

Трайни промени на личността, недължащи се на мозъчно увреждане или заболяване представляват разстройства на личността и поведението при възрастни, развили се у лица без предхождащо личностово разстройство. В етиологично отношение тези промени на личността се свързват с много продължителен стрес и катастрофално опостушителни преживявания.

Трайна промяна на личността след катастрофални преживявания - тази промяна на личността настъпва след пребиваване в продължителни животозастрашаващи обстоятелства, които в някои случаи вече имат характеристика на свръхекстремални. При тези случаи е без значение дали преморбидно лецето е било личностово по-уязвимо. Трайната промяна трябва да е с давност не по-малко от две години. При тази промяна на личността има някои особености, които не са наблюдавани у лицето преди тежкото преживяване: социално оттегляне, отчужденост, недоверие към света, чувство на безнадеждност, враждебна нагласа, хронично нервно напрежение с чувство на постоянно надвиснала заплаха. Примери за получаване на тази промяна са случаи на продължително излагане на животозастрашаващи ситуации, при екстремни професии, екстремни спортове, пребиваване в концентрационни лагери, битови условия, изпълнени дълго време с мъчения, насилие и страх за живота, и други.

Трайна промяна на личността след прекарано психично заболяване - тази промяна обикновено се развива в периода на възстановяване от психично заболяване, особено ако се е налагало лицето да бъде хоспитализирано. Изживяването е силно стресогенно и травматизиращо за индивида. За него психичното заболяване с престой в психиатрично заведение би могло да се приеме като по-особен вид екстремална ситуация или попадане в екстремални условия от социално-битов характер. В този период лицето има потресаваща представа за самия себе си и мнението на околните. В тези случаи промяната на личността се характеризира с: непрекъснати оплаквания, че е болен; пасивност, лабилно състояние, дисфоричност, извънредна зависимост и изисквания към околните; болният смята, че е белязан като психично болен, което му пречи за пълноценни социални контакти, в сравнение с преморбидната ситуация има видимо нарушение на професионалното и социално функциониране. Тези прояви трябва да датират най-малко две години.

Обикновено лечението на трайни промени на личността, недължащи се на мозъчно увреждане или заболяване е двукомпонентно и комплексно. Включва алтернативни методи на лечение, предимно от източната медицина, при необходимост и психофармака. При стресогенни жизнено-битови условия, критични събития и промени в личния живот, в условия на икономическа несигурност и липса на социална интегрираност, специалистите трябва да изпреварват настъпването на разстройствата с изработване на антикризисни програми, стратегии за подпомагане и техники за преодоляване на фрустрационни събития.